×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Всички решения от заседанието на Министерския съвет

Сряда, 17 Юли 2024 20:29


521 училища ще имат статут на иновативни през следващата учебна година

Иновативните училища в България ще са 521 през учебната 2024/2025 г. В одобрения от правителството Списък влизат училища от 183 населени места, от 132 общини, от всички 28 области в страната. Те разработват и въвеждат нови методи на преподаване, внедряват иновативни елементи в организацията и съдържанието на обучението, усъвършенстват управлението си.

Иновативните процеси се въвеждат в продължение на четири години, като за всяка учебна година са описани конкретно етапите на напредъка и резултатите, които подлежат на мониторинг. В тях са определени целите и идеите, свързани с личностното, интелектуалното и емоционалното развитие на учениците.

Общо 167 проекта са оценени от Комисията за иновативните училища, в която участват психолози, социолози, педагогически специалисти, представители на научната общност, лица с доказан опит в областта на образованието, науката и технологиите.

Нова научна програма ще финансира изследвания за критични и стратегически суровини

Правителството прие нова национална научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“.

Целта е да се осигури възможност за провеждане на фундаментални и научно-приложни изследвания, за да се установи потенциала на България за критични и стратегически суровини. Те са необходими в множество основни европейски индустрии, като например автомобилостроенето, стоманодобива, авиокосмическата промишленост, информационните технологии, здравеопазването и енергията от възобновяеми източници.

Предвижда се изпълнението на новоразработената програма да е за 5 години в периода 2024 - 2029 г. с общ бюджет в размер на 8 500 000 лв.

Чрез резултатите от Програмата държавата и обществото ще бъдат подпомогнати при справянето с редица предизвикателства като осъществяването на плавен преход към възобновяеми енергийни източници, безотпадни технологии и преработката на първичните ресурси.

Допустими бенефициенти на средства по програмата са акредитирани висши училища, научни организации и Природонаучни и минераложки музеи, които трябвала сформират консорциум с водещ партньор Българската академия на науките, която да бъде координатор на програмата.

Удължава се периодът за изграждане и ремонт на спортни площадки в училищата

Периодът за изпълнение на дейностите по Програмата за изграждане и ремонт на спортни площадки в държавните и общинските училища 2023г. се удължава до 31 декември 2024 г., реши правителството.

Причината е, че в 7 от общо 35 одобрени училища обновяването на спортната база няма да е приключило до 31 юли.

По програмата се предвижда да бъдат изградени 18 нови спортни площадки в училищата, а 14 ще бъдат ремонтирани.

До края на месец юли 2024 г. ще се модернизира спортната база в 28 училища, което представлява 80% от одобрените проекти.

Одобрени са близо 1,2 млн. лева за две национални програми за развитие на образованието

Правителството одобри 1 189 529 лева за дейности по две национални програми за развитие на образованието.

По национална програма „Безопасност на движението по пътищата” се отпускат 980 449 лева. Със средствата ще бъдат изградени общо 389 площадки за обучения по пътна безопасност - 200 в общински детски градини и 189 в училища. Отделно такива пространства ще бъдат обособени в 6 държавни училища. За тази цел допълнително се одобряват 19 200 лева. С програмата се финансира изграждането, оборудването и обзавеждането на външна и вътрешна (подвижна зона) за обучения на учениците по пътна безопасност.

По национална програма „Заедно за всяко дете“ се отделят общо 209 080 лева по два модула. От тях 183 800 лева се предоставят на 67 детски градини и училища за подкрепа на работата на екипите за обхват и задържане на учениците в образователната система. Финансирането е за организиране на дейности за по-активно включване на родителите и семействата в процеса. За същата дейност допълнително се отпускат 16 200 лева за държавни училища.

Други 25 280 лева се предоставят на 45 общински детски градини и училища за отново за подпомагане на дейността на екипите за обхват - за разработване на мерки за идентифициране на необхванати ученици или такива, които са застрашени от отпадане.

Одобрените средства се предоставят на общините и се отпускат от бюджета на Министерството на образованието и науката за 2024 г.

 

 

 

Приета е план-програма с дейности на МВнР и на българските дипломатически и консулски представителства в чужбина

Министерският съвет прие План-програма с дейности на МВнР и на българските дипломатически и консулски представителства в чужбина в областта на публичната, културната и дигиталната дипломация и стратегическите комуникации за 2024 г. и одобри допълнителни разходи в размер на 1 231 135 лева по бюджета на Министерството на външните работи.

Програма ще даде възможност на българските дипломатически и консулски представителства да реализират проекти, с които да представят и утвърждават позитивния и привлекателен образ на България в чужбина и огромния й потенциал в общата картина на европейското многообразие, включително и като привлекателна дестинация за инвестиции, бизнес и иновации, образование, култура и туризъм.

С предоставянето на допълнителните средства, задграничните ни представителства ще могат авторитетно да представят висококачествено и конкурентно българско съдържание в различни области.

Правителството реши да назначи нов почетен консул на България в регион Фландрия, Кралство Белгия

Правителството прие решение за освобождаването на г-н Вили ван Импе от функциите му на почетно (нещатно) генерално консулско длъжностно лице на Република България в Кралство Белгия със седалище в гр. Аалст и с консулски окръг обхващащ регион Фландрия, съставен от провинции Източна Фландрия, Антверпен, Лимбург, Фламандски Брабант и Западна Фландрия и закриване на ръководеното от него консулство, предвид достигане на пределната възраст за заемане на длъжността, съгласно белгийското законодателство, както и за откриване на консулство на Република България, ръководено от почетно(нещатно) консулско длъжностно лице в Кралство Белгия със седалище в гр. Гент, с консулски окръг, обхващащ регион Фландрия и назначаване на г-жа Елен Йонкиър за почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в Кралство Белгия със седалище в гр. Гент и с консулски окръг, обхващащ регион Фландрия, съставен от провинции Източна Фландрия, Антверпен, Лимбург, Фламандски Брабант и Западна Фландрия.

Г-жа Елен Йонкиър е главен изпълнителен директор (СЕО) на HRD (Hoge Raad voor Diamant) Antwerp, европейска компания за оценяване и сертифициране на диаманти и бижута и една от петте водещи компании в света в тази област. Професионалното й развитие включва редица позиции на среден и висш мениджмънт и корпоративно управление. Г-жа Йонкиър е установила дългогодишни връзки със страната ни и с български бизнес партньори. Била е активно ангажирана със създаването на един от първите кол центрове в България City call Belgium, предоставящ телекомуникационни услуги, природен газ, електричество и вода на 120 млн. клиенти в Белгия, Германия и Франция.

Продължаването на добрата дългогодишна практика Република България да има почетен консул в регион Фландрия ще допринесе за задълбочаване на сътрудничеството във всички области от взаимен интерес - развитие на търговията и насърчаване на бизнеса между двете страни, привличане на нови инвестиции и туристи. Назначаването на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в гр. Гент ще има положителен ефект не само върху развитието на политическите връзки между България и Белгия, но и за активизиране на обмена в областта на културата и за засилване на взаимодействието с българската общност в регион Фландрия.

Правителството реши да открие почетно консулство на България в гр. Иклин, Република Малта

Министерският съвет прие решение за откриване на консулство на Република България в Република Малта, ръководено от почетно (нещатно) консулско длъжностно лице, със седалище в гр. Иклин и консулски окръг, обхващащ територията на Република Малта, и за назначаване на г-н Кенет Вела за почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в Република Малта, със седалище в гр. Иклин и консулски окръг, обхващащ територията на Република Малта.

