Как с , бурни и продължителни ръкопляскания Народното събрание на България през декември 1941 г. одобри обявявянето война на САЩ и Англия
/бел. Яс - не е отразено да е имало гласуване/
Стенографски дневник от 21 заседание на ХХV Обикновено народно събрание, Трета редовна сесия.
Събота, 13 декември 1941 г. (открито в 12 ч. 35 м.)
Председателствал председателят Христо Калфов. Секретари Александър Загоров и Николай Султанов
(В 12 ч. 35 м. в залата влизат г-да министрите, начело с г-н министър-председателя, посрещнати със ставане на крака от бюрото на камарата, от народните представители и от всички присъстващи в ложите и галериите, и с бурни и продължителни ръкопляскания и гласове “Ура” от народните представители).
Председателят Христо Калфов: (звъни) Има нужният брой народни представители. Отварям заседанието.
(Онсъстват народните представители Александър Гатев, Ангел Държански, Андро Лулчев, Борис Попов, д-р Васил Георгиев, Гавраил Грозданов, Георги Михайлов, Горги Кендеров, Георги Тодоров, Деню Георгиев, Диимитър Арнаудов, Димитър Сараджов, Дончо Узунов, д-р Иван Йотов, Игнат Хайдудов, Марин Тютюнджиев, Михаил Йовов, Петър Грънчаров, Петър Марков, Петър Савов, Серафим Георгиев, Симеон Симеонов, Стоян Димов, и Тодор Кожухаров)
Имам да направя следните съобщения:
Разрешен е отпуск на следните г-да народни представители:
Ангел Държански - 1 ден; Михаил Йовов - 1 ден; Тотю Маров - 4 дни и Тодор Кожухаров - 1 ден.
Постъпило е питане до г-н министъра на външните работи и на изповеданията от народните представители г-н Никола Мушанов и г-н Петко Стайнов, което ще бъде изпратено на г-н министъра за да отговори.
Никола Мушанов: Моля да се съобщи за какво се отнася питането. Според правилника, трябва да направите това.
Председателят Христо Калфов: минаваме към точка първа от дневния ред.
Съобщение от министъра на външните работи и на изповеданията.
Има думата г-н министъра на външните работи и на изповеданията.
Министър Иван Попов: (От трибуната. Посрещнат с бурни и продължителни ръкопляскания). Г-да народни представители! На 25 ноември 1936 г. бе сключена в Берлин една спогодба за борба против Комунистическия интернационал. Тази спогодба гласи: (Чете) “Правителството на Германския Райх и японското императорско правителство, съзнавайки, че целта на Комунистическия интернационал, наречен Коминтерн, е да разложи и обезсили съществуващите държави с всички разполагаеми средства, убедени, че търпимостта спрямо вмешателството на Комунистическия интернационал във вътрешния живот на народите не само е опасна за техния вътрешен мир и социално благоденствие, но и заплашва световния мир, в желанието си да работят задружно за отбрана срещу комунистическото разложение, постигнаха следното споразумение:
Чл. 1. Високодоговарящите държави се съгласяват да се осведомяват взаимно върху дейността на Комунистическия интернационал, да се съвещават върху необходимите отбранителни мерки и да прилагат последните в тясно сътрудничество помежду си.
Чл. 2. Високите Договарящи държави ще поканват взаимно трети държави, чийто вътрешен мир е заплашен от разложителната дейност на Комунистическия интернационал, да вземат отбранителни мерки в духа на настоящата спогодба или да се присъединят към тази спогодба.”
Чл. 3 постановява, че спогодбата е за срок от 5 години.
На 6 ноември 1937 г. към тази спогодба се присъедини и Италия с отделен протокол, който изяснява техниката на това сътрудничество. Той гласи: (Чете)
а) Компетентните власти на двете високодоговарящи страни ще работят задружно по отношение размяната на сведения върху дейността на Комунистическия интернационал, както и относно мерките за разузнаване и отбрана срещу Комунистическия интернационал.
