Време е българските политици да отворят "широко затворените си очи" за войната между Русия и Украйна и да положат усилия за нейното по-бързо прекратяване и намиране на пътища за мир, основан на международното право, вместо само да повтарят тези, които на някои от тях не са им много ясни.
Припрените реакции на наши политици и институции, че България няма да изпраща войски в Украйна, няма да значат абсолютно нищо, ако някоя друга държава членка на НАТО провокира пряк сблъсък с Русия. Вече има такива предпоставки, защото и реториката, и действията в тази посока непрекъснато ескалират.
Държави членки на НАТО по един или друг начин са въвлечени в тази война – с предоставяне на разузнавателна информация, целеуказване, оръжия, муниции, подготовка, инструктори, съветници.
Европейски лидери вече открито говорят за това присъствие, има и открити призиви страните от НАТО да отменят ограничението за използването от Украйна на оръжия за нанасяне на удари по руски военни цели, което дава основание на Русия да отговори.
Ние сме длъжни да предвидим всички възможни сценарии, включително и най-лошия, и да работим така, че той да не се реализира. Това е проява на здрав разум, а не всяване на страх. Ако нещо не е ясно, нашите политици могат да се допитат до експерти.
Хора, които през живота си са стискали само детско пистолетче, вземат решения за изпращане на оръжия. Вземат и с лекота решения, които могат да доведат до риск за живота на много други хора, но те няма да подложат своя собствен живот на риск.
Ако някои наши политици са много напористи в тези свои решения, нека преминат поне един месец интензивна военна подготовка и да подпишат декларация, че ако се наложи, ще воюват за България. Нека тези политици намалят ентусиазма си и да мислят повече. Очаквам ако нашите политици не могат да го осъзнаят, обществото ни да си дава сметка как може да приключи всичко това.
Някои истерични реакции на моите последователни тези, които защитават националния интерес, издават страх и зависимости. А изпразнените от съдържание клетви в евроатлантизъм и демонстративни действия на хора, които се самоетикетират като евроатлантици, издават по-скоро грижа за собственото им политическо оцеляване, а не за бъдещето на България.