Г-н Кенет Вела е малтийски гражданин, който е съдружник във финансово-счетоводна къща, чиято основна дейност е да предоставя консултации на фирми, да извършва одит и счетоводни услуги. Г-н Вела се ползва с добро име в малтийското общество, а неговият професионален опит е предпоставка за развитие на търговията и насърчаване на бизнеса между двете страни и привличане на нови инвестиции. Назначаването му за почетен консул на Република България в Република Малта ще има положителен ефект върху развитието и задълбочаването на българо-малтийското сътрудничество в областта на търговията, икономиката, науката и образованието, туризма и културата и ще окаже положително въздействие за защитата на правата и интересите на българската общност в Република Малта.

Правителството реши да промени седалището на почетното консулство на България

в щата Мериленд, САЩ

Министерският съвет реши да бъде внесено изменение в Решение № 226 от 30 март 2023 г. за назначаване на г-н Нийл Голдстийн, почетен консул на Република България в Съединените американски щати с консулски окръг, обхващащ територията на щата Мериленд, с което седалището на почетното консулство, ръководено от г-н Голдстийн се променя от град Силвър Спринг на град Балтимор, щата Мериленд. Промяната се извършва съобразно нормативните изисквания и правила на приемащата държава.

България помага на страни от Западните Балкани с допълнително финансиране по проекти за 278 938 лева

Министерският съвет отпуска 278 938 лева безвъзмездна помощ за допълнително финансиране на проекти в страни от Западните Балкани.

Проектите съответстват на географските и секторни направления на Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България за периода 2020 - 2024 г. с приоритет върху страните от Западните Балкани.

В страните от Западните Балкани ще бъдат финансирани допълнително общо 5 проекта в Република Северна Македония и Република Сърбия.

Основните акценти са върху защитата на правата на децата и грижата за хората с увреждания и в неравностойно положение, чрез подобряване качеството на социални и здравни услуги, гарантирането на върховенството на закона чрез осигуряване на превенция срещу говора на омразата, създаването на капацитет за произвеждане на медийно съдържание, и ангажирането на вниманието на младите хора със здравни, спортни и културни дейности с цел превенция от участие в престъпления, наркотична зависимост и развитие на болести.

Средствата са от бюджета на Министерството на външните работи, предназначени за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ, от реализиран резерв от средствата за двете държави по индикативното разпределение на бюджета за проекти по двустранна линия за 2024 г.

Изборът на проектите е в съответствие със задачите на българската външна политика, сред които са и укрепването на европейската перспектива на държавите от Западните Балкани, стимулирането на социално-икономическото развитие на страните партньори, инвестиция в сигурността и стабилността на страните от съседните на България региони.

Одобрени са промени в бюджетната процедура

 за 2025 г.

Със свое решение правителството одобри изменение и допълнение на Решение № 71 на Министерския съвет от 2024 г. за бюджетната процедура за 2025 г., с което се създава необходимата организация на бюджетния процес в съответствие с ревизираната рамка за икономическо управление. Рамката е създадена по силата на нов регламент за превантивната част на Пакта за стабилност и растеж и изменение на регламента за корективната част на Пакта за стабилност и растеж, както и директива на Съвета за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки.

Ревизираната рамка за икономическо управление на ЕС изисква изготвянето на средносрочен фискално-структурен план от всяка държава-членка на Европейския съюз и налага привеждането на националното законодателство и бюджетните процедури в съответствие с нея, предвид изискването да се включват твърди ангажименти за провеждането на политики, реформи и инвестиции в рамките на зададените бюджетни ограничения за период от поне 4 години. Този документ се различава от сега действащите Програми за стабилност/Конвергентни програми и Национални програми за реформи както по времеви обхват и съдържание, така и по отношение на наблюдаваните фискални правила.

Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за първите национални средносрочни фискално-структурни планове изисква държавите членки да представят до 20 септември 2024 г. своите национални средносрочни фискално-структурни планове, освен ако държавата членка и Комисията не постигнат съгласие да удължат този краен срок с разумен период от време. България е отправила искане за удължаване на този срок до края на м. октомври, за да се постигне съответствие със срока за внасяне на законопроекта за държавния бюджет за 2025 г. и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза в Народното събрание, съгласно националното законодателство.

Освен това, Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки изисква привеждане в съответствие и на националното законодателство до 31 декември 2025 г., поради което към настоящия момент се изследва необходимостта от промени на Закона за публичните финанси и други относими нормативни актове, които ще бъдат инициирани допълнително.

Одобрените изменения и допълнения във втория етап на бюджетната процедура за 2025 г. разширяват времевия хоризонт на прогнозата и включват към бюджетните документи изготвянето на национален средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г., който Министерският съвет следва да разгледа и одобри на свое заседание в срок до 31 октомври 2024 г.

Отменя се постановлението за създаване на Консултативния съвет по въпроси, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела

Министерският съвет отмени като незаконосъобразно ПМС № 345 от 2023 г. за създаване на Консултативен съвет по въпроси, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела. На основание разпоредбите на Кодекса на международното частно право и на Гражданския процесуален кодекс законен представител на държавата по международни арбитражни дела е министърът на финансите.

В следствие на отмяната отношенията във връзка с организирането на защитата и процесуалното представителство на българската държава по международните арбитражни дела, за които е бил приложим редът по ПМС № 345/2023 г., ще бъдат уредени от министъра на финансите като законен представител на държавата по този вид дела.

Правителството възложи на вицепремиера и министър на финансите да внесе предложение за изменение на НПВУ и предложение по съдържанието на глава REpowerEU

Със свое протоколно решение Министерският съвет одобри доклада на заместник министър-председателя и министър на финансите за предприемане на действия за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (НПВУ) и за изготвяне на предложение по съдържанието на глава REPowerEU. Решението произтича от чл. 21 от Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, който позволява на държавите членки да поискат изменение на плановете си поради обективни обстоятелства, и е във връзка с Решение на Народното събрание от 12 януари 2023 г. за изготвянето на промени от Министерския съвет на НПВУ в сектор енергетика.

С цел да бъде възможно финализирането и одобрението на оценката на ЕК до края на тази година, с днешното решение се възлага на заместник министър-председателя и министър на финансите да внесе в Министерския съвет предложение за изменение на НПВУ, както и предложение по съдържанието на глава REPowerEU в срок до 11 септември 2024 г. Същевременно заместник министър-председателят и министър на финансите и министърът на енергетиката в срок до 31 юли 2024 г. трябва да запознаят Народното събрание с изготвените предложения за промени и с хода на преговорите с Европейската комисия.

Одобрено е възстановяване на средства по бюджета на Централната избирателна комисия за 2024 г.

Със свое постановление правителството одобри възстановяване на средства в размер на 3,4 млн. лева, по бюджета на Централната избирателна комисия (ЦИК) за 2024 година. Сумата е остатък от неизразходвани средства, отпуснати с актове на Министерския съвет, по сметката за чужди средства на ЦИК.

С ПМС № 400/2020 г. са одобрени допълнителни разходи по бюджета на Комисията за 2020 г. за закупуване на специализирани устройства за машинно гласуване в размер на 43,2 млн. лева. Дадена е възможност за извършването на плащанията да се използва сметка за чужди средства.

