Състав на Районен съд Ямбол взе Решение да му бъдат заплатени 19 585,28 лв.
Сред мотивите да бъде освободена, внесената от доктора, като управител на Дужеството, гаранция за добро управление е, че собственикът на дружеството /държавата/ на няколко пъти не е гласувала против освобождаването му от отговорност, а се е въздържала
ОСЪЖДА, МБАЛ „СВ.ПАНТЕЛЕЙМОН-Я.“ АД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Панайот Хитов“ № 30 представлявана от П. Г. Д. ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Р. Р. с ЕГН ********** от гр.Я., ******** сумата от 17 585,22 лв.
/седемнадесет хиляди петстотин седемдесет и един лева и двадесет и две стотинки/ -
представляваща внесена гаранция за добро управление, ведно със законната лихва върху
сумата от 17 571,22 лв., считано от 11.09.2023 год., до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ , предявения от Д. Р. Р. с ЕГН ********** от гр.Я., ******** срещу МБАЛ „СВ.ПАНТЕЛЕЙМОН-Я.“ АД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Панайот Хитов“ № 30 представлявана от П. Г. Д. иск за заплащане на сумата от 2 350,02 лева – представляваща лихва за забава за периода от 06.07.2022 год. до 11.09.2023 год., като неоснователен
.
ОСЪЖДА, МБАЛ „СВ.ПАНТЕЛЕЙМОН-Я.“ АД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Панайот Хитов“ № 30 представлявана от П. Г. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Р. с ЕГН ********** от гр.Я., ******** сумата от 2 014,04 лева,
представляваща сторените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, Д. Р. Р. с ЕГН ********** от гр.Я., ******** ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „СВ.ПАНТЕЛЕЙМОН-Я.“ АД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Панайот Хитов“ № 30 представлявана от П. Г. Д. сумата от 292,27 лева, представляваща сторените от дружеството разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ЧЕТИВОТО ЗА ЮРИСТИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ
РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Ямбол, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20232330102342 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Р. Р. от гр. Я. против МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД - гр. Я.. С исковата молба се твърди за периода 10.06.2020 г. до 23.07.2021 г. ищецът е бил **** и член на Съвета на ответното дружество. Въз основа на договор за възлагане сключен между ищеца и ответника и в изпълнение на задължението си по чл.240, ал.1 от ТЗ, се твърди, че ищецът е внесъл по сметка на ответното дружество сумата от 17 571,22 лв. представляваща гаранция за добро управление.
След прекратяване на правомощията на ищеца, произтичащи от договора за управление били проведени няколко Общи събрания на акционерите на ответното дружество, съответно на 15.05.2022 г., на 21.03.2023 г. и на 30.06.2203 г., като на всяко едно от събранията като точка от дневния ред било записано освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2021 г. Сочи се, че Държавата, представлявана от Министъра на здравеопазването притежаваща 96,17 % от капитала на дружество на всяко едно от проведените Общи събрания гласувала с „въздържал се“, като това водело до невъзможност да бъде свободен от отговорност. Твърди се, че 05.07.2022 г. ищецът отправил писмена покана до ответното дружество и до Министерството на здравеопазването, с която заявил, че желае да бъде освободен от отговорност и паричната гаранция, която е предоставил да бъде освободена.
Твърди се, че отказът на Общото събрание на акционерите да освободи от отговорност членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2021 г. било обективирано в протокол на Общото събрание съответно на 15.05.2022 г., на 21.03.2023 г. и на 30.06.2023 г.
Сочи се, че към настоящият момент не е налице решение, с което ищецът да бъде освободен от отговорност, като не ставало ясно поради каква причина.
С това и по същество ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на иска,
предмет за разглеждане в настоящото производство, като се поддържа освен това, че ответникът е изпаднал в забава да освободи внесената от ищеца гаранция, с което пък обосновава правният си интерес да претендира обезщетение за забава дължимо от ответното дружество на ищеца.
На тия основания се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 17 571,22 лв., представляваща внесена гаранция за добро управление, както и сумата от 2 350,02 лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.07.2022 г., до 11.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата в съда, до окончателното погасяване на сумата.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се поддържат искове макар и допустими са изцяло неоснователни. Поддържа се, че в случая не се налице материалноправните предпоставки визирани от законодателя, за да бъде приета за основателна и да бъде уважена като такава ищцовата претенция. Конкретно се сочи, че не е налице задължителното условие, за да подлежи на връщане на внесената като гаранция парична сума за добро управление, тъй като ищецът не е освободен от отговорност за времето на управлението си с решение на Общото събрание на акционерите на дружеството, а такова следва да бъде взето, за да му бъде възстановена сумата, предмет на исковата претенция. Сочи се, че целта на тази гаранция е да репарира причинени виновно на дружеството вреди от действие или бездействие за времето на съответните управители на ответното дружество за процесния период.
