В годината, когато за  80-и път ще отбележим избухването на Деветосептемврийското народно въоръжено въстание в България, Общинската организация на БСП в Ямбол ви предлага серия  от девет разказа на част от  хората,които  се трудиха 45 години,за да изведат държавата ни от една национална катастрофа.Те живяха в епоха днес непризната и неоценена,но истинска и важна част от нашата история.

С тях  разговаря Мария Качулева.

ЗАВИДНА БЕШЕ НАШАТА СЪДБА ! НИЙ НЕ ЖИВЯХМЕ ДНИ,ЕПОХА,

БОРБА ЖИВЯХМЕ НИЙ,БОРБА!  РАЗКАЗВА ГЕНЧО КАНАЗИРЕВ

Г-н Каназирев,Всеки,който е наблюдавал Вашата работа в администрирането на спорта без уговорки ще се съгласи,че имате забележителни лични резултати и доста богата на успехи биография.Но аз Ви моля този път да разкажете не за Вашите успехи,а за успехите на спорта в Ямболско в годините на народната власт.

Отговор: В България след 1944 г. се изгражда пирамидална структура за администриране на спорта на всичките му нива  - от национално до  местно.Самият аз започнах работа в ОС на БСФС в Ямбол.Хората,които се занимават със спорт не обичат административната работа,но истината е,че на мен ми допадна. Тогава се полагаха грижи за развитието на спорта  и туризма в две основни направления – масов спорт и достигане на високо спортно майсторство.Но зад всичките тези резултати,които са видимата страна на спорта стоеше огромна и много добре организирана държавна машина с добре изразена държавна политика в сферата на спорта и туризма.В Ямбол ОС на БСФС имаше на щат над 220 човека,които се грижеха за развитието на спорта и туризма.В останалите четири общини на Ямболски окръг тогава -  Елхово, Тополовград, Тенево и Скалица - също. Всички ние,които работехме в тази структура ежедневно държахме под контрол онова,което се случваше там.А то никак не беше нещо дребно и лесно за управление. Само щатните треньори в различните спортове бяха над 100 професионалисти с необходимото образование и с много помощник-треньори.Във всяко село от окръга отделно имаше специалисти на обществени начала,които подпомагаха дейността.В колко вида спорт бяха разпределени е другият важен въпрос .Ще ги изредя,за да добиете представа за мащаба на нашата работа.Футбол -5,баскетбол-3, волейбол-2,борба и самбо-20,бокс-3,акробатика-6,лека атлетика-15,спортна стрелба-4, плуване–2,конен спорт–2,модерен петобой-3,вдигане на тежести–2,тенис на маса и тенис на корт по 2.

        Отделно профсъюзите имаха своя собствена система за спортуване на техните членове.В училищата,освен в часовете по физкултура за учителите на базата на обр.1 се предвиждаха допълнително като извънкласна дейност още часове седмично за работа с ученически отбори. Спортното училище се утвърди като школа за подготовка на отлични спортисти.Създадени бяха отборите по бангминтон и хандбал,по ориентиране, където имаше 3-ма треньори,по алпинизъм,воден слалом и пещерно дело с по един,а по туризъм даже ми е трудно вече да ги преброя.Много средства за спорт държавата осигуряваше и за селата.По времето,в което работех в системата,за селата в Ямболски окръг бяха назначени 21 щатни треньора по различни спортни дисциплини.

         Армията имаше отделна система за спортна подготовка на военослужащите,които задължително спортуваха.Сградата до моста за Каргона беше специално построена за нуждите на тяхната Организация за съдействие на отбраната (ОСО) ,където се обучаваха състезатели по ракетомоделизъм,корабостроене,парашутизъм,спортна стрелба, радиозасичане. За да илюстрирам колко забележителни са били и техните успехи ще припомня един факт.През м.май 1978 г. ФАИ проведе в Ямбол световно първенство за юноши и младежи по ракетомоделизъм.Само от Европа пристигнаха 68 отбора.Не си спомням вече от Америка и от Азия колко бяха. Такова признание за Ямбол не е било случайно,а заради показани резултати

         ОС на БФС в Ямбол поддържаше Научно-приложна лаборатория с двама лекари травматолози,двама фелдшери и медицински сестри.В него беше набавена всичката необходима апаратура за контрол върху здравословното състояните на спортистите,за лечение на получените травми и контрола върху  здравния им статус.Но по времето на прехода спортният диспансер беше закрит,а помещенията му не се използват вече по предназначение.