С ПМС № 302/2023 г. са одобрени допълнителни разходи по бюджета на ЦИК за 2023 г. в размер на 37 млн. лв. за финансово обезпечаване на сключени договори за изпълнение на дейности, свързани с осигуряването на машинното гласуване, изработка и доставка на специализирана хартия за бюлетини от машинното гласуване, на хартиени бюлетини за гласуване, за компютърна обработка на данните от гласуването и издаването на Бюлетин за резултатите от изборите за общински съветници и за кметове през 2023 година.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Изборния кодекс разходите по подготовката и произвеждането на изборите, включително за машинното гласуване, са за сметка на държавния бюджет.

Одобрени са над 196 млн. лв. за капиталови разходи за 2024 г. на първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетите на общините

Със свое постановление правителството одобри средства в размер на над 196 млн. лв. по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет и по бюджетите на общините за 2024 година. Те са за обезпечаването на предстоящи плащания до края на м. юли по сключени договори за изпълнение на Инвестиционната програма за национални проекти, както и за потенциални плащания до края на месеца по приключили вече обществени поръчки, по които предстои сключването на договор и плащане.

Тази година със закона за бюджета капиталовите разходи по отделните бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет за периода 2024- 2026 г. са изведени в обособен ресурс в централния бюджет. Новият подход за капиталовите разходи дава възможност за проектите, които са с готовност за незабавна реализация, да получават своевременно необходимите средства от централния бюджет. Целта е постигане на по-добро планиране и разходване на капиталовите разходи, както и по-висока ефективност и прозрачност при изпълнението на инвестиционните програми.

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет предостави правото на управление върху имоти - публична държавна собственост на „Югозападно държавно предприятие“, гр. Благоевград, за нуждите на Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Витошко-Студена“. Засегнатите имоти се намират в с. Боснек, общ. Перник, обл. Перник. Решението е в съответствие със Закона за горите, съгласно който имуществото на държавните предприятия се състои от имущество, предоставено им от Министерския съвет.

С друго свое решение правителството възложи на Националната агенция за приходите да извърши продажба на имущество, отнето в полза на държавата. То обхваща 16 случая с влезли в сила съдебни актове и издадени изпълнителни листове за имущество.

Министерският съвет прие Решение за безсрочно възмездно учредяване на сервитут, разположен в поземлени имоти в горски територии, публична държавна собственост в област Стара Загора в полза на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Имотите попадат на територията на Държавно горско стопанство „Мъглиж”, поделение на Югоизточно държавно предприятие - Сливен. С учредяването на сервитута се обезпечава изграждането и обслужването на нов въздушен електропровод между подстанция на фотоелектрическа централа, находяща се в съседен поземлен имот и съществуващ стълб от централата. Решението е в съответствие със Закона за горите, който допуска учредяване на сервитути върху поземлени имоти в горски територии-държавна собственост за изграждане и обслужване на кабели и въздушни електропроводи.

Кабинетът прие друго Решение за безсрочно възмездно учредяване на сервитут, разположен в поземлени имоти в горски територии, публична държавна собственост в област Стара Загора в полза на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Имотите попадат на територията на Държавно горско стопанство „Мъглиж”, поделение на Югоизточно държавно предприятие - Сливен. С учредяването на сервитута се обезпечава изграждането и обслужването на нов присъединителен електропровод към подстанция на фотоелектрическа централа, находяща се в съседен поземлен имот. Решението е в съответствие със Закона за горите, който допуска учредяване на сервитути върху поземлени имоти в горски територии-държавна собственост за изграждане и обслужване на кабели и въздушни електропроводи.

Правителството прие също решение за учредяване на безсрочен сервитут за изграждане и обслужване на водопровод за обект: „Реконструкция на водоснабдителна система Ръжена“. Той е разположен в поземлени имоти в горски територии - публична държавна собственост в село Тулово, област Стара Загора и е с площ 0,519 дка Сервитутьт се учредява в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Стара Загора. Имотите попадат в района на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Мъглиж“ към „Югоизточно държавно предприятие” - Сливен. Действията ще се предприемат в съответствие със Закона за горите за изграждане на водопровод.

Правителството разреши замяна чрез провеждане на пряко договаряне между „Холдинг БДЖ“ ЕАД и община Сапарева баня. Целта е прекратяване на съсобственост върху имоти, намиращи се на територията на с. Паничище, община Сапарева баня. Замяната ще се извърши по цени, не по-ниски от определените от независим оценител. В тази връзка всяко едно от юридическите лица „Холдинг БДЖ” ЕАД и Община Сапарева баня ще стане собственик на имот, който ще ползва и разпорежда самостоятелно.

Министерският съвет разреши извършване на разпоредителна сделка с недвижими имоти, собственост на „Напоителни системи" ЕАД, клон Марица. Имотите се намират в землищата на с. Бенковски, с. Строево и с. Царацово, общ. Марица, обл. Пловдив. Дружеството ще продаде имоти, върху които е изграден част от напоителен канал.

Кабинетът прие Решение за даване на съгласие „Национална компания индустриални зони“ ЕАД гр. София да продаде чрез електронен търг на електронната платформа за продажба на имоти към Агенцията за публичните предприятия и контрол, поземлени имоти, собственост на дружеството, находящи се в с. Гурмазово, Софийска област. Мотивът за взетото решение е да се улесни достъпа до имоти, собственост на дружеството, с оглед реализиране на инвестиционен проект, чиято подкрепа е извън обхвата на Закона за насърчаване на инвестициите, което ще доведе до инвестиции в по-широк кръг от икономически дейности.

Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне на част от имот-публична държавна собственост за управление на Министерството на отбраната за нуждите на Централното военно окръжие - Военно окръжие II степен - Кюстендил. Имотът, намиращ в област Кюстендил, община Кюстендил, гр. Кюстендил, е необходим за изпълнение на функции и задачи, свързани с отбраната на Република България.

Утвърдено е Споразумение между България и САЩ за обмен на отчети по държави

Със свое решение правителството утвърди Споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за обмен на отчети по държави. То беше подписано в София на 30 май 2024 г. от министъра на финансите и посланика на Съединените американски щати в Република България.

С този документ се създава обща рамка за обмена на отчети по държави, която е детайлизирана в проект на споразумение между компетентните органи на Република България и САЩ.

Целта на двете споразумения е да регламентират автоматичния обмен на отчети по държави между Република България и САЩ по отношение на големите многонационални групи от предприятия. Това ще позволи на данъчните администрации да предприемат мерки срещу вредните данъчни практики в областта на трансферното ценообразуване и да идентифицират предприятията, които изкуствено прехвърлят значителна част от печалбите си към юрисдикции с преференциални данъчни режими.

Сключването на споразуменията ще облекчи значително местните дъщерни дружества на американските многонационални групи. За тях ще отпадне задължението за подаване на отчети по държави съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, тъй като информацията вече ще бъде обменяна по реда на административното сътрудничество.

Влизането в сила на актовете ще има изключително позитивно отражение върху имиджа на България като държава, която следва и прилага високи стандарти за данъчна прозрачност и ефективно административно сътрудничество със своите партньори, както и ще е ясен сигнал, че страната застава зад международните усилия срещу укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане.

Със споразуменията двете държави ще изпълнят поетите ангажименти по Мярка 13 от Проекта BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за прилагането на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби в други юрисдикции.

Одобрен е докладът от участие на България в заседанието на Съвета на ЕС по общи въпроси в частта „Кохезионна политика“

Със свое решение правителството одобри доклад за резултатите от заседанието на Съвета по общи въпроси, част „Кохезионна политика“, проведено на 18 юни 2024 г. в Люксембург.

