Съзнателно изчаках истерията за „Боташ“ да стигне своя апогей, за да се види ефекта от некомпетентното и лицемерно отношение към една сложна и важна за нашата енергийна сигурност материя. Призовавам депутатите със същата стръв, с която се нахвърлиха върху договора с „Боташ“, да проверят защо капацитетът по този договор остава неизползван – и за вътрешна консумация, и продажба навън. Нека извършат щателна проверка откъде и какъв газ внасяме.

Знам, че на много от народните представители истината не им изнася. Когато бяха на власт, те спряха договора с "Газпром" и декларираха, че никога повече няма да внасяме руски газ. По време на служебното правителство на Гълъб Донев единственият начин за гарантиране на ежегодната консумация бе чрез доставка на липсващите около 2 млрд. куб. м. газ.

Затова благодарение на политическия пробив, който България единствена успя да направи с Турция чрез договора с „Боташ“, страната ни получи достъп до всички техни 5 терминала за втечнен газ и служебното правителство обяви търгове за втечнен газ.

Само че, когато се върнаха на власт, партиите, които уж воюват с Путин, вместо да финализират тези търгове, се върнаха към любимото занимание – да внасят масово руски газ през посредници.

Само за миналата година сме внесли 1.7 млрд. куб. м. такъв газ. Затова резервираният капацитет от договора с „Боташ“ остава неизползван. И вместо чрез този капацитет да продаваме и България да печели, те приеха абсурдната енергийна вноска, с която сринаха доверието в страната ни като партньор и ни задраскаха като потенциален доставчик на газ.

 Напомням, че вероятността от началото на следващата година да не се поднови договора за пренос на газ от Русия през Украйна за Европа е огромна. Тогава Австрия, Словакия, Унгария и други държави ще имат остра нужда от нови източници и маршрути за газ и договорът с „Боташ“ може да бъде изключително изгоден. Но за да печели България, се иска компетентност и националните интереси да се поставят над партийните и личните.