Заглавието на този опит за анализ на случващото се днес в държавата ни всъщност е взет от една отдавна забравена песен на „Пинк Флойд“ и е буквален превод на термина Comfortably Numb.В последните години се използва като обобщаващо наименование на конструктивен похват при създаването на програмни схеми за тематични телевизионни канали,най-често филмови.Обяснено най-кратко представлява продължително излъчване на последователни серии от един и същи сериал в тъмната част на денонощието (от полунощ до шест часа) и повтарянето им отново и отново месеци наред,което целенасочено води към затъпяване на зрителя.
Ефектът от това ежедневно продължително будуване прави телеманите податливи на внушения и води до тежки зависимости.Проявяват се симптоми подобни на генетичното неврологично заболяване нарколепсия,което се характеризира с аномалии в определени части на мозъчната тъкан. Идентично влияние оказва и пристрастяването към видеоигрите. Цялото това насилие, което се лее от екрана непрекъснато,провокира ответна нужда от прояви на насилие,а вцепенено от продължителните внушения съзнание ги възприема като необходимост.
Сетих се за тази особеност настанила се в нашите модерни времена,когато поредната драма с елементи на трагикомедия,се разигра в държавата. Президентът Радев отказа да подпише Указ за назначаването на поредното служебно правителство на България с Министър председател Горица Кожарева.А в тур по телевизиите политолози, социолози, политически антрополози хукнаха да обясняват неща,които и на тях не са им ясни с многозначителни погледи, старателно отиграни движения и сърцераздирателни въздишки. Всички те имаха за задача да ни убедят колко е важна или маловажна,зависи от гледната точка,тази драма. Но премахнем ли всички финтифлюшки,които покриват нелепо изказаните им мисли,остава един единствен факт:съзнателно зомбиране на слушатели, зрители и читатели с внушения,които имат за цел да ни превърнат в безпомощен и безволев продукт на една пропаганда.А ние,същите тези слушатели,зрители и читатели, наричани за краткост електорат, отново се вцепенихме от бездънните извори на тяхната политическа неграмотност, интелектуална немощ, ограничено мислене и си останахме, за кой ли път вече,удобно вцепенени в очакване какво ще се случи.
Не смятам,че непрекъснатите ни разходки до избирателните урни в последните две години,за да засвидетелстваме желанието си едни и същи лица с едни и същи номера за все по-кратък период на управление да ни опъват нервите и провалят държавата ни, е прецедент в нашия български политически живот.Имало е и периоди на още по-кратко присъствие на политици в държавния апарат в годините назад с идентични политически битки и тежки негативни резултати за България.Ще спомена за някои от тях.
На 9 август 1886 г. 286 народни представители от 4 ОНС на България след проруския преврат срещу княз Александър І Батенберг възлагат на Епископ Климент Търновски (1840-1901) от името на Консервативната партия да състави Правителство, 11-ото по ред след Освобождението ни от Османско владичество.Светият Синод изразява своето несъгласие, лишава Климент Търновски от духовния му сан и правото да извършва седемте тайнства на Светата Христова Църква,което си е много сериозно наказание.Въдворяват го за послушание в Петропавловски манастир край Велико Търново от където той се опитва да ръководи второто правителство на което е Министър председател. И дори се справя с тази задача цели 3 дни.От 9 до 12 август 1886 г.
12-ото по ред Правителство на България избират същите 286 народни представители от 4 ОНС.То е съставено от Либералната партия и е оглавявано от Петко Каравелов (1843-1903) натоварен за трети път със задачата да бъде Министър председател.На 16 август,в четвъртия ден от неговото управление,след колосален парламентарен скандал,бунт в армията и детронирането на княз Александър І Батенберг,Петко Каравелов подава оставката на Кабинета и се стига до разформироване на войскови единици,разжалвани и съдени офицери. Нараства многократно опасността от избухване на гражданска война.
Вълненията продължават,обстановката остава напрегната,а заплахата от гражданска война реална.Народните представители се карат и не могат да намерят общи допирни точки по нито един проблем,не стигат до нито едно разумно решение,а личностното противопоставяне придобива все по-скандален характер.Свикано е 3-ото ВНС. Предизборната кампания е изключително тежка,убити са народни представители по време на предизборен митинг в Дупница и вотът пропада.Избухват антиправителствени вълнения. Европа и Русия отказват да признаят изборите.
След 10 месеца изключително безплодни спорове,скандали и заплахи,България е напълно разорена и изтощена икономически.Но поне си избира цар.Надделява ,тогава за първи път в нашата история,проевропейското лоби и в страната пристига Княз Фердинанд Сакс Кобург Гота,аристократ неподготвен да управлява държава и кризисни ситуации,но в замяна на това успешно ни въвлича в две национални катастрофи.Все пак настъпва временно успокоение на политическите страсти.