По време на срещата бяха обменени мнения по ролята на бъдещата политика за сближаване в следващия Стратегически дневен ред на Съюза за 2024-2029 г., както и връзката й с изпълнението на реформите в държавите-членки. Потвърден беше значителният принос на Кохезионната политика за реализиране на Зеления и Цифровия преходи, както и за по-конкурентоспособна европейска икономика. Изтъкнато беше мнението, че политиката на сближаване следва да продължи да изпълнява основната си цел, съгласно Договорите, за намаляване на неравенството между нивата на развитие на различните региони. За постигането й от решаващо значение е да се гарантира, че всички региони могат да участват на равни начала в изпълнението на европейските приоритети и да се възползват от този процес.

Държавите-членки отбелязаха различните начини, по които Кохезионната политика, със своя дългосрочен характер, може да продължи да носи европейска добавена стойност. Според тях е важно да продължи инвестирането в структурни мерки за подкрепа на конкурентоспособността, справедливия, екологичен и цифров преход и създаването на работни места. Посочена беше и необходимост от подкрепа за източните гранични региони в променения контекст на сигурността, както и връзката между политиката на сближаване и разширяването на ЕС.

От българска страна беше поставен акцент върху доказаната роля на Кохезионната политика за балансирано и устойчиво развитие на Съюза. Страната ни открои и необходимостта в бъдещата политика за сближаване да намерят по-ясно отражение нарастващите демографски предизвикателства, пред които са изправени множество региони. Възможните промени в прилагането на политиката трябва да надграждат нейните постижения и работещи механизми. Задължително е преди това да бъдат оценени възможностите за подобряване на изпълнението на настоящите фондове, в т.ч. на Механизма за възстановяване и устойчивост, и да бъдат изведени уроци за бъдещето. Важно в тази връзка е да бъде насърчен териториалният подход в изграждането на по-справедлива, конкурентоспособна и приобщаваща Европа, както и да продължи опростяването на достъпа до подкрепа от европейските фондове.

Съветът прие и Заключения по Деветия доклад на Европейската комисия за напредък по сближаването, с които държавите-членки потвърждават волята си подкрепата за него да продължи, насърчавайки справедливия преход към икономика с нулеви емисии, технологичната трансформация и борбата с неблагоприятните демографски тенденции, като се отчитат особеностите и нуждите на регионите.

Одобрен е доклад относно българското участие в Срещата на държавните и правителствените ръководители от страните членки на НАТО във Вашингтон

Правителството одобри Доклад относно участието на българската делегация в Срещата на държавните и правителствените ръководители от страните членки на НАТО във Вашингтон, Съединени американски щати.

На срещата бе чествана 75-ата годишнина от подписването на Вашингтонския договор. Лидерите отбелязаха достиженията на Алианса, постигнати през годините на неговото съществуване и отправиха послание, че Алиансът е по-обединен, по-силен, по-способен и също толкова адекватен на международната обстановка, колкото е бил при своето основаване.

Потвърден беше непоклатимият ангажимент на страните-членки към трансатлантическата връзка и към член 5 от Вашингтонския договор. Съюзниците подчертаха важността от укрепване на колективната отбрана и способности за сдържане, задълбочаване на сътрудничеството с партньорите от Индийско-тихоокеанския регион, засилване на подкрепата за Украйна, като потвърдиха, че бъдещето на Украйна е в НАТО.

Одобрен е докладът с резултатите от редовното заседание на Съвета ЕКОФИН

Одобрен е докладът с резултатите от участието на заместник министър-председателя и министър на финансите Людмила Петкова в редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 21 юни 2024 г. в Люксембург.

Съветът направи преглед на икономическото и финансовото въздействие от агресията на Русия срещу Украйна, както и на прилагането на Механизма за Украйна.

На заседанието министрите обсъдиха компромисните текстове на Председателството по законодателния пакет „ДДС в ерата на цифровите технологии“ (VIDA), който цели да приведе събирането на данъка в съответствие с цифровизацията на икономиките на държавите членки, и бяха информирани за напредъка на преговорите в ООН за разработването на нова рамкова конвенция за международно данъчно сътрудничество.

На Съвета се обмениха мнения за изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост и беше одобрено изменението на Плана за възстановяване и устойчивост на Ирландия.

Европейската комисия представи на ЕКОФИН Пролетния пакет в рамките на Европейския семестър със специфични препоръки за всяка държава и доклада за прилагането на Процедурата при прекомерен дефицит.

Министерският съвет одобри днес позициите на България за участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС „Правосъдие и вътрешни работи”

Министерският съвет одобри днес позицията на България за участието в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие“, което ще се проведе на 23 юли 2024 г. в Будапеща.

В дневния ред на заседанието е включена темата относно повишаването на конкурентоспособността на Европейския съюз. В позицията се предлага България да подкрепи общия европейски подход за изграждане на устойчива и конкурентоспособна икономика в рамките на ЕС. Съществен елемент за развитието на конкурентоспособна икономика е многостранният подход при отношенията с трети държави и насърчаване на присъединяването им към международните правни инструменти в тази област.

Министрите на правосъдието ще обменят мнения и за ролята на изкуствения интелект в областта на правосъдието. Според позицията използването на изкуствен интелект в правораздаването и в правната сфера може да се превърне в изключително полезен инструмент. За целите на ефективното прилагане на уредбата на европейско равнище изискванията не следва да са прекомерни и не трябва да имат обезкуражаващ ефект върху развитието на приложенията на изкуствения интелект, като се зачитат неприкосновеността и личните данни.

Ще бъде обсъдено и бъдещето на съдебното сътрудничество в областта на свободата, сигурността и правосъдието. В позицията се предлага да се сподели становище, че законодателните инициативи следва да насърчават икономическия растеж, като осигуряват стабилна и подходяща правна среда и допринасят за предвидимост в дейността на бизнеса. Дигитализацията на правосъдието може да подобри значително достъпа до правосъдие, да подпомогне борбата с организираната престъпност и да облекчи работата на магистратите.

България ще участва като официална страна партньор с национален щанд в Международното изложение за земеделие и хранителни продукти „Агра 2024“ в Горня Радгона, Словения

Министерският съвет прие Решение за одобряване на участието на Република България като официална страна партньор с национален щанд на Международното изложение за земеделие и хранителни продукти „Агра 2024“, което ще се проведе от 24 до 29 август 2024 г. в гр. Горня Радгона, Република Словения. Страната ни ще участва в изложението като страна партньор с национален щанд.

През настоящата година по време на изложението „АГРА 2024“ ще бъде поставен фокус върху безопасността на храните, иновациите, цифровизацията и прилагането на изкуствен интелект в селското стопанство, биологичното производство, ефективното управление на горите, изменението на климата и водните ресурси и др.

През 2023 г., когато Международното изложение за земеделие и хранителни продукти „AGRA“ привлече 1700 изложители от 35 страни, които представиха своите продукти на площ от 70,950 кв. м. пред около 105 000 посетители, страната ни участва с национален щанд от 69 кв. м., на който бяха представени български продукти като мед и пчелни продукти, мляко и млечни продукти и продукти на основата на етерични масла.

Правителството одобри резултатите и взетите решения на редовното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Министерският съвет одобри резултатите и взетите решения на редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 24 юни 2024 г. в гр. Люксембург, Велико херцогство Люксембург.

По време на заседанието Европейската комисия представи на Съвета своето Съобщение до Европейския парламент и до Съвета: „Устойчив риболов в ЕС: актуално състояние и насоки за 2025 г.“. Министрите подчертаха, че благодарение на положените усилия устойчивостта на рибарството в ЕС като цяло се подобрява. Съветът подчерта, че пред флота на ЕС остават много предизвикателства, като енергийния преход и свързаната с него необходимост от финансиране, за да се гарантира икономически жизнеспособно бъдеще за секторите на рибарството и аквакултурите в ЕС, които зависят от здравите рибни запаси.

