//бел. Яс -  ПеПетата в /Ямбол на М. Ivanov и Shikoff /, не видяха, че  правитеството им  изземва от тук базата за въздушна спешна помощ, но пък веднага съзряха  и специално  сигнализират кмета за ...килнат пътен знак. 

Същият Ivanov  пише че /на Рожен/ вижда "кол", а за хората на екскмета  Георги Славов и Иван Кърцъков - българското знаме на Боровец  над Ямбол е незаконно построено съоръжение/

ПРЕДЛАГАМЕ ВИ ДВА МАТЕРИАЛА ОТ ПРЕДАВАНЕТО ПОЛИТИЧЕСКИ НЕКОРЕКТНО

Идеята за премахването на 3 март като национален празник не е само димка, която трябва да отвлече вниманието от останалите предложения за конституционни промени. В случая става дума за нещо много по-тревожно – за съзнателна атака срещу българската самостоятелност. Да си припомним какъв е дълбокият смисъл на нашия национален празник. Почитаме 3 март, защото това е датата, на която е възродена българската държавност. Пет века България я няма на картата. Не съществува. И на 3 март 1878 г. тази държава възкръсва. Вярно, на Берлинския конгрес държавата ни е разпарчетосана. Но главното остава – а именно, че България отново я има в света. Да, има и други важни дати в новата ни история. Като 6 септември, когато дръзваме да се опълчим на всички велики сили. Или като 22 септември, когато окончателно е провъзгласена българската независимост. Само че нито едното, нито другото важни събития щяха да бъдат възможни, ако преди това България не се беше възродила – на 3 март 1878 г.

Защо тогава е това неистово желание на една част от нашето общество – неособено голяма, но много шумна и много добре представена в медиите – националният ни празник да не се отбелязва на 3 март? Струва ми се, че отговорът на този въпрос не се крие единствено в настоящата геополитическа политкоректност. Отричането на Трети март е отричане на нашата самостоятелност. Хората, които се обявяват срещу този национаен празник са същите, които протестират срещу всяка проява, била тя и най-невинната, на българската идентичност. Те се мръщят недоволно всеки път, когото българи играят хоро. Или когато се издига българският флаг - на Рожен или където и да било другаде. Или когато политик или общественик заговори за защита на българските национални интереси. Тези мръщещи се екземпляри дори се дразнят, когато видят, че някой си е сложил българското знаме на снимката във Фейсбук.

Такива хора не искат да има България. Те искат ние да не сме българи. Искат да бъдем атомизирани индивиди, които да се разтворят в анонимния глобалистки бульон. Да, такива хора има във всяка държава. И в Европа, в Съединените щати има лица, които отричат националните специфики и се държат като представители на някаква глобалистка секта, чиято основна цел е премахването на националните държави. Ако все пак има някаква българска специфика в това отношение, тя се изразява във факта, че у нас подобен тип говорене е изключително силно представено в медийното пространство. Простичко казано, пет процента от населението, които не харесват страната си, заемат 95 процента от медийното време, за да разпространяват антибългарските си позиции.

И тук е мястото да бъде опровергана една често повтаряна лъжа. Внушават ни, че в България имало някакво страховито разделение. 50% от българите били "прозападни" , а другите 50% били "проруски". Според говорещите телевизионни глави половината население било "модерно и либерално", пък другата половина от народа бил "немодерен и консервативен". Истината е съвсем различна. Огромното мнозинство от българите са нормални хора. И понеже сме нормални и здравомислещи, изобщо не сме съгласни България да се идентифицира с истеричавата русофобия, например. Да, прибалтийските държави, както и Полша, имат всички основания да бъдет русофобски настроени. Ние обаче нямаме техния негативен исторически опит с Русия. И затова не желаем да ни присъединяват към тази групичка.

Проблемът е там, че въпросните пет процента, хайде, нека са десет процента от населението, за които споменах по-горе, винаги в нашата история са защитавали не българските, а някакви чужди интереси. През първата половина на 20 в. това бяха прогермански настроените, през втората половина на миналия век това бяха просъветски настроените, а сега са проамерикански настроени. Това е "елитът", който винаги обслужва чуждите началници. И понеже този "елит" днес е постоянно в телевизорите, а там е и неговата интелектуална прислуга, може да се създаде впечатлението, че наистина има някакво разделение петдесет на петдесет. Няма такова. Има 90% нормални хора срещу 10 % /максимум/ купен от евроатлантическите началници "елит".

Бившият чешки президент Вацлав Клаус ги нарече „брюкселски народ“, защото отдавна са се откъснали от корените си и са привързани много повече към наднационалните офиси, отколкото към родното си място. Именно представителите на „брюкселския народ“ в България искат да премахнат Трети март като национален празник. Именно те искат страната ни да се откаже от оборудването на АЕЦ „Белене“ и, ако може, изобщо да се откажем от ядрената си енергетика. Хубавото в описваната ситуация е, че нормалните хора в България са много повечe.

Петър Волгин

Премахването на 3 март е игра с огъня и откровена провокация

Властта действа в пълен противовес на желанието на народа, ражда се предреволюционна ситуация

Предложението да се промени датата на националния празник е откровена провокация към обществото, която е сериозно подготвена.
Това мнение изрази в интервю за БНР историкът Войн Божинов, като се спря първо на твърдението за Трети март като проблемна дата.

