Сблъсъкът на лобитата за овладяването на БСП след третата по ред оставка на нейния дългогодишен лидер,както и бунтът през горещите летни дни на 2024 год.в няколко местни структури срещу временното ръководство,целенасоченият опит да бъде поставена в риск партията при подготовката й за поредните предсрочни парламентарни избори, не могат да бъдат нито отречени,нито забравени. Интересите на различните групички допълнително изнервиха ситуацията,а на приказките за нов курс,обновление и голямо ляво обединение като че ли никой не обръща внимание в очакване временното ръководство да се провали в това си намерение. „Разчитаме на това обединение да увлечем все повече хора,разбира се,не всички,всеки има право на избор“ коментира Корнелия Нинова пред журналисти след срещата с леви,патриотични,центристки и екологични партии и граждански сдружения на 1 май т.г.
След по-малко от два месеца,в навечерието на традиционния Бузлуджански събор, бившият вече лидер на БСП Корнелия Нинова написа във Facebook „от това обединение ще последва по-голямо разединение“,а нейните лични симпатизанти възторжено призоваха към обявяването на бойкот и присъединяване към „истинското честване на 133-ата годишнина на партията там на 2 август“. Но всички удобно продължават да пропускат факта,че именно в сградата на Народното Събрание с надписа на фасадата му „Съединението прави силата“ участниците приеха единодушно обща декларация и набелязаха срещата на 27 юли т.г.,като втора стъпка към целта,която си поставят.
Съборът на Историческата поляна под връх Бузлуджа на 27 юли даде ясно да се разбере,че столетницата няма да може лесно да бъде изхвърлена от политическата история на България или „взета на абордаж“ от недоволни нейни членове. Винаги се намират такива. Силно редуцирана и структурно осакатена,тя измина своя път към Голгота и намери сили да се надигне и да тръгне отново напред и нагоре обединена.И докато вълненията около въпросите кой ще реди новите листи - старото или временното ръководство и дали Президентът Радев отново ще предпочете БСП при връчването на третия мандат за съставяне на правителство или няма ставаха все по-яростни,а серията съдебни спорове на Корнелия Нинова все повече започна да прилича на лошо скалъпена диверсия в резултат на безизходица вместо на смислена принципна позиция,единственият висш член на ръководството на партията,който публично заяви „ИТН получава мандата заради съдебните битки на Нинова“ беше Кристиан Вигенин,веднага посочен с пръст като предател.
Но на кого? На подалия за трети път оставка лидер на БСП или на онези социалисти,които бяха гонени,изключвани,принудително подменяни като ръководни фигури в структурата на партията,обявявани за предатели на идеите от нея?
А за какво? Защото е бил лоялен към Корнелия Нинова като Председател или защото с присъщата си тактичност е решил да не коментира този неин морален акт при шестия по ред срив на БСП в последните две години?Всеки има предел на търпение,нали?
Припомням си тези факти и се питам кога всъщност е била искрена Корнелия Нинова?
Когато определи датата на Бузлуджанския събор тази година за 27 юли,но не отиде или когато еднолично и демонстративно реши да го измести на 2 август?
Когато подаде за трети път оставка заради лоши изборни резултати или когато веднага след това заведе дело,за да си върне отново позицията на Председател?
Когато призова за широко ляво обединение в сградата на Народното събрание и любезно покани всички бивши лидери и членове на БСП да се присъединят към него или когато обяви същите тези лидери за опастност,която ще разедини още повече партията?
Иска ли Корнелия Нинова да ни докаже,че не е разсъждавала трезво,когато си е подала оставката или иска да възроди негативизма в партията като по-удобна живителна среда за нея ? Това е един важен въпрос и от неговия отговор зависи бъдещето на БСП.
И какво се случва с лявото в България в резултат на това? То се занимава непрекъснато с последствията от неразумно политическо поведение в опит да се доведе една традиционна лява партия с история по-дълга от век до нейната „лебедова песен“. Наблюдаваме как един политически елит изпаднал в ступор се опитва да се съвземе. И един лидер,който не иска това да се случи.
