В Ямбол Осъдиха Прокуратурата да му заплати 10 хиляди лева
обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди. Искът е бил за 120 хиляди лева 

В разглеждания случай е налице задържане под стража
на ищеца Г. на 16.10.2015 г. и повдигане на обвинение за извършено престъпление по умишлено умъртвяване на баба му. Г. е бил в ареста за срок от 5 месеца и 2 дни, като след отмяна на тази мярка по отношение на него не са били налагани други мерки

Ищецът по това дело около 11.30 часа на 16.10.2015 г.
в гр.*****на ул.******** чрез нанасяне на удари с нож
и удари по тялото умишлено е умъртвил другиго
собствената си баба – М. Г. К. на ** г.
На 16.10.2015 г. Г. е бил разпитан като
обвиняем и се е признал за виновен; назначен му е
служебен защитник адв.Р. Р. от АК *****.
С постановление от 16.10.2015 г. на зам.окръжен
прокурор на ЯОП е постановено задържането на Г. за 72
часа, а с определение от 19.10.2015 г. от ЯОС е взета
спрямо обвиняемия Г. мярка за неотклонение

В епикриза от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД Ямбол,
Отделение по психиатрия, където е постъпил на
16.10.2015 г. и бил изписан на 19.10.2015 г., както
е отразено, че Г. е постъпил напрегнат, неспокоен,
ориентиран за време и място на прегледа, със слухови
и сетивни измами с императивен характер, емоционално
с гневна готовност, памет и интелект болестно
затормозени. Отчетен е висок суициден риск и такъв на
агресивност, изписан е без промяна.

С определение от 18.03.2016 г. по ЧНД № 87/2016 г.
ЯОС е отменил взетата по отношение на Г. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и е бил освободен
след влизане в сила на определението на 22.03.2016 г.

След освобождаването на Г. от ареста, същият видно от
епикриза от Държавна психиатрична
болница „Д-р Г.Кисьов“ Раднево е бил на лечение там в
периода 23.03.2016 г. – 6.06.2017 г.
с диагноза „Параноидна шизофрения. Непрекъснато
протичане. Халюцинаторно-параноиден синдром с
елементи на Кандински-Клерамбо. Емоционално-волева
промяна на личността“.

Представено е експертно решение на ТЕЛК Ямбол №
92386/30.11.2021 г., по което е оценен
с 80 % ТНР при водеща диагноза и общо заболяване
Параноидна шизофрения. В двете епикризи и решението
на ТЕЛК е посочено, че Г. е фамилно обременен, а
промени в психичното му състояние са отчетени от
ученическите години.

На 21.10.2020 г. воденото срещу него наказателно производство е прекратено

В мотивите на прокурора е изложено,

че от събраните по делото доказателства може да бъде
направен единствен и несъмнен извод, че обвиняемият е извършил деянието като е умъртвил М. К.
с особена жестокост и по особено мъчителен начин. Не са налице доказателства за участие на друго лице или друго лице да е умъртвило К..

Въз основа заключението на комплексната
експертиза за психичното състояние на Г. към момента на деянието и след това, че страда от психично заболяване, водещо до невменяемост, прокурорът е стигнал до извода, че Г. не е действал виновно, респ. извършеното от него не съставлява престъпление от субективна страна – предпоставки за
прекратяване на наказателното производство по смисъла
на чл.243 ал.1 т.1 от НПК във вр.
чл.24 ал.1 т.3 от НПК.

Бел. Яс в мотивите на Съда да намали размера на
присъденото обезщетение на 10 хиляди четем:

Неимуществените вреди са конкретно определими и
глобално присъденото парично обезщетение за тях
следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им в тяхната цялост, следва да е
достатъчно по размер за репарирането им.

В разглеждания случай е налице задържане под стража
на ищеца Г. на 16.10.2015 г. и повдигане на обвинение
за извършено престъпление по чл.115 от НК за умишлено
умъртвяване на баба му. Г. е бил в ареста за срок от
5 месеца и 2 дни, като след отмяна на мярката
„задържане под стража“ по отношение на него не са
били налагани други мерки за неотклонение и не са
били извършвани процесуално-следствени действия, а
наказателното производство от началото до
прекратяване му е продължило 5 години.

Действително
продължителността на наказателното производство е
дълга и при всички своевременно извършени следствени
действия и резултатите от тях, същото е можело да
бъде прекратено много по-рано, но се е забавило
единствено поради закъснението с близо 5 години на
назначената съдебно-медицинска експертиза относно
трупа на жертвата.

Тази продължителност на наказателното производство,
завършило с прекратяването му поради
това, че извършеното от Г. не съставлява престъпление
от субективна страна и престоят му
в ареста, следва да ангажират отговорността на
Прокуратурата по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ.

Съдът приема за увреждащ ищеца престоят му в ареста
за пет месеца предвид психическото му състояние и
продължителността на този престой, но не и възникване
на психическото му състояние вследствие задържането
му.

От представените епикризи и ТЕЛК
решение се установява, че психическите проблеми на Г.
са наследствени и са забелязани в
ученическите му години, т.е. много преди извършеното
от него спрямо баба му, а не в
резултат на това. В началото със задържането на ищеца
същият е бил за три дни в психиатричното отделение на
местната болница, а след връщането в ареста и по
време на престоя си там е следвало да продължи
медикаментозното си лечение. Няма данни
ответникът да е ограничил достъпа на ищеца до
лекарствата му, а самата свидетелка К.
твърди, че е снабдявала сина си с тях, но той не ги
пиел поради негови страхове. Това обстоятелство не
може да бъде вменено във вина на Прокуратурата, която
не е създавала пречки за лечението на обвиняемия по
време на престоя му в ареста.

През периода, в който е обвиняем в наказателното
производство след излизането от ареста и проведеното
лечение в Раднево, ищецът твърди, че е завършил
висшето си образование. За това обстоятелство няма
представени писмени доказателства, но съдът го приема
за осъществено предвид ищцовите твърдения и въпреки
обратните твърдения на неговата майка свидетелката
К., че синът й не успял да завърши образованието си
поради обвинението.

С оглед тези обстоятелства съдът
приема, че независимо от дългата продължителност на
наказателното производство, ищецът-обвиняем освен
петмесечния престой в ареста не е бил ограничаван в
ежедневието си по повод това производство – лекувал
се е активно и продължително в специализирана
болница, продължил е и е завършил висшето си
образование.

Няма данни за обществен отзвук на извършеното от
ищеца – не са разгласявани данни за това по медии и
т.н.

Няма данни за промяна и съществен обрат в ежедневния
живот на ищеца вследствие привличането му като
обвиняем и наличието на това му качество до
приключване на
наказателното производство.

Единственото и основно отражение на наказателното
производство върху ищеца е неговите преживени
страхове и притеснения от повдигнатото обвинение и
възможния краен резултат от това – да бъде осъден на
лишаване от свобода.

Решението подлежи на обжалване в Бургаския апелативен съд