Според народа на Еньовден започва далечното начало на
зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви
за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато
изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види
това, ще бъде здрав през годината.

На Еньовден празнуват имената (именници)
ЕНЧО, ЕНЬО, ЙОАН, ЙОАНА, ЙОАННА, ЯНА, ЯНАКИ, ЯНЕ,
ЯНИ, ЯНИНА, ЯНКА, ЯНКО, ЯНЧО, ЯНКУЛ, ЯНЧУЛ, БИЛЯН,
БИЛЯНА, Билян, Биляна, ДЕНА, ДЕНКА, ДЕНИЗА, ДЕНИС,
ДЕНИСЛАВ, ДЕНИЦА, ДЕНИСЛАВА, ДЕНКО, ДЕНЧО, Дена,
Денка, Денко, Деница, Деньо, Денчо, ДЕЯ, ДЕЯН, ДЕЯНА,
Деян, Деяна, ДИЯН, ДИЯНА, Диян, Дияна, ДАЯНА

За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и
„маменето“ на плодородието от нивите и добитъка,
макар че ритуала се прави и на Гергьовден. Казват, че
жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива,
събличат се голи и извършват различни ритуали.

Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав
остава само един стрък и това е царят на нивата.
Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята
нива или на нивата на този, който ѝ е поръчал
„краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и
плодородието на нивата. За предпазване от такова
„открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне
своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я
намери житомамницата вече „обрана“.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от
природните сили са породили още един ритуал —
забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието
този ден е „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети
Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е
уважил на празника му, а е отишъл да работи.

сМята се, че срещу Еньовден различните треви и билки
придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на
слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат
рано сутринта преди изгрев слънце. Преди изгрев
слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и
берат билки, с които после лекуват и правят магии.
Набраните за зимата билки трябва да са „77 и
половина“ — за всички болести и за „болестта без
име“.

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.

Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Според, народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила.

За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

Традиции
Наред със Сурва (първия ден на новата година), Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.

В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие.

Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.

Християнски празник
На 24 юни църквата чества денят на рождението на Йоан Кръстител. Според тази вяра неговото рождение е подсказано „свише“ — родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.

Двата празника в своето изражение от фолклорния и църковния календар се преплитат, а корените им са дълбоко залегнали от фолклорна гледна точка в традициите на повечето славянски народи.