Устройственият правилник на Министерския съвет  се изменя съобразно структурата на новото правителство

Правителството прие Постановление за изменение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Промените отразяват новата структурата на Министерския съвет, приета с Решение на Народното събрание от 6 юни 2023 г.

Правителството назначи Румен Спецов за изпълнителен директор на НАП

Министерският съвет освободи Борис Михайлов от длъжността изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (НАП) поради влошаване на събираемостта на приходите от ДДС.

За ръководител на Агенцията е назначен отново Румен Спецов. Румен Спецов е висококвалифициран експерт с дългогодишен опит в Националната агенция за приходите и в областта на данъчната политика и законодателство, както и защитата на националната сигурност.

Завършил е Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов със специалности „Икономика и търговия“ и „Вътрешен финансов контрол“, Академията на Министерството на вътрешните работи със специалност „Защита на националната сигурност“.

В периода 2001 – 2015 г. е заемал различни експертни и ръководни длъжности в Националната агенция за приходите. Професионалният му опит е свързан с анализ и разследване на данъчни измами, оценяване на риска на търговските сектори, съвместна работа с ДАНС, прокуратурата и чуждестранни партньорски организации и служби. Бил е консултант в областта на финансите и данъчното законодателство. От м. май 2021 г. до м. август 2022 г. заема длъжността изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.

Одобрена е българската позиция за предстоящо заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри българската позиция за участие в заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи“, което ще се проведе на 8 юни 2023 г. в гр. Люксембург, Люксембург. В хода на заседанието ще бъде разгледано предложение за Регламент на ЕП и на Съвета за управление на убежището и миграцията и изменение на Директива на Съвета 2003/109 и на предложения Регламент (ЕС) ХХХ/ХХХ (Фонд Убежище и миграция). Ще се дискутира също изменено предложение за Регламент на ЕП и на Съвета за установяване на обща процедура за убежище в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС. Министрите ще обсъдят също така темите: борба с насилствения екстремизъм и тероризма; цялостно състояние на Шенгенското пространство; визова политика - мониторинг на режимите, освободени от виза.

Кабинетът одобри позициите на България по ключови директиви, които ще се обсъдят на заседание на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи” в Люксембург

Министерският съвет одобри днес позициите на България за заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие“, което ще се проведе на 9 юни 2023 г. в Люксембург. В дневния ред е включено приемането на общ подход на Съвета по пет предложения за директиви.

По отношение на Директива за изменение на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него България подкрепя промените, които отразяват съвременните тенденции в превенцията и противодействието на трафика на хора и отстраняват недостатъците, установени в действащата понастоящем европейска правна уредба.

България ще подкрепи предложението за Директива относно отнемането и конфискацията на активи, което има за цел да установи минимални правила за проследяване и идентификация, обезпечаване, конфискация и управление на имущество в рамките на производство по наказателни дела и да укрепи капацитета на компетентните органи за лишаване на извършителите на престъпления от приходите от престъпна дейност.

Директива относно защитата на лицата, ангажирани в участието на обществеността, от стратегически съдебни производства („SLAPP“) е една от инициативите, предвидени в Европейския план за действие за демокрация, насочена към укрепване на свободата и плурализма на медиите. Целта е осигуряване на процесуални гаранции в гражданските производства с трансгранични последици. България счита, че с Директивата се осигурява достатъчен баланс в защитата на основните права и ще подкрепи общия подход по предложението.

По отношение на друга ключова директива - Директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с насилието над жени и домашното насилие - страната ни оценява положените усилия за постигане на балансирана редакция на проблемните разпоредби. Същевременно ще бъде внесена декларация, че предвид двете решения на Конституционния съд от 2018 г. и 2021 г. България не може да приеме понятието „gender“, нито използването на основан на това понятие подход.

Предложението за Директива за определянето на престъпленията и санкциите за нарушаване на ограничителните мерки на Съюза цели въвеждането на възпиращи и пропорционални видове и размери на санкциите, подкрепа на трансграничните разследвания и наказателни преследвания и др. България подкрепя общия подход предвид важността на приемането на адекватни и навременни мерки за криминализиране на нарушаването на ограничителните мерки на ЕС.

Очаква се на заседанието да бъде предоставена информация относно присъединяването на ЕС към Европейската конвенцията правата на човека, както и за дейността на Европейската прокуратура през 2022 г.

Одобрена е позицията на България за предстоящото неформално заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Правителството одобри позицията на Република България за предстоящото неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе в периода 11-13 юни 2023 г. в Стокхолм, Швеция.

