Уж държава има, но на практика е като Снежния човек - всички са чували за него, ама доказателства липсват. Няма нищо нормално останало, което още повече си личи на хората, които сме живели и в другото, по-нормално време.
Хора, получаващи социални помощи, за които всички работещи дават пари, правят сватби по три дена на тринадесетгодишни деца, а жените отрупани със злато отиват да си вземат помощите от социалните.
Българският език е официален, а много сериозен брой български граждани не го знаят и това се смята за съвсем нормално.
Образованието е задължително, а в същото време лекари предлагат децата да им се забрани да посещават училище, ако не са ваксинирани.
Живеем в България и българският език е официален, а по улиците няма почти надписи на български език, няма и стоки с български наименования.
България е земеделска страна с природа - рай, а пазарите ни са пълни с чужди плодове и зеленчуци.
България е "горда" натовска държава, а в същото време разчитаме само на три съветски самолета да ни пазят.
България е заложила като приоритет модернизация на армията, а преди две десетилетия нарязахме около 400 самолети и хиляди танкове, защото вече не ни трябвали.
Българското население намалява с повече от три милиона души за тридесет години, а броят на избирателите се увеличава по списък.
Почти всички, влезли в политиката, рязко забогатяват, защото имат късмет, добри бизнесмени са и умеят да инвестират.
Закони има, приложение на законите няма.
Младежи на по 20 години карат мощни джипове и почиват на Малдивите, а хора, работили престижни професии и високообразовани, не им стига пенсията да си купят лекарствата.
Строят се повече старчески домове, отколкото родилни отделения.
Уж сме независима държава, а чакаме от Брюксел и Вашингтон да ни кажат какво да правим за всичко.
Ние не сме в България, а в Абсурдистан. А населението напълно е психясало и изтрещяло от целия стрес, лъжи, мизерия и измами.
Елена Гунчева-Гривова