         Имаше и специализирано предприятие „Управление на спортни имоти и подръжка“ (УСИП).Спортни зали, като „Диана“ в Ямбол и закритата лекоатлетическа писта в с. Веселиново,съоръженията,които се строяха или разширяваха непрекъснато не бяха малко.Във всяко населено място имаше поне по един стадион,поне по една лекоатлетическа писта,спортните площадки бяха трицифрено число,съоръженията за индивидуалните спортове даже не мога вече и да ги преброя. Толкова бързо нарастваха през годините. Бяха изградени няколко туристически бази – Дружба, Пиргуля, Люляка, Кирилово.Държавната политика за развитието на спорта беше последователна и целенасочена,затова и даваше резултати. Ямболските спортисти носеха медали от световни спортни състезания и олимпийски игри.Масово спортуваха млади и стари.  

А ще оцените ли какво спечели и какво загуби спортът в Ямбол след установяването на демокрацията през 1989 г.?

Отговор: Както във всички сфери на живота в България след 9-ти септември  и развитието на спорта следва съветския модел.Началото е дадено с такива масови спортни движения като „Готов за труд и отбрана“.Неговата идея е всеки да покрива определени нормативи по тичане, плуване,стрелба,борба или бокс.Организираха се различни спартакиади – ученически, селски, профсъюзни, за военослужащи. На любителския спорт се обръщаше голямо внимание. Отделни спортове се превърнаха в национален приоритет.И всичко това беше част от много добре организирана пирамидална структура на върха на която от 1958 г. неизменно стои мега структурата Български съюз за физкултура и спорт. Тогава се отмести  фокусът от елитния към масовия спорт и това беше едно правилно решение.Беше създаден Националният физкултурен комплекс „Родина“ като еманация на масовия ученически спорт. Сигурно за някого ще прозвучи като шега фактът,че децата в детските градини на Ямбол след 3-годишна възраст „пробягваха“ по 1000 метра и постигаха впечатлавящи показатели за тяхната възраст. Традиционните обиколки на части от селищната територия,масовите кросове по различни поводи,туризмът и ориентирането,ученически състезания в плувните басейни и други още много детски и ученически спортни прояви укрепваха тяхното здраве.Смятам,че НФК „Родина“ беше измерител и служеше за създаване на   поколения здрави граждани на България.

         След 1989 г.интересите на деца,младежи и родители се насочиха към социалните мрежи,компютърните игри и състезания по телевизията,лекарите и медицинските сестри,които бяха задължителна част за всяко училище бяха съкратени, здравословното състояние на учениците не се наблюдаваше и се появи новото поколение затлъстяващи подрастващи с високо кръвно налягане,повредено зрение,отклонения в респираторните норми,генетични проблеми и структурни изменения на вътрешните органи,особено на сърцето и неговата дейност,ранна остеопороза на костната структура.

        Липсата на държавна политика и подкрепа за спорта не подобри облика на елитния спорт и съсипа окончателно  масовия,унищожи напълно здравословното състояние на нацията. Изчезнаха спортните празници,в селата и военните подделения,спартакиадите и състезания по профсъюзна линия.Ликвидиран беше напълно контролът върху спорта и то не само в училищата.Спортната база в областта е полу-разрушена и на много места неизползваема.Бяха построени някои съоръжения тук и там,но малко хора ги ползват. Лекари траматолози няма,разруши се структурата на ОС на БСФС и БТС,на ДФС и ТО,УСШ и ОСТШ.Изобщо всичко което е било постигнато по време на социализма в България е разрушено. Обяснение защо се случи това нямам.Кому беше необходима този съсипия и защо – също.