В рамките на неформалното заседание се очаква европейските земеделски министри да проведат дискусия на тема „Приносът на селското и горско стопанство на ЕС към продоволствената, енергийна сигурност и сигурност по отношение осигуряването на фуражи и растителни фибри — дългосрочни стъпки към ресурсно ефективна процъфтяваща биоикономика в устойчив свят с нулево нетно потребление“. В позицията на страната се посочва, че едно от основните предизвикателства пред селско стопанство е навлизането на по-екологосъобразни практики, които не следва да засегнат продоволствената сигурност. Въвеждането на все по-високи изисквания към първичното производство с оглед намаляване въздействието върху околната среда и климата трябва да гарантира и справедлива икономическа възвращаемост за производителите. Преди насърчаването на новите екологични бизнес модели и преминаването към кръгова био-базирана икономика и устойчиво производство, следва да бъдат решени основни икономически предизвикателства. Поради това е необходима подкрепа на фермите за адаптиране към по-екологосъобразни практики в условията на поредица от непредвидените сътресение на пазара, които са вследствие на здравната криза, екстремните метеорологични явления и затруднения, свързани с войната в Украйна.

По отношение на сектора на горското стопанство, предприетите на ниво ЕС инициативи за стимулиране заплащането на екосистемните услуги от горите, сертифициране на поглъщанията на въглерод, стимулиране на по-широка употреба на дървесина и нейното рециклиране не могат да компенсират натоварването върху сектора, наложено в рамките на пакет „Подготвени за цел 55“. От друга страна, законодателните инициативи в рамките на пакета ще доведат до повишено търсене на дървесина и горска биомаса, като заместители на замърсяващи и нерециклируеми продукти и алтернативна на изкопаеми горива. В българската позиция се посочва още, че инструментите и мерките за осъществяване на зеления преход следва да бъдат насочени към постигане на по-интелигентно, по-прецизно и по-устойчиво земеделие, което се основава по-силно на знанията и цифровите технологии. Важен принос за засилване на интереса на земеделските производители към научните достижения и иновациите имат финансовите стимули за инвестиции в иновационни практики и технологии.

В позицията на България по отношение на процеса на идентифициране на ефективни мерки и инструменти за осъществяване на зеления преход се посочва, че е необходимо да бъдат взети под внимание националните и регионалните специфики, почвено-климатичните условия, както и структурата на земеделието и горското стопанство в отделните държави членки. Страната счита, че на национално ниво в земеделието подходящи инструменти са увеличаването на дела на интегрираното производство, увеличаване на дела на площите под биологично производство и преход към него. Предвиждат се мерки за въвеждане заплащането на екосистеми услуги от горите, което да помогне за диверсификацията на приходите от горското стопанство.

Правителството одобри българската позиция за предстоящо заседание на EPSCO, част „Здравеопазване“

Министерският съвет прие Решение за одобряване на позицията на Република България и мандата за нейното представяне по време на редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, което ще се проведе на 13 юни 2023 г. в гр. Люксембург, Велико херцогство Люксембург.

Министрите ще проведат дебат по темата „Укрепване на фармацевтичната екосистема в подкрепа на конкурентоспособността и справедливия достъп до лекарствени продукти“. България ще подчертае, че приемането на централизирани решения на ниво ЕС трябва да бъдат съпроводени с внимателна оценка на въздействието с цел справедлив баланс на интересите - особено за държави с нисък БВП, при отчитане на различната перспектива на държавите членки, потребностите и ресурсите, които всяка държава има и възможните решения в национален план. Ценен и поучителен в това отношение е опитът със съвместни процедури за ваксини за COVID-19. Според България създаването на благоприятна среда за развитие и конкурентоспособност на фармацевтичната индустрия на ЕС следва преди всичко останало да бъде съобразено с обществения интерес, като в центъра на лекарствената политика трябва да остане интересът на пациента от ефективна и безопасна терапия.

В рамките на заседанието делегациите ще приемат Препоръка на Съвета за надграждане действията на ЕС за борба с антимикробната резистентност в контекста на подхода „Едно здраве“. Очаква се делегациите да постигнат съгласие по общата позиция (общ подход) относно проекта на Регламент за таксите и налозите, дължими на Европейската агенция по лекарствата. Шведското председателство на Съвета на ЕС ще представи два доклада за напредъка на преговорния процес по приоритетните законодателни досие в сектора на здравеопазването.

Одобрена е позицията на България по дело на Съда на Европейския съюз

Със свое решение Министерският съвет одобри позицията на България по преюдициално дело пред Съда на Европейския съюз, образувано по запитване на Административен съд - Хасково. Главното производство, разглеждано от Административен съд - Хасково, е образувано във връзка с административно нарушение, установено от Електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Преюдициалното запитване е насочено към тълкуване на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, съгласно която „Държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.“

В позицията на страната ни се посочва, че нормата на чл. 9а от Директивата допуска национална правна норма, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта, като допълнително е предвидена и възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса.