Битката за кокала се води в кал и мръсотия.
Борещите се са ивичестите хиени, едните- стари , хитри, мафия, вече леко наивна, другите - млади шарлатани, нагли и безпардонни. И пръскат кал и мръсотия навсякъде.

Отстрани наблюдават объркани още по- старите кафяви хиени, с червен оттенък, и им се иска да са с младоците, но пък там не ги искат. Объркани се въртят в кръг!

Петнистите хиени, преброени и верни на почетния господар, стоят уж встрани, говорят за мир и чакат развръзката.

А земният вълк, от същия род хиени, се перчи встрани, нито с едните , нито с другите, иска той да е водач, но глутницата му е малка. След битката очаква глутницата му да нарасне.

Ако се помирят ивичестите, да дъвчат заедно кокала, все ще се стигне до сблъсък. Все пак кокалът е един, а хиените много. Но пък е кокъл, не е като без нищо.
Ако младите надделеят, си мислят, че старите ще изчезнат. Може, но ако друг им поеме глутницата, това няма да се случи.

Всичките хиени са мразени и миришат лошо. Смехът им дразни другите животни.
Никой не ги иска, но и никой не нарушава спокойствието си с бунтове.

Така че, хиените се смеят и господстват. Менкат си кокала, а другите- гледат и им текат лигите.

Такъв е животът в джунглата!
Няма къде да се денеш!

А лъва?
Той гледа отстрани и хвали ту едните, ту другите! Господар!

Мариета Сивкова