        Спортното майсторство и масовият спорт и днес предизвикват възхищение и радват,но се пренебрегва един основен негов аспект- поддържането на желание и навици у всеки един от нас за спортуване. Епизодично възникват някакви идеи ,но те не се реализират напълно и не се развиват последователно.Имаше една  доказана полза от плуване за децата над 3 години,построиха се открити и закрити  басейни,т.нар. летни къпални.После изведнъж достъпът да тях беше ограничен,защото бяха дадени на концесионери,които не се интересуват от санитарните норми за подръжката им,някои са продадени или просто разрушени.Това е настоящето на спортните съоръжения в Ямбол днес и те не привличат желаещи да участват в масовия спорт.

Развитието на Ямболския край в годините на народната власт архивите определят като показателен пример за преобразователната сила на социализма  и далновидно политическо и държавно ръководство.Вашата оценка каква е ?

Отговор: Не е положителна.От почти сто спортни структури с треньори в Ямбол са останали 40.Повечето са на възраст и не е ясно,когато престанат да тренират участниците кой ще поеме щафетата от тях.За да се издържат вземат месечна такса от спортуващите,плащат наеми за съоръженията,състезателите си плащат таксите за участие в състезания, транспорта,храната. Обичайна практика е да приемат всеки ,който има възможност да си плати,а извън полезрението им да остават талантливи деца,бъдещи шампиони,защото родителите им нямат средства да платят за тренировките им.Държавата чрез Министерството на спорта,БСФС и федерациите в него не ги подпомагат нито методически,нито финансово.Ямбол е малко по-облагодетелстван в това отношение,защото по стечение на обстоятелствата кметът на Общината Валентин Ревански и неговият заместник Енчо Керязов имат лично отношение към спорта  и правят всичко възможно за подобряване на спортната дейност  в нашия град. Но това не е в резултат на приоритет в държавната политика,а на лична ангажираност към проблема. Все пак някои от основните спортове,на първо място естествено баскетболът,а и бокса са приоритетни за общината.Развиват се добре бойните изкуства.

           Забелязва се също,че екипът на г-н Ревански полага усилия за организирането на различни спортни празици,основно за децата,и това е нещо добро.Да се надяваме,че ще дойде моментът в който и родителите ще се включат активно в тях. Добра идея би било Общинската администрация да върне задължително  нормативите за НФК „Родина“ поне в целодневните детски градини,които са на тяхно подчинение. Да бъде възстановена  утринната гимнастика.

           В Ямбол почти няма училище без физкултурен салон. Но те не се използват пълноценно и рационално.Някои стоят заключени с месеци.Общинската администрация би могла да инициира провеждането на училищни спартакиади и по този начин да промени здравния статус на не едно поколение.Наложително е да се възстанови длъжността на инспектор по физическо възпитание към РУО.

           Всичко може да бъде направено за оживяване на спорта в Ямбол и е необходимо много малко за начало: инициативност и контрол. Но резултатите биха били впечатляващи,а здравето на децата в ЦДГ и учениците значително по-добро.  

Генчо Каназирев е роден през 1953 г. в гр.Шипка,обл. Стара Загора,където учи в детските си години.Завършва средно образование в, ПССГ „Гео Милев“, гр.Мъглиж. Продължава образованието си в Института за учители по практика в Ямбол и след като се дипломира постъпва на работа в ОС на БСФС като завеждащ отдел за масова физкултура и масов спорт. През годините до пенсионирането си работи на различни нива в неговите и на община Тунджа структури.Колегите му твърдят,че и до днес е най-добре запознатият човек с административните процеси в организацията на спорта за повече от половин век. Самият той се занимава активно със спорт: лека атлетика – бягане на средни разстояния в младостта си, но и до днес с  туризъм,ориентиране,алпинизъм,кара ски и е осъществил мечтата на много алпинисти от цял свят -  да изкачи най-високият връх в Европа – Елбрус (5642 м) .


Материалът е от пресцентъра на БСП в Ямбол