В областта на земеделието бяха приети Заключения на Председателството относно бъдещето на селското стопанство в ЕС. В тях се подчертава ключовата роля на сектора, когато става въпрос за гарантиране на продоволствената сигурност и стратегическата автономност, и се признават многобройните предизвикателства, пред които е изправен. Заключенията се съсредоточават върху няколко ключови елемента за бъдещата визия: силен и конкурентоспособен селскостопански сектор на ЕС, иновации и сътрудничество, опростяване, подкрепа за млади и нови фермери, както и устойчивост спрямо изменението на климата.

Република България представи документ в точка „Други въпроси“ с предложения за удължаване с 12 месеца на срока за разплащане по проектите от ПРСР 2014-2020 г. Целта е да се даде възможност договорите да бъдат финализирани и земеделските производители да получат подпомагане. Той бе подкрепен от 14 държави членки. От своя страна Комисията отбеляза, че е много важно да започне прилагането на Стратегическите планове по Общата селскостопанска политика възможно най-скоро, за да могат да се изпълнят целите заложени в тях.

Отново в точка „Други въпроси“, Република България съвместно с Румъния, отправиха призив към ЕК, подкрепен и от Полша, за премахване или увеличаване на индивидуалния лимит на предприятие в първичното селскостопанско производство по Временната рамка за кризисни и преходни държавни помощи. Подкрепа заявиха и други държави членки, а две делегации изразиха разбиране към описаните проблеми. Според службите на Комисията по конкурентоспособност това искане е свързано с опасността от създаване на сериозни изкривявания при държавите членки в зависимост от фискалното пространство и затова не бива да се прилага. Припомниха, че поради инфлационния натиск в последната година, ЕК стартира преглед на Регламента за помощта де минимис, който може да се използва от държавите, за да предоставят малки суми в подкрепа на фермерите по бърз и гъвкав начин.

След влизането в еврозоната, в „Български пощи” ще могат да се обменят до 10 000 лв. на ден

След въвеждане на еврото в България, в пощенските станции ще може безплатно да се обменят левове в общата европейска валута. Правителството възложи на „Български пощи” ЕАД да извършва услуга от общ икономически интерес - обмяна на каса на банкноти и монети от левове в евро за срок от 6 месеца, считано от датата на приемането ни в Еврозоната.

По този начин се осигурява лесен и достъпен начин за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в населените места, където няма офиси или клонове на кредитна институция. „Български пощи“ ЕАД разполага с над 2 700 пощенски станции, включително в труднодостъпни райони. Те обслужват 5,6 милиона българи. 1 921 от станциите се намират в малки населени места с общо население над 1,4 милиона жители. Предоставянето на тази услуга в малки селища, в които няма друга алтернатива, ще създаде удобство за гражданите, спестявайки им време и средства за пътуване до големите градове.

Дружеството ще обменя безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс в размер до 1 000 лв. на ден на човек. За суми от 1 000 лв. до 10 000 лв. на ден е необходима предварителна заявка и то само в определени пощенски клонове в страната.

Във връзка с предоставянето на новата услуга, ще се осигури оборудване на 2 275 работни места в пощенските станции, в които ще се предоставя услугата.

Одобрени са резултатите от българското участие в Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика на ЕС

Министерският съвет одобри доклад от заседанието на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика на ЕС (формат „Транспорт“), което се проведе на 18 юни 2024 г. в гр. Люксембург.

В областта на морския транспорт, Съветът постигна общ подход по предложенията за Регламент относно Европейската агенция за морска безопасност и Директива относно хармонизираните речни информационни услуги.

По отношение на сухопътния транспорт бе постигнат общ подход по проекта за Регламент относно разпределяне на железопътния капацитет. България постави акцент върху усилията на национално ниво за оптимизиране използването на железопътните линии, повишаване на точността и надеждността, с цел постигане на по-голям дял на железопътния транспорт.

Съветът одобри с единодушие проекта на Заключения относно пътната безопасност и значението й в политиката на национално ниво. Министрите приеха за сведение доклади за напредъка по предложенията за Директива за масата и размерите на някои пътни превозни средства, както и Директива за комбиниран транспорт.

758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени през 2023 г.

Общо 758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС) през 2023 г. Те се намират в областите София (6 сгради), Ловеч (3 сгради), Добрич и Хасково (с по 1 сграда).Това става ясно от одобрения от правителството доклад за напредъка по изпълнението на управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството програма през миналата година.

Към 31 декември 2023 г. със стартирани дейности са 99,4% от всички 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране по програмата. От старта й през 2015 г. до края на 2023 г. общият брой на реновираните блокове в страната е 1965.

Програмата е в своята заключителна фаза. Предстои да бъдат реновирани последните 5 сгради, за които е потвърден финансов ресурс от НПЕЕМЖС.

Непосредственият социално-икономически ефект от изпълнението на програмата се изразява в намаляване на разходите за отопление на домакинствата и подобряване на здравословните условия за живот. Извършените обновителни работи по сградите създават приятна жизнена среда, което води до промяна в облика на цели квартали. Освен това, чрез нея се създаде допълнителна заетост и се увеличиха финансовите постъпления както в строителния сектор, така и в транспортния бранш, складове, логистичните центрове и др.

Като положителен ефект от реализирането на мерките се отчита и подобряването на качеството на околната среда, вследствие на спестени емисии на парникови газове.

Община Враца получава държавен имот в с. Паволче за изграждане на образователен и културен център

По решение на правителството статутът на терен и сгради в него, представляващи бивше Основно училище „Христо Ботев“ в с. Паволче, се променя от публична на частна държавна собственост. Имотът се предоставя в собственост на Община Враца и ще бъде използван за изграждане на общински образователен и културен център. Той ще бъде изпълнен по проект „Културен, туристически и научен център/трансграничен лагер - „Вратата на природата: трансформиране на образованието за устойчив туризъм в трансграничния регион България - Сърбия“ по Програма (Интеррег VI-А) България - Сърбия 2021 - 2027 г.

Центърът ще предоставя интерактивни възможности за обучение на деца и ученици и по този начин ще служи като платформа за обмен на знания между е. Дивляна в Сърбия и с. Паволче в България, както и от околните райони. Целта е да се насърчи екологичното съзнание и културния обмен.

Като партньор по проекта Община Враца ще извърши преустройство на училищната сграда в с. Паволче и ще обособи нови помещения. Така ще се осигури пространство за обучение и семинари, столова, зала за игри и практически дейности и други.

При нереализиране на дейностите до пет години от придобиването на имота Общината ще трябва да го прехвърли на държавата. Областният управител на Враца има ангажимент да разработи механизъм за контрол, чрез който да осъществява периодични проверки за изпълнение на условията, при които се прехвърля имота.

С решението на Министерския съвет управлението на имота се отнема от Националния STEM център към Министерството на образованието и науката поради отпаднала необходимост.

Община Враца получава собствеността върху държавни имоти за изграждане на индустриален парк

Правителството прехвърля на Община Враца собствеността върху имоти - частна държавна собственост за изграждане на индустриален парк. Те се намират в гр. Враца и представляват седем терена с обща площ 336 238 кв. м и сгради в два от тях. Имотите представляват изоставена територия, а сградите са полуразрушени й подлежат на събаряне.

