В годината, когато за 80-и път ще отбележим избухването на Деветосептемврийското народно въоръжено въстание в България, Общинската организация на БСП в Ямбол ви предлага серия от девет разказа на част от хората,които се трудиха 45 години,за да изведат държавата ни от една национална катастрофа.Те живяха в епоха днес непризната и неоценена,но истинска и важна част от нашата история.
С тях разговаря Мария Качулева.
ЩЕ ДОГОРЯВАТ ЗАЛЕЗИ И ХОРА ,И СПОМЕНИ,
И ЧУВСТВА,И МЕЧТИ ЗА НЕВЕНА ДИМИТРОВА
Г-жо Димитрова,какви спомени носите в сърцето си днес от онези години,когато като Председател на Окръжния Съвет за култура-Ямбол,Ваша беше отговорността да надникнете в света на твореца – поет,художник,артист,музикант - да докоснеге чувствата му,да усетите мислите му без да разрушавате вътрешния му творчески мир?
През 1979 г. открихме една забележителна Художествена галерия на името на Жорж Папазов,която и до днес привлича интереса на ямболци с фонд от над 4000 екземпляра. Пленерите разнасяха славата на ямболските художници по света и особено международния,който нарекохме „Певецът на Тунджа“.Четирите национални изложби на декоративно – приложните изкуства в Ямбол събираха цвета на нацията и авторски творби от стъкло,метал,текстил, кожа, дърворезба, бижутерия,една колекция каквато не може да бъде намерени никъде другаде в България. Музикалният театър „Проф.Драган Кърджиев“,първият подобен извънстоличен състав, реализираше по две постановки годишно.Съществуваха професионален духов оркестър и Камерен с име „Дианополис“,хор „Гусла“ беше в състав 120 човека,детските музикални школи подготвяха инструменталисти,единственият детски цигулков оркестър в България и Детската хорова школа „Георги Димитров“ при всяко свое участие у нас или в чужбина вдигаше на крака залите с многохилядна публика.Мажоретният състав с детски духов оркестър към него бяха още една гордост за града. Драматичният и Кукленият театър в Ямбол играеха своите постановки в препълнените си зали. Театралните празници „Невена Коканова“ и куклените на името на Михаил Лъкатник , „Златната Диана“ и „Звезди над Тунджа“,Коледарският празник „Родило се,преродило“ събираха многохилядна публика от страната, чужбина и приходи за общината.Проф.Велизар Велков започна разкопките в археологическия резеврат Кабиле и заедно с него реализирахме две издания на първия симпозиум по тракология и музейната експозиция там.Разкопките в южната част на окръга извадиха от земята изключителни по своята историческа стойност артефакти,които не едно българско правителство показва по света.Освен Историческият музей в Ямбол,бяха открити нови музейни експозиции и в селища от окръга.Библиотечните фондове в града и по селата от окръга нарастнаха за кратък период повече от три пъти.Читалищата получиха тласък,разшириха и осъвремениха дейността си. Екстериорът не само на града,но и на останалите селища,благодарение на местните художници, приложници и архитекти беше обогатен безвъзмездно с много нови паметници и различни екстериорни елементи. Тракийският ансамбъл имаше значими постижения и към него публика и административно ръководство се отнасяха с уважение и обич.
Сигурно ще пропусна нещо,възможно е,но държа да се знае,че беше направено много в сектора.
Кои успехи в сферата на културата през годините на социалистическото развитие на Ямболски окръг считате за най-значими?
Всеки успех,всяко постижение беше значимо за нас,които работехме в сферата на културата.Имаше подем,който привличаше хората в залите и на събитията.Създаваше им самочувствие и усещане за принадлежност към една история,култура,бит и дух.Отделяше се особено внимание за дейността на творческите обединения на писатели,художници, музиканти , артисти, балетисти и танцьори,архитекти,приложници,фотографи. От моя гледна точка това беше един правилен подход на държавната политика към тях.Беше осъзната необходимостта от целенасочено възпитание на младежите и децата в обич и уважение към България и то бе превърнато в постоянна първостепенна грижа.Имаше и резултати.А в последните тридесет и пет години именно това възпитание липсва.
Развитието на Ямболския край в годините на народната власт архивите определят като показателен пример за преобразователната сила на социализма и далновидно политическо и държавно ръководство.Вашата оценка каква е ?
През онези 45 години,през които успехите на културата бяха уважавани,твърдя,че имаше разбиране от страна на всички,които имаха отношение към нейното развитие.Не мога да посоча държавен или местен административен или партиен ръководител,който не подкрепяше работата в тази сфера. Няма как да изредя имената на всички,но не мога да не отбележа интереса на Председателя на бившия Окръжен народен съвет Ямбол,инж.Атанас Стамболов.С неговата безрезервна подкрепа в нашия град и селищата от окръга се осигуряваше подходяща материална база,провеждаха се фестивали,конкурси,празници на културата,осигуряваше се награден фонд за тях. За него беше важно да се говори за дейците на културата,те да имат възможност да представят творчеството си пред все по-големи аудитории у нас и в чужбина,да се говори за Ямбол чрез техните успехи. И трябва да призная,че това се отразяваше на всички нас много добре,защото постигахме резултати.Това не е моята оценка,това е оценката на историята направена от дистанцията на времето.
Невена Димитрова е родена през 1945 г. в с.Победа.Завършва Английската езикова гимназия в Пловдив и в СУ „Климент Охридски“ обща педагогика във Философско историческия факултет и е изпратена в Москва,в Международната партийна школа,която завършва през 1990 г.Завръща се в България с нагласата да гради научна кариера в сферата на педагогиката.Защитава кандидатския минимум,но междувременно ГК на БКП с партийно поръчение я връща на работа в Ямбол като Председател на Окръжния Съвет за култура.На тази длъжност остава 11 години.Носител е на национални и международни отличия, Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики - сребърен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност на Министерството на културата,Почетен гражданин на Ямбол