б) Компетентните власти на на двете високо договарящи държави ще прибегнат в рамките на съществуващите закони до строги мерки срещу ония, които в страната или в чужбина работят пряко или косвено в услуга на Комунистическия интернационал или които подпомагат неговата разрушителна дейност.
в) за да се улесни установената в точка “а” задружна дейност на компетентните власти на двете високи договарящи държави, ще се учреди една постоянна комисия. В тази комисия ще се обмислят и посочват по-нататъшните необходими отбранителни мерки за борба срещу разрушителната дейност на Комунистическия интернационал”.
Този протокол е неразделна част от спогодбата.
Допълнително към същата спогодба се присъединиха Унгария и Манджукуо на 24 февруари 1939 г. и Испания на 27 март 1937 г.
На 25 ноември т. г изтичаше срока на тази спогодба и предстоеше нейното подновяване. По този повод правителствата на Германия, Италия и Япония в съзнанието, че опасността е обща, поканиха и други европейски държави да се присъединят към спогодбата. В това число беше и България.
Г-да народни представители! Пресни са в паметта на всички ни нещастията, които преживя българския народ в края на световната война. Наложеният на България преди 22 години мирен договор откъсна части от живото й тяло, разстрои стопанския й живот с непосилни финансови тежести, разоръжи я напълно, лиши я от всички средства за самоотбрана и я застави да прибере и да даде препитание в своята намалена и обедняла територия на стотици хиляди бежанци от откъснатите земи. Всичко това създаде настроения на дълбоко недоволство и горчиви разочарования всред народа; скъпите и напразни жертви, разбитите надежди, материалните лишения, жестокото и несправедливо третиране внесоха смут в душата на българина и създадоха условия, които най-разрушителната пропаганда на нашето време – комунистическата - се опита да използва за своите цели. България стана един от най-важните обекти на Третия интернационал, на Коминтерна и неговите тайни разклонения, чиято задача беше да разложат вътрешно всички народи, да разрушат тяхната държавна организация, да съборят техния социален строй и да унищожат тяхната вековна култура.
Така българския народ и българската държава бяха принудени да се борят едновременно против договорите за мир и против комунизма, защото тия две злини бяха неразривно свързани. (Ръкопляскания и гласове “Браво”). Жестокият Ньойски диктат раздруса българската държава, покруси и обезвери нашия народ, а комунизмът се опита да използва това наше нещастие, да събори държавата ни, върху развалините на която искаше да прави своите безумни опити. Борбата против комунизма беше за нас борба на българската държава и за бъдещето на народа ни.
Излишно е да ви описвам развоя на тази борба, в която и вие бяхте участници. Тя ни струва много усилия и много жертви, но за нас е важно, че тя завърши с успех. В нея българския народ можа още веднъж да прояви своите добродетели, да преодолее кризата на обезверяване, която бе настъпила след края на световната война, да се кали наново и да се яви сплотен пред историческите събития, които се развиват днес и които коват бъдещето на света и на България. (Ръкопляскания)
Ето защо ние приехме с готовност и благодарност поканата да се присъединим към Пакта за борба против Комунистическия интернационал. Натоварен от правителството, аз отидох в Берлин, където на 25 ноември в едно тържествено заседание под председателството на германския министър на външните работи г-н фон Рибентроп и при участие на представителите на Италия, Япония, Испания, Манджукуо, Унгария, Финландия, Дания, Хърватска, Ромъния и Словашко, аз предадох следното писмо от името на българското правителство: (Чете)
“След като царското българско правителство бе поканено от правителството на Германския Райх, от кралското италианско правителство и от японското императорско правителство да се присъедини към спогодбата за борба срещу Комунистическия интернационал, съобщавам с настоящото присъединяването на България към тази спогодба, тъй като тя биде продължена чрез един протокол от 25 ноември 1941 г., подписан от гореспоменатите правителства, както и от кралското унгарско прравителство, от императорското правителство на Манджукуо и от испанското правителство.” (Ръкопляскания)
Спогодбата беше продължена с нови 5 години.