Сочи се, че за периода от време, в който ищецът е бил член на Съвета на директорите от страна на компетентните държавни органи, които разполагат с контролни санкционни правомощия били образувани редица административни производства, имащи за предмет различни проверки за състоянието на дружеството и неговото финансово състояние - приходи, разходи и законосъобразността на поетите от ответника задължения към трети лица. Сочи се, че като част от тези производства, образувани от Агенция „Държавна финансова инспекция“ са приключили с актове, които установяват административни нарушения, резултат от действията, респ. от бездействията на ищеца и ангажират административно-наказателна отговорност на дружеството. Сочи се, че като последица от издадените въз основа на тези актове Наказателни Постановления на ответното дружество били наложени имуществени санкции и към момента все още се налице висящи съдебни производства по подадени от ответника жалби срещу част от Наказателните Постановления. Сочат се и конкретно такива административно наказателни производства. На следващо място се сочи, че в случаят не са изтекли и предвидените давностни срокове, с изтичането на които би била погасено правото да бъде реализирана, както имуществената, така и наказателната отговорност спрямо ищеца. Периодът, през който ищецът е бил член на Съвета на директорите все още бил обект на проверки и това обяснявало защо от страна на дружеството не е взето решение за освобождаването на ищеца от отговорност, основаният акционер - Държавата в лицето на Министъра на здравеопазването е гласувал „против“, и „въздържал се“ на проведените през 2022 г. и 2023 г. събрания, протоколите от които били
представени по делото.
На следващо място се твърди относно обезпечителния характер на гаранцията, че следва да се има предвид, че същата към момента не е усвоена от ответното дружество, а такава твърдения липсвали в исковата молба.Сочи се, че гаранцията е внесена по специална гаранционна банкова сметка, по която титуляр е ищеца и е налична по сметката. Сочи се, че тази сума не е осчетоводена като приход или разход или печалба на дружеството във връзка с чл.55 от ЗЗД, за да се счита, че последния се е обогатил за сметка на ищеца.
В обобщение се твърди, че не са налице визираните в закона предпоставки за връщане на внесената от ищеца гаранция, поради което и главната му искова претенция се явява неоснователна и недоказана.
По отношение на акцесорната претенция за обезщетение за забава за периода 06.07.2022 г. до датата на предявяване на исковете, същата отново се оспорва от ответника като неоснователна и недоказана и по основание, и по размер. Сочи се, че не е налице настъпила изискуемост, като преценката дали да бъде освободен или не, ищецът от отговорност е от изключителна компетентност на Общото събрание. Сочи се, че изпратената от ищеца до дружество и приложено към исковата молба искане не съставлява покана за връщане на внесената гаранция и не може да доведе като последица за забава на дружеството, защото с него ищецът е поискал свикване на Общо събрание, на което да бъде взето решение за освобождаването му от отговорност. Поддържа се, че на дружество не е бил предоставен срок за доброволно възстановяване или плащане на тази гаранция, поради това не следва да има изпадане в забава и чл.86 от ЗЗД не следва да се приложи.
Отделно от това ответникът възразява, че ищецът не бил посочил подходящ срок, вкл.определен или определяем краен момент, в който ответното дружество да изпълни, и с изтичането на който да се счита, че то е изпаднало в забава, за да бъде начислена дължима мораторна лихва. Счита, че акцесорната претенция на ищеца е изцяло неоснователна и недоказана.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените срещу ответника искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание за ищецът в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. Д. М. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирана писмена защита и на подробно изложените в нея основания се поддържат исковите претенции.
В съдебно заседание за ответното дружество в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. С. Т. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирана писмена защита и подробно изложените в нея съображения се поддържа както отговора на исковата молба, така и че не са налице предпоставките за връщане на сумата, и че не са налице предпоставките за уважаване претенцията по чл.86 ЗЗД. Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото протокол от редовно Общо събрание на акционерите на МБАЛ „Св.Пантелеймон-Я.“ АД от 10.06.2020 год., с Решение по т.7 от дневния ред Общото събрание на акционерите е приело предложената от Държавата промяна в състава на Съвета на директорите чрез освобождаване на П. Г. Д. и избиране на негово място за чрен на Съвета на Директорите Д. Р. Р., ищецът в настоящото производство.
Видно от представения по делото Договор за възлагане на управлението на на МБАЛ „Св.Пантелеймон-Я.“ АД на 15.06.2020 год. между страните е бил сключен договор с предмет - Съвета на директорите възлага, а изпълнителния Директор - ответника в настоящото производство приема да представлява и управлява МБАЛ „Св.Пантелеймон-Я.“ АД съгласно условията на настоящия договор, устава на дружеството и действащото законодателство. Договорът е бил сключен за срок до датата на изтичане на мандата - 11.04.2021 год.
Видно от представеното по делото удостоверение изх.№ *****31.08.2023 год., ответникът е клиент на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, в която има открита депозитна сметка, текущото салдо по която е в размер на 17 571,22 лева, и която сума е блокирана въз основа декларация съгласие на ответника.
Видно от представеното по делото удостоверение изх.№ ***16.01.2024 год. издадено от ответното дружество, в Първа Инвестиционна Банка по банковата сметка с титуляр ищецът е блокирана от МБАЛ „Св.Пантелеймон-Я.“ АД сума в размер на 17 571,72 лева, във връзка с изискванията на чл.30, ал.1 от Устава на дружеството.
Видно от представения по делото протокол ***/23.07.2021 год., е било взето решение за свикване на извънаредно Общо събрание на акционерите на дружеството с точка първа от дневния ред - промяна състава на съвета на директорите, чрез освобождаване на настоящия съвет на директорите, сред които е и ищецът Д. Р. Р..
Видно от представения по делото протокол *** от Заседание на Съвета на директорите на МБАЛ „Св.Пантелеймон-Я.“ АД, от 01.09.2021 год., за изпълнителен директор е избран П. Г. Д..
Видно от представения по делото протокол от редовно общо събрание на акционерите на МБАЛ „Св.Пантелеймон-Я.“ АД проведено на 15.06.2022 год., по т.5 от дневния ред е било прието решение, с което Общото събрание на акционерите не освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2021 год.
По делото е представено писмо от ищецът до ответното дружество, с което същият сочи, че остава неясна причината, поради която в т.5 от дневния ред на проведеното редовно общо събрание на съвета на директорите от 15.06.2022 год. не е освободен от отговорност за 2021 год., поискал е свикване на извънредно общо събрание, при провеждането на което да бъде включена точка от дневния ред за освобождаването му от отговорност като член на съвета на директорите, след което да му бъде възстановена внесената от него гаранция в размер на три брутни възнаграждения. Видно от представената оп делото обратна разписка
писмото на ищеца до ответното дружество е получена от последното на 06.07.2022 год.
Видно от представените протоколи от извънаредно общо събрание на акционерите от 21.03.2023 год. и от общо събрание на акционерите от 30.06.2023 год., общото събрание на акционерите отново взема решение да не освободи членовете на Съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2021 год.
От представените по делото още писмени доказателства се установява, че на ответното дружество е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ***/10.05.2022 год., въз основа на който против ответното дружество са били издадени два боря наказателни постановления - НП № ***/31.10.2022 год. за извършено на 31.10.2020 год. нарушение по чл.13, ал.3, т.3, вр. чл.2, ал.2, т.8 ЗФУКПС и НП № ****/31.10.2022 год. за извършено на 28.02.2022 год. нарушение по чл.13, ал.3, т.3, вр. чл.2, ал.2, т.8 ЗФУКПС, като и с двете наказателни постановления на ответника са били наложени имуществени санкции в размер на от по 500 лева.
С решение № ****/26.02.2024 год. постановено по КАНД ***/2024 год. на АС С. е потвърдено издадено срещу ответното дружество НП № *******/31.10.2022 год., с решение № ****20.12.2023 год. постановено по КАНД № *** по описа на Административен съд С. НП № ***/31.10.2022 год.
По делото е представена Заповед № ******* на директор АД ФИ, с която е възложена финансова инспекция на ответното дружество със задача: Проверка за законосъобразност относно избора на вида процедура, при възлагане на обществени поръчки на договаряне по реда на чл.18, ал.1 ЗОП през 2021 и 2022 год.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба и формулирания въз основа на тях петитум съдът намери, че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.240 ТЗ, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съдът намери така предявените искове за процесуално допустими като предявени от и срещу процесуално легитимирана страна при наличието на положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива.
По предявения главен иск по чл.240 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД, съдът намери същият за основателен на следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ТЗ членовете на съвета на директорите задължително дават гаранция за своето управление в размер, определено от общото събрание, но не по-малко от 3-месечното им брутно възнаграждение. Членовете на съветите отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството. Всеки от членовете на съответния съвет може да бъде освободен от отговорност, ако се установи, че няма вина за настъпилите вреди.
Между страните не е спорно, че за периода от 10.06.2020 г. до 23.07.2021 г. ищецът е бил на длъжността **** и член на СД в ответното дружество; че между страните е бил сключен договор за възлагане на управление, както и, че в изпълнение на този договор
ищецът е внесъл по сметка в „ПИБ“ сумата от 17 571,22 лв. - гаранция за добро управление; че правоотношението между страните е прекратено, както и че внесената от ищеца гаранция за добро управление в размер на 17 571, 22 лв. и не е възстановена на ищеца по делото, поради което съдът е обявил тези обстоятелства за безспорни между страните и като такива ненуждаещи се от последващо доказване.
Спорно между страните е подлежи ли на възстановяване внесената гаранция и налице ли са предпоставките за нейното връщане, както и дължима ли е от страна на ответника лихва за забава върху претендираната сума.
Действително съгласно чл.54, ал.3 от Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия, дадената гаранция се връща в шестмесечен срок след прекратяването на договора за управление или за контрол и след решението на общото събрание на съдружниците/акционерите за освобождаване от отговорност.
Тоест връщането на гаранцията е обусловено от настъпването на определен юридически факт - прекратяване на договора и формален - в случая решение на общото събрание на акционерите.
Наред с това обаче по същество внесената гаранция има характер на отнапред платена неустойка за лошо изпълнение по договора за управление, от което са настъпили вреди за АД и факта на неосвобождаването от отговорност предполага наличието на латентен спор за неточното изпълнение на договора и за настъпилите от това вреди.
В случая по делото се установява, че при проведените на 15.06.2022 год., 21.03.2023 год. и 30.06.2023 год. Общи събрания на акционерите на МБАЛ „Св.Пантелеймон-Я.“ АД, ОСА не е освободило от отговорност членовете на СД за дейността им през 2021 год. Наред с това обаче следва да се посочи, че видно от протоколите от проведените събрания, гласували против предложението за освобождаване от отговорност няма, като единствено Държавата в лицето на Министерство на здравеопазването на три пъти гласува с въздържал се, като при проведеното събрание от 21.03.2023 год. за освобождаване от отговорност гласуват част от акционерите. В нито едно от проведените събрания акционерите не гласуват с против.
На практика липсват каквито и да е било мотиви защо Държавата представлявана от Министерство на здравеопазването гласува въздържал се, респ. мотиви, защо членовете на Съвета на директорите не се освобождават от отговорност за дейността им през 2021 год. и конкретно каква е вината на ищеца и за какви вреди, че не се освобождава от отговорност.
Липсват установени по делото фактически данни обосноваващи извод за съществуващ между страните спор за неточното изпълнение на договора от страна на ищеца в причинна връзка, с което да са настъпили вреди за ответното дружество. Ответникът не навежда доводи за конкретно лошо изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по договора за управление, което да е причинило вреди на ответното дружество. Сочат се единствено наличието на водени административни и съдебни производства във връзка с издадени против ответника наказателни постановления за установени нарушения в периода в който ищецът е бил изпълнителен директор, по които ответното дружество има наложени
имуществени санкции, както и за наличието на образувани финансови проверки дейността на дружеството.
Липсват обаче твърдения, още по-малко са ангажирани доказателства за това, какви точно вреди от сочените административни нарушения са настъпили за ответното дружество /евентуално извън наложените имуществени санкции/ и каква е причинната връзка на установените административни нарушения с конкретно виновно неизпълнение задълженията на ищеца по договора за управление, липсва и решение на общото събрание срещу ищеца да се заведе иск за конкретни вреди на дружеството.
Дори и да се приеме, че като настъпили вреди, от ответника, се имат предвид наложените на дружеството имуществени санкции, то липсват данни, ответника да ги е претендирал като такива срещу ищеца или ОСА да е взело решение в тази насока в бъдеще да се предприемат съдебни действия срещу ищеца. В настоящото производство ответника също е разполагал с процесуалната възможност, евентуално да направи това посредством възражение за прихващане с размера на наложените на ответното дружество имуществени санкции, респ. да се съберат доказателства в тази насока, включително за виновно неизпълнение на договора за управление от страна на ищеца довело до налагане на имуществените санкции, евентуално и за други конкретни вреди от неизпълнение на договора, но такова възражение не е релевирано от ответника за разглеждане в настоящото производство, респ. не е било предмет на изследване и събиране на доказателства в тази насока.
Отказът да се възстанови на ищеца внесената от него гаранция, включително наведените в производството в тази насока възражения почиват единствено на формално основание - липса на освобождаване на ищеца от отговорност и предполагаемата възможност в бъдеще време в рамките на съответния давностен срок да бъдат заявени евентуално такива претенции от ответното дружество към ищеца.
