С подписания от мен указ за назначаване на служебно правителство днес се слага край на проваления политически експеримент – така наречената „сглобка“. Преди десет месеца призовах Николай Денков да не реализира връчения от мен мандат заради антидемократичните заявки в записа от заседанието на ПП. Въпреки това, правителството беше създадено и то се провали от властолюбие и корист.

Заради неистовия стремеж на партиите от „сглобката“ да отнемат правомощията на президента по отношение на служебното правителство с промените в Конституцията, за действията на новия служебен кабинет президентската институция няма да носи отговорност за разлика от всички служебни правителства досега.
Призивите да не издавам указ или да премахна определени имена от списъка със служебни министри всъщност са призиви да наруша новите промени в Конституцията.

Странно е, че тези призиви идват точно от онези политически партии, които инициираха и гласуваха промените. Те нарекоха изготвения от самите тях списък с потенциални служебни министър-председатели „меню“, а сега се мръщят на това, което им се сервира.

Ако трябваше да определям състава на това служебно правителство, нямаше да оставя Калин Стоянов като служебен министър на вътрешните работи. Но за разлика от кабинета „Денков“, нямаше и да го назнача за министър.
Мащабните връзки между главния секретар на МВР и мастити контрабандисти е подигравка с държавността.

Миналата година от ПП-ДБ настояваха да освободя главния секретар на МВР, като доводите им бяха, че имат право на свой човек на поста, за да могат да реализират своите политики. Днес виждаме как са ги реализирали. Умилителни са опитите на г-н Денков да оправдае с незнание близостта на главния секретар с тези хора. Какъв главен секретар на МВР си, ако не знаеш с кого ходиш на луксозни курорти, с кого влизаш в сауната, от кого получаваш скъпи подаръци?

Служебният министър-председател Димитър Главчев и неговият екип не трябва да допускат никакви съмнения, че предстоящите избори ще бъдат честни. Цялото ни общество очаква това и ще следи как парламентът носи отговорност и за контрола, и за политическото ръководство спрямо служебното правителство.