Същевременно в това тържествено заседание аз прочетох следната декларация: (Чете)
Българското правителство благодари на правителството на Германския Райх, на кралското италианско правителство и на японското императорско правителство за поканата, която му отправиха да се присъедини към Пакта за борба против Комунистическия интернационал, така наречения Коминтерн. Създадена с единствената цел да работи с всички средства за вътрешното разложение на всички народи, за разрушаването на тяхната държавна организация, за събарянето на техния социален строй, за унищожаването на тяхната култура и тяхното благосъстояние, тази организация с нейните тайни разклонения, работи за тържеството на комунизма, на една идеология, която е отрицание на всички традиции и постижения на човечеството.
Пактът, към който днес ние се присъединяваме, бе подписан преди 5 години за една обща отбрана срещу това общо зло, за едно тясно съгласуване на усилията и мерките, които се налагаха за неговото отстраняване.
Като се радвам, че на България се дава сега възможност да приобщи своите усилия към общите усилия на всички други държави, които работят за премахване на общата опасност, която заплашва реда и спокойствието на народите от цял свят, бих искал да припомня, че България досега сама непрекъснато води една тежка, но успешна борба против тази опасност. (Ръкопляскания и гласове “Вярно”)
България беше един от най-важните обекти на Третия интернационал, тъй като последния искаше да използва нещастието, което преживя нашата страна в края на Европейската война с наложения й насилствено диктат за мир, който откъсна части от живото тяло на България. Едва що излязъл от една война, българският народ беше поставен на ново изпитание. Той, обаче, въпреки тежките условия, в които беше поставен не по негова вина и въпреки липсата на достатъчни средства, води сам, със свои сили и с рядка упоритост и смелост, тази борба, която завърши с успех и в която показа отново своята издържливост и своята вяра в напредъка на човечеството.
Напоследък бяха направени нови опити от страна на същия този център за смущаване реда в България чрез изпращането на няколко специални групи от парашутисти, които имаха за цел да предизвикат смутове и да извършат саботажи, но и този път тези домогвания бяха безмилостно смачкани, благодарение на бързото и ефикасно съдействие, което българският народ оказа на властите. (Ръкопляскания)
Становището на българският народ към комунизма бе най-добре изразено само преди няколко дни от министър-председателя г-н Филов в една негова реч пред Народното събрание - “Българският народ, заяви министър-председателят, се състои в своето огромно мнозинство от дребни собственици, у които чувството за частна собственост, отречена по принцип от комунизма, е дълбоко вкоренено и служи за главен стимул на тяхната стопанска дейност и на тяхното лично благосъстояние. Ето защо нашето население се отнася отрицателно към всяка комунистическа пропаганда и към всеки опит отвън да се предизвикат безредия в страната. И затова становището на българското правителство към комунизма въобще може да бъде само едно: ние се борим и ще се борим с комунизма и с всички комунистически прояви у нас. Особено днес, когато цяла Европа, под ръководството на силите на Оста, се е надигнала в борба срещу комунизма, ние не можем да останем настрана от тази борба. Ние сме убедени, че унищожаването на комунизма, който винаги е представлявал една заплаха за европейската цивилизация, е една от най-важните предпоставки за създаването на новия ред в Европа. (Ръкопляскания)
Г-да народни представители! Смятам, че с това ние изпълнихме своя дълг към българската държава и нашия народ, както и към нова Европа, която днес се твори за доброто на всички нейни народи.
Преди да свърша, държа да изкажа моето голямо задоволство, загдето в Берлин имах честта да бъда приет от великия водач на германския Райх (Бурни и продължителни ръкопляскания и гласове “Браво”), както и от неговите най-близки сътрудници, на първо място от райхсмаршал Гьоринг, райхсминистърът фон Рибентроп и райхсминистърът д-р Гьобелс. (Ръкопляскания) В тия срещи бях щастлив да констатирам, че политиката на българското правителство намира пълното разбирателство и одобрение и че България продължава да се радва на техните симпатии и подкрепа, за което държа да изкажа тук моята признателност. (Бурни и продължителни ръкопляскания и гласове “Браво”)
Г-да народни представители! След моето завръщане от Берлин последваха събития, които внесоха голяма промяна в международното положение. При съществуващата днес зависимост между разните държави не само в Европа, но и в целия свят, не може да има съмнение, че създаденото вследствие на тия събития ново международно положение ще окаже своето влияние и върху всички ония държави, които не са непосредствено засегнати.
Кризата съществуваше отдавна в латентно състояние още от началото на сегашната война. Тя се разрази, обаче, открито едва напоследък чрез въоръжения конфликт, избухнал между Япония и Североамериканските Съединени Щати. И тъй като тия две държави принадлежат на две различни групировки, избухналият между тях конфликт не можеше да не засегне най-чувствително останалите членове на същите групировки.
Ето защо ние виждаме вече много от тях да изясняват становищата си и да определят поведението си съгласно своите интереси и съществуващите между тях задължения.
От друга старна, успоредно с японо-американския конфликт избухна и войната между Германия и Италия от една страна, и Североамериканските Съединени Щати, от друга. Германия и Италия смятат, че Североамериканските Съединени Щати са извършили досега редица нападателни действия срещу тях, както това бе обстойно обяснено в речта на водача на Германия Адолф Хитлер пред Райхстага. Поради това те решиха да скъсат дипломатическите си отношения с Щатите и да обявят положение на война спрямо тях.
Г-да народни представители! Намесата на Германия и Италия при тия условия създаде едно ново положение, за което трябва да държат сметка и всички останали държави, присъединили се към Тристранния пакт. Това положение наложи и на българското правителство да определи своето становище и да вземе съответно решение. Това решени ще ви бъде съобщено от г-н министър-председателя. (Бурни и продължителни ръкопляскания)
Председателят Христо Калфов: Има думата г-н министър-председателят.
Министър-председателят Богдан Филов: (От трибуната. Посрещнат с бурни ръкопляскания, които продължават няколко минути)
Г-да народни представители! Както имахте вече случай да чуете и от изложението на министъра на външните работи, събитията се развиха напоследък по такъв начин, че войната между Япония и силите от Оста, от една страна, и Североамериканските Съединени Щати, от друга, а същевременно и между Япония и Англия, стана неизбежна. Това ново положение на нещата наложи и на българското правителство да определи своето становище спрямо него. В моята последна реч пред вас на 19 ноември т.г. аз заявих, че България, след като се присъедини към Тристранния пакт, стои днес здраво и непоколебимо на страната на силите в Оста и на техните съюзници (“Браво”! Бурни и продължителни ръкопляскания), че тя ще остане докрай вярна на задълженията, които е поела спрямо тях, и че ще им оказва винаги, в кръга на своите възможности, най-искрено сътрудничество. (“Браво”! Бурни и продължителни ръкопляскания.)
Настъпилите през последните няколко дни събития създадоха условия, при които нам се налага да изпълним поетите задължения.
Тия задължения произхождат от Тристранния пакт, към който България се присъедини с протокола, подписан във Виена на 1 март т. г., и който вие г-да народни представители одобрихте с акламации още на другия ден след неговото подписване.
Според чл. 3 на този пакт, държавите, които са го подписали, се задължават да си дават съдействие една на друга с всички политически, стопански и военни средства, в случай, че една от тях бъде нападната от една сила, която дотогава е участвала в Европейската война или в японо-китайския конфликт.
Г-да народни представители! На всички е извества голямата реч, която водачът на Германия Адолф Хитлер произнесе на 11 т. м. в Райхстага в Берлин. Известна е също така и речта на водача на фашистка Италия Бенито Мусолини, произнесена същия ден в Рим. В тези речи се установява, че през последните няколко месеци Североамериканските Съединени Щати са извършили редица нападателни действия срещу силите на Оста, вследствие на което Германия и Италия решиха да скъсат отношенията си с тази държава и да обявят положение на война спрямо нея.