Припомних си по този повод една стара теза,която преди време развиваше бивш PR на БСП.Валентин Кардамски наскоро отново я извади и поизтупа от прахта. Накратко,тя почива на принципа,че „БСП и ДПС са стълбове за политическия живот на страната след 1989 г.“ И още,че „Ако БСП и ДПС изчезнат целият политически живот в страната ще се срути“
Не е добре,че единият от двата стълба – ДПС,доста се понапука през последния месец,но все още е необходимият политически балансьор ,просто защото опитите да бъде заместен ту с Атака,ту с ИТН,ту с Български възход,ту с Величие,а при следващите избори може би с МЕЧ,не водят до никакви резултати.Картата „етнически мир“,която се вади всеки път при трусове в ДПС или около него може и да изглежда куха,лишена от смисъл, ненужна,но всъщност е сигнал за политическите партньори отдясно,че са прекалили в амбициите си да превземат цялата власт и обикновено те се съобразяват с този намек.
Ако изчезне ДПС от политическата сцена или по примера на останалите се разцепи, управлението на държавата вероятно ще стане още по-нестабилно,а законодателната власт още по-безсилна.Големият въпрос е ще последват ли репресии след това и към кого
Но ако изчезне и БСП ситуацията и в законоделната,и в изпълнителната,и в репресивната власт ще стане,меко казано, драстично драматична с лека нотка на трагизъм. И това съвсем не е преувеличение.Да си припомним някои факти.
Големите надежди,че новите дясноцентристки политически формации ще променят статуквото и ще изместят БКП/БСП от публичното пространство не се оправдаха.Те само наследиха и засилиха жестокия конфликт между лявото и дясното подклаждан от неолиберализма в световен мащаб.Родените 35 години след началото на прехода поколения нямат никаква представа за СДС от 1989 г.,чиято идентичност ГЕРБ ,като негов коалиционен партньор, заличава методично от 2019 г. насам.Новите поколения политици в дясно и в ляво не подозират дори,че когато СДС спечели парламентарните избори през м.ноември 1991 г.,а Филип Димитров заяви от трибуната „СДС победи с малко,но завинаги!“ по време на многохиляден митинг в София,еуфорията от превземането на властта продължи само 13 месеца.На 30 декември 1992 г.Министър председателят Филип Димитров след решение на СДС „върна властта дадена му от народа“ на БСП.
Ако останалите участници на политическата сцена загубят БСП като силна партия и вечният виновник на прехода,няма да има кой да обира тези постоянни луфтове на негативизъм към политиците.Виновница автоматично става най-силната на деня партия и най-очаквано изчезва от политическата сцена в кратки срокове – смята Валентин Кардамски и аз не мога да не се съглася с него. Защото тогава дясното,което няма ясна идеология,няма солидна доктринална основа, а лансира чист популизъм,ще се срути за броени дни. И вечният виновник БСП,който поне от сто години обира всички политически и икономически луфтове в България, няма да съществува, за да изглежда на неговия фон дясното като по-добрата и по-желаната алтернатива за държавата и за хората.
Да,БСП направи много грешки по време на прехода.И те не могат да бъдат забравени,а някои дори и не могат да бъдат простени.Но за разлика от Великобритания Германия или Франция,в България и до днес има само една структурирана партия върху ясна доктринална основа – БСП, и само една партия създадена върху каузална основа – ДПС. Без тях публичното пространство ще бъде препълнено от „политически еднодневки“, за някои от които единствената кауза ще се изчерпва с влизането във властта.Добирайки се до нея за месеци или за години те ще подхвърлят България от криза в криза или от една национална катастрофа в друга.
Колкото и да не ни се иска да си го признаем,България е свързана с БСП исторически и никакви козметични операции с Конституцията няма да променят това.На България и на ЕС е жизнено необходима като контрапункт на дясномислещите политически лидери които управляват сега, една авторитетна модерна лявомислеща партия. Иска се много малко за това : днешните и бъдещите лидери на БСП да осъзнаят,че не трябва да чертаят някакви измислени „червени линии“ за политическо надмощие,а широко обединение в името на разбирателството и съвместната работа в полза на държавата и нейните граждани,което да приемем днес като обща кауза. И да забравят завинаги ненавистта,която успешно бламира всяко добро намерение.
След по-малко от година една сграда в центъра на столицата ни с надпис на фронтона „Съединението прави силата“ ще стане на 140 години.Време е този девиз да бъде стимул и за обединението на всички лявоориентирани граждански движения и субекти от политическия спектър в България,защото в това е силата,която ни е необходима. Не в техните вождове.
Мария Качулева