На 23 февруари 1907 г. Народното събрание избира 28-ото под ред Правителство с Министър председател свищовлията Димитър Станчов (1863-1940) от Народнолибералната партия.Негова съпруга е френската аристократка от руски произход графиня Анна Александрова дьо Сен Кристоф.Тяхната дъщеря Надежда Станчова,лейди Мюър е първата жена дипломат в света.Въпреки умопромачителният аристократизъм,който лъха от това семейство, бащата като Министър председател задържа поста си едва 4 дни. ХІІІ-ото ОНС оттегля подкрепата си за Народнолибералната партия поради „несходство в целите на управление“ и Правителството не оцелява.
До 1944 г. излъчените правителства от 13 на брой ОНС и едно ВНС са 34 с различна продължителност на управление.От 33 до 1222 дни. И така с Правителство след Правителство България приветства на 2 септември 1944 г. 62-то по ред с Министър председател Константин Муравиев (1893-1965).То успява да се задържи 7 дни и на 9 септември 1944 г. предава властта на Кабинета оглавяван от Кимон Георгиев (1882-1969). До края на 1989 г. се сменят още 18 правителства с различна продължителност на управление,като с най-къс период - 89 дни управлява второто правителство оглавявано от Андрей Луканов (1938-1996) и 80-то по ред за България.През следващите 34 години се сменят 23 правителства,10 от които служебни само през последните 8 години.На прага на деветата предстои да научим как ще ни управлява 11-ото със служебен Министър председател за втори път Димитър Главчев и какво ще ни донесат предсрочните парламентарни избори за 51-ото ОНС.
От Освобождението до днес в България са били излъчени 103 Правителства 46 от които са били коалиционни.Най-дълго управлявалото от тях - цели 2464 дни е 15-ото по ред с Министър председател Стефан Стамболов.Последното самостоятелно управлявало правителство е съставено от Обединен демократичен съюз (ОДС). Министър Председател е Иван Костов.
С най-къс период на управление от редовно избраните след 10 ноември 1989 г. е 99-ото по ред Правителство оглавявано от Кирил Петков с продължителност 232 дни. Класацията на останалите след тази дата водят 87-ото с Министър председател Иван Костов със 1526 дни продължителност,88-ото с Министър председател Симеон Сакскобурготски със 1485 дни и 96-то и 3-то с Министър председател Бойко Борисов със 1469 дни живот.
Съвсем не ми се иска да правя аналогии ,но приликите със ситуацията днес спрямо всичките тези 138 г. на парламентарни успехи и провали при съставянето на правителства в България са очевидни. Депутатите в три поредни Народни събрания -48-ото,49-ото и 50-ото не могат да постигнат съгласие дори по най-елементарен проблем,вътрешните разпри в политическите партии не стихват, Конституцията се преработва с оглед удобство на определени политически фактори,партиите се „цепят“, „разпадат“, „отлюспват “,изключват се видни политически фигури без видима основателна причина,протестират под прозорците на Министерски Съвет полицаи ,което си е равносилно на начало при военен преврат, държавният глава отказва да назначи правителство,чуват се призиви за преформатирането ни в президентска република и свикване на ВНС,Русия отново ни е враг и Черно море отново е място на потенциални бойни действия този път между нейния флот и този на НАТО.А България е притисната между тях както и тогава,преди повече от век. Разликата е единствено в това,че ухажваният толкова много електорат все пак упражнява суверенните си права по онова време,докато в последните години в деня за избори предпочита да ходи в гората за гъби.
А политиците се оправдават с неговата „изборна умора“.Може и да има нещо вярно,но аз съм убедена,че тяхната ниска юридическа култура и неосъществена подготовка за грамотна законодателна власт,унифицирането на предизборните програми на партиите,неизпълнените обещания, забравената от депутатите ни необходимост да се държат достойно,да не се опитват да доказват на света констатацията на Алековия герой,че „и едните, и другите са маскари“ са далеч по-съществените причини за отлива на гласоподаватели в България.
И нито едно събитие,нито един от появилите се Месии не могат да размърдат отегчения българин, който предпочита да си остане удобно вцепенен,но с опит да се измъкне от постепенното си затъпяване само когато пред очите му попадне някой голям сеир.Един политически сериал без край,в чийто сюжет героите са подбирани без кастинг,както дойде,фабулата е объркана до безумие,а авторите на сценария ни предлагат да гледаме едни и същи епизоди до вцепеняване.
И нищо ново няма под Слънцето за електората!Само хляб и още зрелища!
Мария Качулева
/Този анализ си е мое лично наблюдение и по никакъв начин не е свързан с пиарската ми работа за Общинската организация на БСП или която и да е друга политическа структура, пише в предложението си за публикация г-жа Качулева/