Ако можех да стана човек, който прави брашно –
като житена питка щях да те меся
и с пръсти, и с длани
и щях да те гледам как ставаш голяма,
как кипиш и растеш
и как влизаш за мене и в огъня даже.

Ако можех да стана овчар –
като шарено агне на врата си щях да те нося
и щях да ти пазя очите,
и щях да ти пазя устата,
и щях да ти пазя сърцето,
и щях да те нося при оная зелена трева,
от която и на слънцето му омекват краката.

Ако можех да стана човек, който прави ракия –
щях да пия ракия, да пия ракия,
да варя и да пия ракия
и ракията да е от стръмните твои бахчи
и от твоите сливи и ябълки,
и от твоето грозде и круши.
И ракията да е от твоите думи,
нападали долу.

Ако можех да стана рибар –
щях да хвърлям серкмето в реката,
която приижда,
щях да хвърлям серкмето в небето,
което се движи,
щях да хвърлям серкмето по пътя,
по който се връщам при теб.
И серкмето ми щеше да прилича
на косите ти, разпилени навсякъде.

Ако можех да стана гайдар –
щях да взема един облак за мех,
за ручило – една мълния алена
и да свиря, да свиря, да свиря…

Аз обаче не мога да свиря на нищо
и не мога да омеся ни хляб,
нито житена питка,
и не мога да гледам овчици,
и не мога да бъда рибар,
и ракия не мога да пия като хората вече.

Мога само да ти кажа,
че от време на време чувам песен
в главата си
и изтръпвам от нея.

Николай Милчев