Или по друг начин казано, гаранцията се задържа на формално основание - липса на решение за освобождаване от отговорност, без да се излагат аргументи за наличие виновно поведение на ищеца, не се представят доказателства и за реално нанесени вреди или за предприети действия за тяхното репариране от ищеца. Това че давностиня срок не е изтекъл и хипотетично ответното дружество би могло да предяви иск за вреди в резултат неточно изпълнение от ищеца на договора за управление не може да се приеме от настоящия съдебен състав, тъй като както вече бе посочено към настоящия момент няма представени доказателства, че срещу ищеца са предприети административни или съдебни производства за причинени от него конкретни вреди на ответното дружество. Липсва и решение на ОСА в този смисъл, като дори част от акционерите са гласували за освобождаване от отговорност и само Държавата в лицето на Министерство на здравеопазването е гласувала и то не с против, а с въздържал се.
За пълнота също следва да се посочи, че доколкото търговската дейност е рискува, ОС на АД може да одобри дори и действия на управителните органи довели до неблагоприятни последици и да ги освободи от отговорност към дружеството. В този смисъл няма как съдът към датата на постановяване на съдебното решение да разсъждава
хипотетично дали до изтичане на давностиня срок ОС на АД ще открие някакви вреди и дали ще вземе решение за предявяване срещу ищеца на иск за обезщетение на тези вреди, или пък ще одобри действията на управителните органи на дружеството.
Факт е че вече почти три години след освобождаване от длъжност ответникът фактически бездейства и не сочи включително в настоящото производство в какво се е състояла вината на ищеца, че не се освобождава от отговорност и какви са настъпилите за ответника вреди. В три заседания ОСА включва и разглежда в дневния си ред точки за освобождаване от отговорност и взема решение да не освободи членовете на Съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2021 год. без каквито и да е мотиви, като същевременно и не взема и решения за започване на административни или съдебни претенции срещу ищеца за обезщетяване на причинени на дружеството конкретни вреди.
Ето защо и предвид липсата на установени по делото фактически данни за настъпили конкретни вреди от неточно изпълнение на договора за управление от ищеца, доколкото от ангажираните като писмени доказателства наказателни постановления и постановените по тях съдебни решения не може априори да се изведе извод за това, то и извода на съда е че няма основания за задържане на гаранцията, и предявения иск следва да се уважи, като не може да се сподели становището, че в случай на постановяване на осъдителен диспозитив би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като сумата не била пряко на разположение на ответното дружество и не била усвоена от него, и от представеното по делото от ответника удостоверение се установява, че сумата предмет на иска в размер на 17 571,72 лева макар и по сметка на ищеца е блокирана от ответното дружество във връзка изискванията на устава на същото. Ищецът не претендира суми извън размера на внесената от него парична гаранция.
С оглед уважаване на исковата претенция следва да се уважи акцесорното искане на ищеца за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 11.09.2023 год. до окончателното и изплащане.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на 2350,02 лева, за периода от 06.07.2022 год. до 11.09.2023 год, съдът намери същият за неоснователен, на следните съображения:
Действително установява се по делото, че на 06.07.2022 год. в деловодството на ответното дружество е постъпило писмо от ищеца, с което ищецът изразява недоумение защо след като не са установени вреди не е освободен от отговорност за 2021 год., изразява несъгласие с взетото от ОС решение от 15.06.2022 год. Отправено е било искане за свикване на извънредно общо събрание, при провеждането на което, да бъде включена точка в дневния ред за освобождаване на ищеца от отговорност, наред с което се отправя молба, след като бъде освободен от отговорност да бъде възстановена и внесената от него гаранция в размер на три брутни възнаграждения по посочена в писмото банкова сметка.
Тоест липсва определен падеж на задължението. Задължението за връщането на гаранцията няма определен ден за изпълнение, поради което съдът счете, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая за
такава покана следва да се приеме подадената от ищеца искова молба, и следователно както бе посочено по-горе с оглед изхода на делото по главния иск, на ищеца се дължи законна лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск за заплащане на сумата от 2350,02 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 06.07.2022 год. до 11.09.2023 год,, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на разноски като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него такива - 702,84 лева, заплатена държавна такса по иска по чл.240 ТЗ и заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения по делото договор за правна защита и уважената част от исковете, в случая в размер на 1 311,20 лева, или общо разноски в размер на сумата от 2 014,04 лева.
При този изход на делото ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК има право на разноски като ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представените по делото два броя договори за правна защита и отхвърлената част от исковете, в случая в размер на 292,27 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
/ВИЖ НАЙ-ГОРЕ/