"За тези господа очевидно е проблемна дата – тя напомня за връзката между българския народ и руския народ. А защо сега? Става въпрос и за политкоректност, но и за откровена провокация към нашето общество, чиито последици могат да бъдат много страшни."

С това предложение се цели подмяна на обществения дебат и "вместо да се занимаваме със сериозни въпроси – директното вкарване на България във война, на нас ни беше предоставен есенно-зимен дневен ред от рода на "големия проблем" за националния празник, изтъкна историкът. Според него темата за националния празник ще бъде доминираща и в кампанията за местните избори.

"Но покрай този фалшив, изкуствен дебат, който се налага на нашето общество, могат да се разгорят изключително ожесточени дебати, които да налеят вода в мелницата на хора, които не искат съвместното съжителстване между етносите в нашата държава - радикализация на някои елементи около протурски национализъм. Този изкуствен дебат безспорно ще създаде напрежение между българи и турци. Той затова е и замислен."

За младите турци възродителния процес е вече далече. Ако ДПС започне да губи електорат, този дебат за националния празник, за ролята на Русия за нашето Освобождение ще заостри вниманието и ще канализира вота за ДПС в една конкретна посока, изказа своите опасения Войн Божинов.

Историкът сравни това с "игра с огъня за цялото българско общество, даже за ловка политическа формация като ДПС" и подчерта, че зад предложението стои сериозна подготовка.

"Зад това предложение стои ДБ. То е насочено като провокация към нашето общество и много добре подготвено. Преди няколко месеца група търновски историци, съвместно с мои колеги от Института за исторически изследвания и някои представители на Софийския университет излязоха именно с декларация, че Трети март не трябва да бъде национален празник, да имаме междинен 10-годишен период без национален празник, след което 24 май да заеме това място."

Историци предлагат: Без национален празник за 10 години! Да се види коя дата е най-почитана

Тази политическа дъвка се дъвчи от началото на промените, но нито Филип Димитров, нито Иван Костов си позволиха да направят подобна стъпка, допълни той.

"Те донякъде се съобразяваха с общественото мнение. Но вече на власт имаме хора, на които не им пука какво мислят българите. Зад тях е посолството и това им стига. И това е явна демонстрация – ние правим това, което искаме, вие нямате думата."

Божинов открои "изключителната коварност на този ход – да се противопоставят двете дати една на друга" – 3 март и 24 май.

"Националният празник на една държава – може да погледнем държавите около нас със сходна политическа съдба, това е политически празник. Избира се дата, която има политическо значение, докато 24 май е духовен празник, празник на духа, донякъде наддържавен, тъй като започва да се чества още когато няма българска държава."

Историкът изрази надежда, че има хора в ГЕРБ, които не са съгласни "с тази абсолютно безкомпромисна линия на ПП" и в последния момент политическият инстинкт на Борисов ще надделее над конюнктурата.

Съединението успява, защото толкова са големи противоречията между Великите сили на Балканите, че българският национален интерес се промъква между тях, каза още в анализа си на темата за националния празник Войн Божинов.

"В нашата историография сме свидетели на нещо страшно – има самоцензура – всеки автор знае за какво не трябва да пише. Например за огромната роля на Русия за нашето Освобождение. Не трябва да се споменава, че Русия не само освободи българската държава, тя създаде българската държава, постави темелите на съвременната българска държава", коментира историкът в предаването "Политически НЕкоректно".

Имам момент, в който ние предадохме Русия, после Русия предаде нас на Запада, а сега ни се сърдят, посочи Войн Божинов. Днес децата на тези, които ни учеха едно, ни учат обратното, смята той.

"Днес ни се поднася едната страна на медала, тя се определя като истинната и това е постоянно – по всякакви електронни масмедии едни и същи хора ни говорят едно и също. Като видя физиономията на г-н Х, знам какво ще излезе от устата му. Не мога да разбера тези, които правят тази схема за промиване на мозъците. Защото всичко това обръща мнението на хората на 180 градуса. Хората в буквалния смисъл са отвратени вече от някои фамилии, от това, което говорят по масмедиите – както за Трети март, така и за събитията в Украйна, за нашия обществен живот."

Той подчерта, че в момента властта действа "в пълен противовес на желанието на народа" и предупреди, че "така се ражда това, което марксическата историография нарича предреволюционна ситуация".

"След нея следва революцията. След революцията идва някакъв вид извънредно съдилище. Наказанието на това извънредно съдилище е винаги едно. И след това 50-60 години – "ау, те убиха елита на нацията". Когато вървиш умишлено срещу интереса на народа си, идва и този момент."

"Всички от тях са готови с апартаменти в чужбина. И когато дойде моментът на тази картина от Кабул – с колесниците на самолетите, те са се подсигурили. Но ние оставаме тук, с проблемите, които са ни оставили", отбеляза Божинов.

В отношенията ни с РСМ "ще става още по-лошо", прогнозира Войн Божинов. По думите му нашата делегация досега много пъти си е тръгвала "с подвита опашка от Скопие и от Брюксел", а каквото са поискали от Северна Македония, това е ставало

Воин Божинов