При тези условия българското правителство, в изпълнение на задълженията си по чл. 3 от Тристранния пакт, реши вчера, на 12 т. м. също така да скъса дипломатическите отношения със Североамериканските Съединени Щати и да обяви положение на война с тази държава, както и с нейната съюзница Англия. (Всички народни представители стават прави, викат многократно мощно “Ура” и бурно и продължително ръкопляскат. Стават прави и пълномощните министри на Германия г-н Бекерле и на Италия г-н граф Маджистрати, заедно с всички присъстващи в дипломатическата ложа. Народните представители се обръщат към тях и ги акламират с бурни ръкопляскания. Овациите траят няколко минути, през което време пълномощните министри поздравяват с вдигната ръка)
Г-да народни представители! По този начин България и този път, както винаги, дава доказателства, че тя остава вярна на дадената дума. В случая, обаче, не се касае само за едно договорно задължение, но така също и за една проява на оная солидарност, която трябва да бъде поставена в основата на отношенията между държавите в нова Европа. (Бурни и продължителни ръкопляскания)
Г-да народни представители! Правителството смята, че то изпълни своя дълг. То е убедено, че и вие ще одобрите взетото от него решение, проникнати от съзнанието, че то отговаря на интересите на страната и на нуждите на днешния момент. (Ръкопляскания) по такъв начин и ние, наред с останалите държави от Тристранния пакт, ще можем да допринесем за създаването на новия ред в Европа, на онази именно нова Европа, която се гради днес с толкова жертви, и която, убедени сме, ще се издигне на развалините на днешната война. (“Браво”! бурни и продължителни ръкопляскания. Бюрото на Народното събрание, господа министрите и всички народни представители стават прави и продължително акламират г-н министър-председателя)
Петко Стайнов: Искам думата! (Тропа по банката)
Председателят Христо Калфов: Пристъпваме към гласуване. Които приемат декларацията, направена от правителството, моля, да вдигнат ръка. Абсолютно мнозинство. Събранието приема. (Всички народни представители стават прави и бурно и продължително ръкопляскат и викат няколкократно мощно “Ура”)
Председателят Христо Калфов: (Става прав) Г-да народни представители! Редица поколения живяха, работиха и в борба измираха за извоюване свободата на нашия народ.
След толкова жертви и усилия, благодарение високия жест на великия водач на великия Райх и гениалния вожд на италианския народ, както и на техните героични войски и народи (“Браво”! Бурни и продължителни ръкопляскания), нашият народен блян е осъществен: България е свободна и обединена. (“Браво!” Бурни и продължителни ръкопляскания)
Това историческо дело ние осъществихме и осигурихме с присъединяването ни към силите, които подписаха Тройния пакт. (Ръкопляскания)
Нашият млад и героичен народ е трудолюбив, храбър и честен.
С решението на правителството от вчера и нашия вот на одобрение, който току що така единодушно и възторжено дадохте, българския народ лоялно и честно изпълнява поетите исторически задължения. (”Верно”. Ръкопляскания)
С непоклатима ръка в нашето право и искрено усърдие в общите ни усилия, в братско сътрудничество с великите ни съюзници, ние твърдо ще вървим към общата крайна победа над нашите врагове. (Ръкопляскания)
Правото и Бог са с нас и нашите героични велики съюзници. (“Браво”! Бурни ръкопляскания)
Да живее България. (Всички народни представители, г-да министрите, пълномощните министри на Германия и Италия и присъстващите в дипломатическата ложа стават прави. Народните представители бурно и продължително ръкопляскат и акламират пълномощните министри, които отговарят на поздрава с вдигната ръка).
Да живее Негово Величество Царят! (Мощно многократно “Ура”!, бурни и продължителни ръкопляскания. Акламациите продължават няколко минути)
Никола Мушанов: Искам думата! (Тропа по банката)
От народните представители: Вярност за вярност!
Председателят Христо Калфов: Г-да народни представители! Ще вдигнем заседанието.
Никола Мушанов: Г-н председателю! Искам Думата! Вие глух ли сте? (Възражения от народните представители) В тия исторически моменти…
Председателят Христо Калфов: В съгласие с правителството, предлагам да вдигнем заседанието. Следното заседание ще бъде в сряда, 17 т. м. 15 ч. Със следния дневен ред:
Първо четене на законопроектите:
1. За изменение и допълнение бюджета на държавата за 1941 година.
2. За извънреден бюджетен кредит по бюджета на Министерството на земеделието и държавните имоти за 1942 година.
Които г-да народни представители са съгласни с този дневен ред за заседанието в сряда, моля да вдигнат ръка. Мнозинство. Събранието приема.
Вдигам заседанието
(Вдигнато в 13 ч.)
ЦДА, ф. 173 к, оп. 8, а. е. 203, с. 351 – 354. Печатно.
София, 13 декември 1941 г.
Получено на 13. ХІІ. 1941 г.
Вх. № 10661
Чрез господин Председателя на Народното събрание
До господин министъра на външните работи.
Тук.
Питане
от народните представители Никола Мушанов и Петко Стайнов за отношенията на България със Съединените Щати поради Тристранния пакт
Господин Министре,
Макар и влизането на България в Тристранния пакт да не е формално одобрено и до сега от Народното събрание, поставя се въпросът, дали България е длъжна да обяви война на Сеевероамериканските Съединени Щати, като последствие от започването на война между Япония и Америка.
Според клаузите на нашето присъединяване към Тристранния пакт, ние бихме имали задължение да обявим война на Америка, само ако Япония е нападнатата страна. От досегашните сведения, дадени в българския печат от Българската телеграфна агенция, Япония първа е нападнала и е обявила война на Съединените Щати, и само впоследствие Америка, която се е счела за нападната, е обявила война чрез решение на Камарата на представителите и на Сената.
При едно такова положение не се налага, нито по силата на Тристранния пакт и анекса към него за нас, нито по други обстоятелства, нито поради някакво неприязнено поведение на Америка специално към нас да обявяваме война или да скъсваме дипломатическите сношения с тази далечна велика сила.
Молим, Господин Министър, да ни отговорите на следния въпрос: като се има пред вид, че и в миналата всесветска война, България не обяви война на Америка въпреки всичко, че договора за Тристранния пакт и анекса за нас към него не ни задължава да се намесваме в случай като сегашния в полза на Япония, има ли някакви други обстоятелства и други непознати на Народното събрание поети от правителството задължения, които да налагат било обявяване на война, било скъсване на дипломатическите сношения с тази държава?
С почитание:
(п) Н. Мушанов
(п) П. Стайнов
Вярно с оригинала,
при Канцеларията на Народното събрание,
Секретар: В. Върбанов
ЦДА, ф. 176 к, оп. 8, а. е. 973, л. 16. Служебен препис. Машинопис.
№ 8.
Съобщение на Българска телеграфна агенция за обявената война на САЩ и Англия от България
София, 13 декември 1941 г.
След като Германия и Италия обявиха положение на война със Североамериканските Съединени щати поради извършени през последните месеци от тая държава нападателни действия, Българското правителство - за да изпълни задълженията си по чл.3 от Тристранния пакт - реши вчера, 12 декември 1941 год. също така да скъса дипломатическите отношения със Североамериканските Съединени Щати и да обяви положение на война, както с тях, така и с тяхната съюзница Англия.
[Резолюция:] За верността на преписа Лег[ационен] Съветник: (п) Чопов
Публ. в Дневни вести бр. 410, Дирекция на печата, Българска телеграфна агенция, София, 13 декември 1941 г. ЦДА, ф.176 к, оп. 8, а. е.973, л.1. Препис