Реализирането на проекта за индустриален парк ще допринесе за икономическото развитие на района. Ще бъдат създадени нови работни места, ще се подобрят инфраструктурата и бизнес климатът, ще се увеличи размерът на събираните местни данъци и такси, което има пряко отношение към изпълнението на конкретни общински политики - икономика и общинска собственост и регионално/местно развитие.

Кабинетът предлага за одобрение от Народното събрание на проект за инвестиционен разход

Министерският съвет на Република България, на основание чл. 22, ал.2, т.11б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, прие решение да предложи за одобрение от Народното събрание на проект за инвестиционен разход „Придобиване на системи за електронна война и радиотехническо въоръжение за усъвършенстване на способностите за борба с подводници“.

В края на 2020 г. между Министерството на отбраната на Република България и ,,Fr. Lurssen Werft GmbH & Co.KG” (сега ,,NVL B.V. & Co. KG“) - Германия беше подписан договор с предмет проектиране, построяване, доставка на два многофункционални модулни патрулни кораба. С одобрения от Министерския съвет проект за инвестиционен разход за „Придобиване на системи за електронна война и радиотехническо въоръжение за усъвършенстване на способностите за борба с подводници“ ще бъдат изградени необходимите бойни способности на новите кораби.

Целта е да се усъвършенстват способностите за водене на бойни действия в морските пространства с надводен и въздушен противник, включително за отразяване на атаките на дронове. Чрез активни и пасивни средства за радиоелектронно разузнаване ще се придобият и способности за наблюдение на морските пространства и контрол на корабоплаването, включително за откриване на подводници на по-големи дистанции и тяхното следене.

Направен е анализ на времевите и финансовите параметри за реализацията на проекта.

С придобиването на системи за електронна война и радиотехническо въоръжение за усъвършенстване на способностите за борба с подводници ще се осигури пълна оперативна съвместимост на новите кораби и ефективното им използване както в национален, така и в съюзен формат. Това гарантира изграждането на способности за защита на суверенитета и териториалната цялост на Република България и способства изпълнението на поетите ангажименти на Република България в системата на колективната отбрана на НАТО и ЕС.

Над 23 млн. лв. за финансиране на научни изследвания

Правителството отпусна 23 020 000 лева на Фонд „Научни изследвания“ за финансиране на над 100 научни проекта на конкурсен принцип.

С осигурените средства се предвижда през 2024 г. да бъдат организирани и проведени конкурсите „Финансиране на фундаментални научни изследвания - 2024 г.“, „Финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти - 2024 г.“ и финансирани проекти по двустранно научно-техническо сътрудничество в съответствие с двустранни договорености и споразумения. С предоставянето на средствата се гарантира устойчивост в дейността на Фонда, който е единствената административна структура в България, която провежда конкурси за фундаментални научни изследвания.

Целта е по този начин да се осигури високо ниво на научните изследвания в България и достойно място на учените в българското общество и в европейското изследователско пространство.

Осигурена е възможност за почивка и рехабилитация в България на деца от Украйна

Правителството осигури възможност деца от Украйна да почиват в България през лятото, за да възстановят своето физическо, психическо и емоционално здраве. Заедно със своите придружители те ще бъдат настанени за период до 14 дни в почивни бази на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД в периода юли - август.

Летните лагери за общо 50 души ще се финансират със средства от бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Чрез тях ще се осигури сигурна и безопасна среда за отдих и възстановяване на деца, преживели травми от войната в Украйна.

Одобрено е изменение на Споразумението за прилагане на Договора за социално осигуряване между България и Украйна

Правителството одобри проект на Протокол за изменение на Споразумението за прилагане на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване. Упълномощен да подпише документа е министърът на труда и социалната политика.

Промяната ще позволи компетентните институции на двете страни да сключат помежду си споразумение за електронен обмен на данни. Това ще улесни и ускори процедурата по обмен на социалноосигурителна информация, което ще е от полза за лицата, които черпят права от Договора.

Одобрени са резултатите от участието на България в Съвета на ЕС по заетост и социална политика

 

Правителството одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на ЕС по заетост и социална политика, което се проведе на 20 юни 2024 г. в Люксембург.

Министрите постигнаха общ подход по предложението за преразглеждане на Директивата за европейските работнически съвети. Доклади за напредъка бяха одобрени по Директивата за прилагане на принципа на равното третиране и по Директивата за стажовете.

Министрите обсъдиха ролята на пазара на труда и социалните политики за създаването на устойчив вътрешен пазар на ЕС. По време на заседанието те одобриха документи, свързани със социалната конвергенция на ЕС; адекватността на пенсиите; ролята на пазара на труда, уменията и социалните политики за изграждането на устойчиви икономики; бъдещето на Европейския стълб на социалните права и интеграцията на трайно безработни на пазара на труда.

Европейската комисия представи Пролетния пакет в рамките на Европейския семестър 2024 г.

Одобрена е българската позиция за неформалното заседание на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“

Министерският съвет одобри позицията на България и мандата за нейното представяне в неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, което ще се проведе на 24-25 юли 2024 г. в гр. Будапеща, Унгария.

Съгласно разпространения дневен ред министрите ще проведат обмен на мнения по 3 теми: „Европейски действия срещу сърдечносъдовите заболявалия“, „Европейско сътрудничество в областта на трансплантациите“ и „Приложение на Европейското пространство за здравни данни“ (работен обяд).

По време на първата сесия министрите ще обсъдят предизвикателствата, свързани с нарастващия брой пациенти със сърдечно-съдови заболявания в световен мащаб и в рамките на ЕС. България ще сподели опита и мерките си на национално ниво и ще заяви, че чрез допълнителни меки мерки на ниво ЕС може да се гарантира повишаване на знанията и здравната грамотност на гражданите с цел насърчаване на превенцията и здравословния начин на живот.

По втората тема според България нараства осъзнатата необходимост от задълбочаване на сътрудничество между държавите-членки. Страната ни би подкрепила инициативи и дейности на равнище ЕС на доброволна основа

Министрите ще бъдат приканени да идентифицират стратегическите дейности, предизвикателства и мерки в контекста на Европейското пространство за здравни данни.

В своето изказване страната ни ще открои значението на процесите по управление на лични здравни данни и колко сериозно предизвикателство и отговорност са те. България разчита, че за максималната защита на здравните данни на пациента ще бъдат включени европейски мерки, които да надградят националните, включително за обучение на персонала по управление на процесите в Европейското пространство за здравни данни.

Одобрена е българската позиция за неформалното заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри позициите на Република България, от компетентност на Министерството на вътрешните работи, за участие в неформалното заседание на Съвета “Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи“, което ще се проведе на 22 юли 2024 г. в гр. Будапеща, Унгария.

Представените пред Министерски съвет за одобрение позиции се отнасят до: Подготовка на стратегически насоки за законодателно и оперативно планиране в областта на свободата, сигурността и правосъдието - бъдещето на сътрудничеството в областта на вътрешните работи; Внедряване на оперативната съвместимост; Засилване на ангажиментите за по-ефективни и координирани действия по отношение на външното измерение на миграцията - тема на работния обяд; Борба с организираната престъпност.

Одобрени са резултатите от българското участие в заседанието на Съвета на ЕС по околна среда

Правителството одобри доклада за резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, проведено на 17 юни 2024 г. в Люксембург.

Съветът одобри Регламента за възстановяване на природата с мнозинство от 20 държави членки, в т.ч. и България, представляващи 66,07% от населението на ЕС. Регламентът въвежда мерки за възстановяване на най-малко 20% от сухоземните и морските зони на ЕС до 2030 г., а до 2050 г. - на всички екосистеми, нуждаещи се от възстановяване. Определят се конкретни правнообвързващи цели и задължения за възстановяване на природата във всяка от изброените екосистеми - от сухоземните до морските, сладководните и градските екосистеми. България като една от страните в ЕС с най-богато и запазено биологично разнообразие потвърди последователно изразяваната позиция, че подкрепя въвеждането на цели за възстановяване на природата, които допълват и надграждат съществуващата законодателна рамка в областта на опазването на природата.

Министрите договориха общата позиция на Съвета за предстоящите преговори с Европейския парламент по изменението на Рамковата директива за отпадъците. Предложението предвижда мерки за намаляване на въздействието върху околната среда от два ресурсно интензивни сектора: храни и текстил, като бъде повишена екологичната устойчивост на двата сектора и улеснен преходът към кръгова икономика. В хода на дискусиите беше изразена принципна подкрепа за установяване на амбициозни, но реалистични цели.

В рамките на заседанието беше постигнат общ подход и по предложението за Директива за мониторинга на почвите. Законодателното предложение ще съдейства за подобряване на здравето на почвата, което ще има положителен косвен ефект върху качеството на водата, въздуха, биоразнообразието, климата, човешкото здраве и ще спомогне за осигуряване на продоволствената сигурност. Отбелязана бе необходимостта от осигуряване на необходимите ресурси за изпълнение на изискванията.

Съветът прие Заключенията относно междинния преглед на Осмата програма за действие за околната среда „Пътят напред към зелен и справедлив преход за устойчива Европа“. Заключенията представляват добра основа за определяне на ключовите политически насоки за трансформирането на ЕС към неутралност по отношение на климата и устойчива, кръгова и конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите и нулево замърсяване, която устоява на климатичните опасности и геополитическите рискове.

Предмет на дискусия в Съвета беше и целта на Европейския съюз за климата до 2040 г. Министрите обмениха мнения относно продължаването на прехода към климатична неутралност. България принципно подкрепи препоръчаната амбициозна цел за ограничаване на емисиите с 90% до 2040 г. и потвърди, че ключови приоритети остават запазването на конкурентоспособността, икономическото развитие и социалното благополучие.

Одобрен е План за действие за 2024 г. за изпълнение на Национална стратегия за борба срещу употребата на допинг в спорта

Министерският съвет одобри проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на План за действие за изпълнение на Национална стратегия за борба срещу употребата на допинг в спорта (2015-2024 г.) за 2024 г.

Предложеният план е разработен от работна група, определена от министъра на младежта и спорта, който е координиращ орган за изпълнение на стратегията. Водещата роля при изготвянето му е на Антидопинговия център като национална антидопингова организация - специализиран орган за осъществяване на допингов контрол, превенция и борба срещу употребата, разпространението и допускането на употреба на допинг в спорта.

В предложения план е включен отчет за изпълнение на оперативните цели от Плана за действие за периода 01.07.2022-15.03.2024 г.

В плана за 2024 г. се запазват постоянните дейности като организиране на кампании срещу употребата на допинг и информиране на обществеността за вредата от употребата на допинг, мониторинг на провежданото антидопингово обучение в спортните училища, както и дейността по вписване в Регистъра на треньорските кадри на лицата, имащи право да провеждат тренировки във фитнес залите.

 

Правителството одобри над 2 милиона лева по насърчителна мярка за изграждане на пътна инфраструктура в община Сопот

Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ).

От бюджета на Министерството на иновациите и растежа на Община Сопот ще се предоставят средства в размер до 2 160 000 лв. с ДДС за изграждане на елементи на общинска пътна инфраструктура: „Ремонт на ул. „Христо Ботев" в участъка от ул. „Трети март“ до кръстовище с улица в ПИ 68080.27.521 с дължина 880 м - от км 0+000 до км 0+880 и ремонт на улица в ПИ 68080.27.521 от кръстовище с ул. „Христо Ботев" до „СКФ БЕРИНГС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. Сопот с дължина 489,26 метра - от км 0+880 до км 1+369.36“.

Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект „Разширение на съществуващо предприятие за производство на сачмени лагери, находящо се в гр. Сопот и закупуване на една нова линия за сглобяване на лагери и инструментална екипировка“ на „СКФ БЕРИНГС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

Инвестицията по проекта е в размер на малко над 11 млн. лв.

По предвидените за основен ремонт улици се осъществява единственият транспортен достъп до предприятията работещи в района, както и до ж.п. гара Сопот. С извършването на ремонтните дейности ще се подобри значително транспортното обслужване, ще се повиши качеството на транспортните комуникации, ще се създадат благоприятни условия за развитие на производствените и логистичните дейности.

Ползватели на инфраструктурата след нейната реконструкция ще са ЖП гара Сопот; Ел. подстанция на „ЕСО" ЕАД; „Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД (един от най-големите работодатели в района); „Бакалови транс" ООД; „Белезирев" ЕООД; „ФИЛ-КО“ ЕООД и други.

Изменя се правителственото постановление за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации

Министерският съвет на Република България прие Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации.

Чрез посочения нормативен акт се предвижда изрично, че на служител, назначен по допълнително разписание на длъжностите за Българската армия или структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната по реда на постановлението, за пълно работно време, се определя месечна заплата за длъжност в размера, определен в чл. 1, ал. 4, който за настоящата 2024 г. е 933 лв.

По този начин посочената разпоредба от Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. се привежда в съответствие с нормата на чл. 295, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ред. обн. в ДВ бр. 38 от 2024 г./, с която се въведе нов механизъм за определяне на основната месечна заплата на цивилните служители по трудово правоотношение в Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, за които не се прилагат Законът за държавния служител и чл. 107а от Кодекса на труда, състоящ се от два компонента - месечна заплата за длъжност и добавка за работа по чл. 297, ал. 1 от закона.

Правителството прие Решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи.

Промените засягат пряко функциите, изпълнявани от МВнР и задграничните представителства на Република България в чужбина. С тях се цели повишаване на ефективността при издаване и ползване на дипломатически и служебни паспорти. Въвежда се изрично ограничение служебни паспорти да могат да бъдат ползвани само при изпълнение на служебни функции в чужбина. Отпада възможността за издаване на дипломатически паспорти на областните управители, като за тази категория лица се запазва правото да получат служебен паспорт. Създава се правна възможност за издаване на служебни паспорти на деца на служители на задгранична работа без дипломатически ранг до 25-годишна възраст, когато не са сключили брак и продължават образованието си (средно или виеше) в приемащата държава.

Улеснява се и процедурата по издаване на временни паспорти на задържани, арестувани или осъдени в чужбина български граждани, когато издаването се извършва по молба на компетентните местни власти.

С промените се осигуряват и условия за транспониране в националното законодателство на Директива (ЕС) 2019/997 на Съвета от 18 юни 2019 година за временния документ за пътуване на ЕС и за отмяна на Решение 96/409/ОВППС с подзаконов нормативен акт.

Одобрени са промени в Кодекса за застраховането

Със свое решение правителството одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.

С него се въвеждат в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2021/2118 за изменение на Директива 2009/ЮЗ/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Със законопроекта се въвеждат нови дефиниции за „превозно средство“ и „използване на превозно средство“. Предложението предвижда изключение от задължението за застраховане на ремаркета категория 01 (до 750 килограма), самоходна техника с мощност на двигателя до 10 kW, велосипеди с двигател, индивидуални електрически превозни средства и самобалансиращи се превозни средства.

Предвидено е удостоверенията за застрахователни претенции да се издават централизирано от Гаранционния фонд въз основа на данните за застрахователни претенции, съдържащи се в поддържания от него електронен регистър. По този начин се отразява цялата история на причинените щети при използване на превозното средство, независимо от застрахователя, при който водачът е бил застрахован. В тази връзка, се предлага промяна в действащата национална уредба на коригирането на застрахователната премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в зависимост от предявените претенции (система „бонус-малус“). Въвежда се задължение за застрахователите да публикуват собствените си политики относно използването на удостоверенията за застрахователни претенции във връзка с определянето на застрахователните премии по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да приемат собствени правила за коригиране на застрахователните премии (система „бонус-малус“).

Актуализират се минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както следва:

-         за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица, на левовата равностойност на 6 450 000 евро;

-         за вреди на имущество (вещи) от 2 100 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица, на левовата равностойност на 1 300 000 евро.

Въвежда се хармонизиран на ниво ЕС режим за обезщетяване на увредените лица в случай на неплатежоспособност на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавата на тяхното пребиваване чрез гаранционен механизъм, в който участват оправомощените компенсационни органи в държавите членки. Гаранционният фонд е определен за такъв орган в България. В тази връзка, се предлага промяна на механизма на финансиране на фондовете на Гаранционния фонд. Предвижда се вноските в Обезпечителния фонд по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се определят като процент от начислената застрахователна премия, а не като фиксирана сума.

Предвидени са изменения и в Закона за Комисията за финансов надзор във връзка с въвеждането на регистрационен режим за организациите за провеждане на професионално обучение на служители на застрахователни брокери, както и заплащането на такси за вписването им и осъществяването на общ финансов надзор върху тях.

Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането е одобрен с Решение на Министерския съвет № 206 от 22 март 2024 г. и е внесен на същата дата за разглеждане и приемане от парламента. Поради предсрочно прекратяване на пълномощията на 49-тото Народно събрание, законодателната процедура е преустановена. Това налага повторното му одобряване от Министерския съвет и внасяне в 50-тото Народно събрание.

Приети са промени в Правилника за прилагане на ЗОП

Със свое постановление Министерският съвет измени и допълни Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки.

Чрез промените подробно са регламентирани условията и редът за определяне на наблюдатели в процедури за възлагане на обществени поръчки, както и правилата за тяхното участие в работата на комисията. Създадена е уредба на практическото прилагане на въведения задължителен предварителен контрол на поръчки на стойност над 5 млн. лв., осъществяван от Агенцията по обществени поръчки.

В съответствие с новите законови изисквания за т.нар. „ин хаус“ поръчки са въведени разпоредби, които уреждат точния момент на представяне на декларация от изпълнителя/свързаното предприятие относно използваните ресурси при изпълнението на поръчката, както и се уточнява изчисляването на съотношението между общия и специфичния оборот на свързаното предприятие.

Определени са сроковете, в които възложителите следва да публикуват окончателните становища на АОП от въведения нов предварителен контрол; докладите за резултатите от предварителния контрол за законосъобразност по чл. 2376, ал. 3 от ЗОП; договорите, сключени чрез прилагане на някои от изключенията, допълнителните споразумения за изменения на тези договори, както и приложенията към договорите и анексите.

Въведен е специален процедурен ред за случаите, при които министърът на финансите инициира разработване на стандартизирани изисквания и документи.

С приетите промени подзаконовата нормативна уредба се привежда в съответствие със Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Прецизираните разпоредби ще помогнат за недопускане на разнородна практика по прилагане на законодателството, подобряване на условията за извършване на мониторинг на обществените поръчки и оптимизиране на възлагателния процес.

Нова наредба регламентира реда и данните, необходими за извършване на вписване в регистъра на заетостта

Правителството прие Наредба за вписване в регистъра на заетостта. Приемането на нормативния акт произтича от промените в Кодекса на труда, с които се предвижда премахването на хартиената трудова книжка и вписването на данните относно трудовите и служебните правоотношения в специален регистър на заетостта.

Регистърът ще се изгради и поддържа от Националната агенция за приходите, а работодателите следва да вписват необходимите данни в него от 1 юни 2025 г., а органите по назначаване - от 1 юни 2026 г. С Наредбата ясно се регламентират обемът на информацията и сроковете, в които тя трябва да се впише в регистъра. Урежда се и редът за достъпа на правоимащите лица до данните в него.

В съответствие с измененията в Кодекса на труда се променя и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. След 1 юни 2025 г. в нея ще се регламентират единствено въпросите, свързани с трудовия стаж, доколкото отпада задължението за вписване на данни в хартиената трудова книжка.

Прието е постановление за структурни промени в системата на здравеопазването

Министерският съвет прие постановление за структурни промени в системата на здравеопазването, съгласно които, считано от 1 август 2024 г., се закрива Домът за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) в гр. Кърджали, разкриват се два центъра за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявалия (ЦКОДУХЗ) в гр. Кърджали и гр. Стара Загора, както и се разширява капацитетът на съществуващите центрове в Благоевград, Хасково, Сливен, Силистра и в с. Бузовград.

Промените се налагат с оглед изпълнението на поетите ангажименти в Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“ за закриване на всички ДМСГД, като институции за отглеждане на деца. M3 е планирало като алтернатива да бъдат създадени услуги и форми на грижа в общността, подпомагащи отглеждането на децата в семейна среда. Центровете в областите Кърджали и Стара Загора ще осигуряват необходимата подкрепа за децата с увреждания от общността, част от които до момента са получавали ежедневна рехабилитация и физиотерапия, логопедични и психологични услуги в ДМСГД в съответните области.

Предвижда се в ЦКОДУХЗ да се извършват назначаване и провеждане на ранна диагностика, лечение и медицинска и психосоциална рехабилитация, обучение на родителите за поемане на грижата в семейна среда, посещения от медицински специалисти за оказване на специфични грижи за деца с увреждания и тежки хронични заболявания, отглеждани в семейна среда и в социални услуги от резидентен тип. Тези дейности ще спомогнат за ранното разпознаване на проблеми в една или повече области на развитието и оказването на навременна подкрепа от специалисти, което е от ключово значение за преодоляване или намаляване на негативните последствия и е предпоставка детето да развие в максимална степен своя потенциал, а също така и да не се допусне институционализирането му.

Децата, които се нуждаят от грижа извън семейството, ще я получават посредством алтернативни социални и интегрирани здравно-социални услуги за деца за резидентна грижа (ИЗСУРГ) в среда, близка до семейната и съобразена със здравните им потребности. Към момента M3 е изградило 7 такива структури. Шест от тях са центрове за специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи (ЦСЗСГДУППМГ) - по един в градовете Кърджали и Хасково, по два в градовете Казанлък и Стара Загора, както и 1 център за специализирана здравно-социална грижа за деца с високорисково поведение и потребност от здравни грижи (ЦСЗСГДВРППЗГ) в гр. Кюстендил.

Организацията и управлението на дейността на ИЗСУРГ ще се поеме от ЦКОДУХЗ, които ще предоставят интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа за деца с увреждания и потребност от постоянни медицински грижи и деца с високорисково поведение в изградените 7 центъра. С оглед на повишения интерес към услугите, които предоставят ЦКОДУХЗ в областите Сливен и Силистра, ще се разшири капацитетът им и ще могат повече деца от общността и техните семейства да получават необходимата им медицинска и психосоциална рехабилитация.

Read 409 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */