Всички решения от заседанието на Министерския съвет

Сряда, 26 Април 2023 15:03

Министерският съвет прие Годишен доклад за дейността на Съвета за намаляване на риска от бедствия

Правителството прие Годишен доклад за дейността на Съвета за намаляване на риска от бедствия към Министерския съвет за подпомагане формирането и осъществяването на държавната политика в областта на защитата при бедствия, за предходната година.

Документът е изготвен в тясна комуникация с всички членове на Съвета и е одобрен по време на негови заседания. В тях са отчетени съответните предизвикателства по отношение на работата на Съвета, както и постигнатите резултати по осъществяването от структурата дейности, заложени в чл. 3, ал. 1 от Правилника.

Съветът за намаляване на риска и бедствията към МС за подпомагане формирането и осъществяването на държавната политика в областта на защитата при бедствия е създаден на основание чл. 62, ал. 3 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Той организира и осъществява дейността си в изпълнение на чл. 62, ал. 4 от ЗЗБ, както и в съответствие с Правилника за устройството и дейността му. Структурата е постоянно действащ орган на МС за осигуряване на координация и сътрудничество при провеждането на държавната политика в областта на защитата при бедствия, изпълнява функциите на национална платформа за намаляване на риска от бедствия в изпълнение на Рамката на действие от Хього 2005-2015 и Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай 2015-2030.

Одобрен е доклад за изпълнението на РМС № 436 от 2022 г.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на Доклад за изпълнението на РМС № 436 от 5 юли 2022 г. към 31 декември 2022 г.

С правителственото решение от 5 юли бе одобрен Списък със законопроекти, на които ще бъде извършена цялостна предварителна оценка на въздействието и със закони, на които ще бъде извършена последваща оценка на въздействието през 2022 г. Списъкът съдържа 18 законопроекта – за извършване на предварителна и 22 закона – за извършване на последваща оценка на въздействието. Основно изискване бе оценките на въздействието на законопроектите/законите да бъдат извършени със собствени ресурси на администрацията, с основна цел изграждането на капацитет в институциите.

След изтичането на отчетния период е създадена организация за отчитане на резултатите от решението към установения от Министерския съвет отчетен период – към 31 декември 2022 г. Към датата на изготвяне на настоящия доклад е констатиран следният напредък по изпълнението на РМС № 436 от 2022 г.:

От 18 цялостни предварителни оценки на въздействието:
5 са извършени;
9 са в процес на извършване;
по 2 предварителни ОВ процесът не е започнал;
по 2 предварителни ОВ не е извършен отчет.
От 22 последващи оценки на въздействието:
6 са извършени;
13 са в процес на извършване;
по 2 последващи ОВ процесът не е започнал;
по 1 последваща ОВ не е извършен отчет.

Министерствата, които към 31 декември 2022 г. са отчели статус „в процес“ на своите оценки на въздействието, са информирали, че работата по тях ще продължи и през 2023 г.

Повече информация относно създадената организация за извършване на оценка на въздействието през 2022 г. може да бъде намерена на този адрес.

Извършените цялостни предварителни оценки на въздействието на законопроекти по години могат да бъдат намерени на този адрес.

Извършените последващи оценки на въздействието на закони по години могат да бъдат намерени на този адрес.

Приетите от Съвета за административната реформа годишни доклади за извършването на оценка на въздействието могат да бъдат намерени на този адрес.

България ще подкрепи кандидатурата на Испания за домакин на ЕКСПО 2027/28

Министерският съвет прие Решение за подкрепа на кандидатурата на гр. Малага, Испания за домакин на специализираното изложение ЕКСПО 2027/28.

Испания е стратегически партньор на България и към настоящия момент в страната ни оперират около 80 испански компании, които са разкрили 3000 работни места. Данните за 2022 година показват, че двустранните икономически взаимоотношения се развиват в положителна посока, като стокообменът между двете държави бележи ръст от 33,1% и е в размер на 2,252 млрд. евро. По данни на БНБ сумарните преки инвестиции от Испания в България към 01 януари 2023 г. възлизат на 819,6 млн. евро.

Темата за ЕКСПО 2027/28 на град Малага „Градската ера: към устойчивия град” засяга едно от ключовите предизвикателства, пред които е изправено съвременното общество: как демографският растеж и градското развитие да бъдат съвместими с опазването на околната среда и приемането на иновативни решения, които гарантират по-добро качество на живот за градските обитатели.

ЕКСПО 2027/28 в Малага си поставя за цел популяризирането на добри практики и обмен на изключително разнообразни знания, опит и решения за превръщането на градовете в по-добри места за живеене, като покаже научния, технологичния и икономическия напредък, засягащ тази тема.

Отчисления в размер на 50 % от печалбата за финансовата 2022 г. на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала ще бъдат внесени в полза на държавата

Министерският съвет прие Разпореждане за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата за финансовата 2022 година от държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала. Отчисленията са в размер на 50%, в съответствие с дивидентната политика на държавата. Очаква се да постъпят 871,1 млн. лв., като срокът за внасяне е 15 май 2023 г.

От обхвата на Разпореждането са изключени лечебните заведения за болнична помощ, като се отчита тяхната специфика и изключителната им зависимост от ограничен брой източници на финансиране, както и центровете за психично здраве, дружествата от отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ във връзка с изпълнение на предварителни условия във водния сектор за усвояване на средствата от европейските фондове за програмния период 2014-2020 г. и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, представляващи бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси.

Запазва се възможността за публичните дружества да разпределят и междинен 6-месечен дивидент, при спазване на изискванията на чл. 115в от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

Разпореждането е в съответствие с чл. 14, т. 3 от Закона за публичните предприятия и с него се осигуряват условия за изпълнение на приходната част на държавния бюджет в частта на неданъчните приходи от дивидент.

Студентите ще заплащат средно 1050 лв. такса за обучение

Средният размер на таксата за обучение в държавни висши училища за академичната 2023/2024 г. ще е 1050 лв., а за кандидатстване — 50 лв., реши правителството. По предложение на държавните висши училища и научните организации Министерският съвет утвърди таксите, които ще заплащат 143 950 студенти и 4050 докторанти в редовна и задочна форма на обучение.

За специалностите от област „Педагогически науки“ средният размер на таксата ще бъде 780 лв., за „Хуманитарни науки“ - 750 лв., за „Социални, стопански и правни науки“ - 900 лв. Студентите в специалностите от областите „Природни науки“, „Математика и информатика“ и „Технически науки“ ще заплащат средно 870 лв., тези от „Аграрни науки и ветеринарна медицина“ - 1000 лв., „ Здравеопазване и спорт“ - 1100 лв., „ Изкуства“ - 1450 лв.

Средната годишна такса за обучение на докторантите в държавните висши училища е в размер на 1300 лв. За кандидатстване в БАН и научните организации ще се плаща средно 40 лв. при средна такса за обучение на докторанти в размер на 650 лева за учебната 2023/2024 година.

1,3 млн. лв. за ремонт на общежития на НСА и Медицински университет-София

1 303 000 лева за финансиране на извършени плащания за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития одобри Министерският съвет. Средствата са за Медицинския университет в София и Националната спортна академия „Васил Левски“- София.

В Министерството на образованието и науката са постъпили документи от двете висши училища за фактически извършени от тях разходи за строително-ремонти дейности и за инженеринг по сключени договори за ремонт на две сгради на общежития на обща стойност 1 303 000. Средствата са за сметка на осигурените за тази цел в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и следва да се предоставят на двата университета като трансфер чрез бюджета на МОН.

Двете общежития са ползвани от над 1000 студенти. Ремонтите им са наложителни предвид недостига на места в тях и необходимостта от подобряване условията за достъп до качествено висше образование.

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет взе решение да предостави имот - публична държавна собственост, за безвъзмездно управление на Министерството на земеделието. Същият вече е с отпаднала необходимост на Българското национално радио (БНР). Той се намира в община Самоков и е разположен в държавна горска територия в землището на с. Говедарци. Досега имотът представлява 4 (четири) броя сгради с обща застроена площ от 614 кв. м.

Правителството взе също решение за безвъзмездно предоставяне правото на управление върху имот - частна държавна собственост, находящ се извън територията на Република България, в град Атина, Република Гърция, в полза на Министерството на енергетиката, за обезпечаване нуждите на Министерството на енергетиката. Имотът е със статут на частна държавна собственост, находящ се извън територията на Република България, в град Атина, Република Гърция, ул. „Акадимиас“ № 12, представляващ парцел с обща площ от 196.87 квадратни метра и построената в него масивна седеметажна сграда с обща разгъната застроена площ от 1424 /хиляда четиристотин двадесет и четири/ кв.м. Чрез този имот Министерството на енергетиката ще осигури помещаването на всички работни групи, които имат интерес към редица стратегически проекти от сферата на енергетиката.

Министерският съвет прие също така Решение за даване на съгласие за продажба на обособена част от лечебно заведение - недвижим имот, собственост на „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на пневмофтизиатрични заболявания (СБПЛРПФЗ) „Света Петка Българска“ ЕООД, гр. Велинград. СБПЛРПФЗ „Света Петка Българска“ ЕООД, гр. Велинград, е лечебно заведение - търговско дружество със 100 на сто държавно участие в капитала, като правата на държавата в него се упражняват от министъра на здравеопазването. Обособената част от лечебното заведение, по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), представлява двуетажна масивна жилищна сграда. Имотът е с отпаднала необходимост за лечебното заведение. Същевременно генерира разходи, поради което ръководството на лечебното заведение е заявило желание за разпореждане със сградата чрез продажба. Продажбата на обособени части от лечебни заведения, които са включени в списъка по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 на ЗПСК, може да се извърши след решение на Министерския съвет, по предложение на органа, упражняващ правата на собственост в капитала на търговското дружество. Съгласно ЗПСК 20 на сто от цената на сделката ще бъдат внесени в централния бюджет. Останалата част от паричния ресурс, получен от продажбата на имота, ще остане в лечебното заведение и ще се използва за инвестиции, пряко свързани с предмета му на дейност и/или за удовлетворяване интересите на кредиторите.

Одобрено е денонсирането на Споразумение за сътрудничество между Комитета по пощи и далекосъобщения на България и Института за съобщения на Португалия

Правителството одобри денонсирането на Споразумение за сътрудничество между Комитета по пощи и далекосъобщения на България и Института за съобщения на Португалия. Документът е подписан през 1995 г.

Секторите пощи и електронни съобщения са регулирани на ниво Европейски съюз и отделен двустранен документ за сътрудничество между двете държави не е необходим.

Одобрено е споразумение със Световната организация по туризъм за провеждането на 68-мо заседание на Комисията на СОТ за Европа

Министерският съвет взе решение за подписване на Споразумение между Правителството на Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) към ООН за провеждането на 68-мо заседание на Комисията на СОТ за Европа и Конференция „Образование и умения в медицинския и уелнес туризма“.

68-то заседание на Регионална комисия “Европа” на СОТ и съпътстващата я конференция се очаква да съберат представители на над 40 европейски държави. Провеждането на събития от подобен ранг в страната ще спомогне за изграждането на положителния имидж на България на международно ниво.

В рамките на 68-то заседание на Комисията на СОТ за Европа ще се дискутират стратегията и приоритетите на работа на СОТ за следващите години и ще се проведат избори за членство в уставните и спомагателни органи на Организацията.

Един от основните приоритети на Министерството на туризма е да развива медицинския и уелнес туризма, с цел утвърждаване на България като целогодишна туристическа дестинация. Тематичната конференция „Образование и умения в медицинския и уелнес туризма“ ще направи преглед на последните тенденции в развитието на Европа като глобална дестинация за медицински и уелнес туризъм, ще представи най-добрите световни практики и ще постави фокус върху необходимостта от професионално образование и подготвени кадри в областта.

България е член на Световната организация по туризъм към ООН от 1976 година. От самото си създаване, Министерството на туризма взима активно участие във всички събития на СОТ и България успява да се докаже като един от нейните най-дейни членове. От 2021 г. насам страната ни е заместник-председател на Комисията на СОТ за Европа.

Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси“ на 21 март 2023 г.

Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което се проведе на 21 март 2023 г. в Брюксел. България бе представена от заместник-министъра на външните работи Велислава Петрова.

Съветът подготви редовното заседание на Европейския съвет на 23-24 март 2023 г., като проведе дискусия по проекта на заключения, включващ темите Украйна, Конкурентоспособност, Вътрешен пазар и икономика, Енергетика.

Във връзка с част Украйна България изрази подкрепа за Молдова и Грузия по техния път към членство в ЕС.

По отношение на частта конкурентоспособност, Вътрешен пазар и икономика България подчерта ключовата роля на селското стопанство за конкурентоспособността. По Единния пазар мерките, които ще бъдат предприети, не бива да създават конкуренция между държавите-членки.

По темата енергетика България очерта важността на ядрената енергетика и технологии за осигуряването на енергийната независимост на европейската икономика в рамките на зеления преход.

По темата миграция, България съобщи за предприетите активни действия, в т.ч. за стартиралия пилотен проект за предотвратяване на незаконните влизания, укрепване на граничния контрол и прилагане на ускорени процедури за предоставяне на убежище, който се реализира в тясно сътрудничество с ЕК.

В рамките на заседанието бяха обсъдени частите от доклада за върховенство на правото в ЕС от 13 юли 2022 г, касаещи Словакия, Финландия, Белгия, България и Чехия. България, представена от заместник-министъра на правосъдието Мария Павлова, информира за действията, предприети от българската страна в изпълнение на препоръките на ЕК, включително предложенията за законодателни промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт.

„Трейс БГ“ ЕООД ще е новият концесионер на находище „Тополовград“

Софийското дружество „Трейс БГ“ ЕООД ще бъде новият концесионер на находище „Тополовград“ в област Хасково. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание.

Договорът за добив на строителни материали - мрамори, мраморизирани варовици и доломити, от находище „Тополовград“ е сключен на 4 май 2001 г. с „Пътстройинженеринг“ АД. През 2021 г. договорът е продължен с правоприемника на концесионера - „Трейс БГ“ ЕАД, който през 2022г. е преобразуван в еднолично дружество с ограничена отговорност - „Трейс БГ“ ЕООД.

Разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от Закона за подземните богатства позволява договорът да бъде продължен с правоприемник на концесионера, когато последният е прекратил дейността си. Това става с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката в случай, че правоприемникът е депозирал заявление за продължаване на договора. Той трябва да поеме всички задължения по него и да отговаря на изискванията на чл. 23 и чл. 23 а от закона.

С днешното решение на МС се предвижда също да бъде отправено предложение до новия концесионер за промяна на някои от клаузите на концесионния договор. Става въпрос за отношенията, свързани с предоставянето на банкова гаранция за всяка година от срока на концесията. До момента исканата банкова гаранция покриваше 10% от паричните задължения на концесионера. След измененията тя ще се отнася 100% за всички (не само за паричните) задължения, свързани с изпълнението на концесионния договор. След въвеждането на по-широк обхват на банковата гаранция, вноските за рекултивация също ще бъдат финансово обезпечени с нея.

Министерският съвет оправомощи също така министъра на енергетиката в едномесечен срок да сключи със страните допълнително споразумение за продължаване на концесионния договор с правоприемника и за изменение и допълнение на концесионния договор.

„Трейс БГ” ЕООД ще е новият концесионер на находище „Змеево”

Софийското дружество „Трейс БГ” ЕООД ще бъде новият концесионер на находище „Змеево” в област Стара Загора. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание.

Договорът за добив на строителни материали - варовици и доломити, от находище „Змеево” е сключен на 4 май 2001 г. с „Пътстройинженеринг” АД. През 2021г. договорът е продължен с правоприемника на концесионера - „Трейс БГ” ЕАД, който през 2022г. е преобразуван в еднолично дружество с ограничена отговорност - „Трейс БГ” ЕООД.

Министерският съвет също така оправомощи министъра на енергетиката в едномесечен срок да сключи със страните допълнително споразумение за продължаване на концесионния договор с правоприемника и за изменение и допълнение на концесионния договор.

„Копривлен-Мрамор” ЕООД е новият концесионер на два участъка на находище „Кремона”

Дружеството „Копривлен-Мрамор” ЕООД е новият концесионер на участъците „Кален” и „Кален-изток” на находище „Кремона”, област Враца, от което се добиват скалнооблицовъчни материали - варовици. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки поисканата от предишния концесионер промяна.

Находище „Кремона” се намира в землището на с. Кален, община Мездра, област Враца. Концесията за него е предоставена през декември 2010 г. за срок от 25 години на „Илинденски мрамор” ООД, гр. София.

Възможността за прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия е регламентирана в чл. 25, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подземните богатства.

С днешното решение на МС се предвижда също да бъде отправено предложение до новия концесионер за промяна на някои от клаузите на концесионния договор. Става въпрос за отношенията, свързани с предоставянето на банкова гаранция за всяка година от срока на концесията. До момента исканата банкова гаранция покриваше 10% от паричните задължения на концесионера. След измененията тя ще се отнася 100% за всички (не само за паричните) задължения, свързани с изпълнението на концесионния договор. След въвеждането на по-широк обхват на банковата гаранция вноските за рекултивация също ще бъдат финансово обезпечени с нея.

Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в едномесечен срок да сключи със страните допълнително споразумение за прехвърляне на правата и задълженията по предоставената концесия и за изменение и допълнение на концесионния договор.

Правителството взе решение за присъединяване на Република България към Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи

Правителството обсъди и прие решение за присъединяване на Република България към Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи, базиран в Хелзинки, Република Финландия.

Европейският център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи е създаден през 2017 г. в гр. Хелзинки. Основаният от Финландия Център е отворен за участие за страни-членки на ЕС и НАТО. Съоснователи са Великобритания, Германия, САЩ, Франция, Полша, Швеция Литва и Латвия. Към момента в Центъра участват 33 страни, като от страните-членки на ЕС единствено България не е представена. Основната му цел е изграждане на способности в страните-участнички за превенция и противодействие на хибридни заплахи, посредством обмен на добри практики, изготвяне на препоръки и очертаване на нови идеи и подходи.

Центърът подпомага изграждането на оперативни способности посредством обучение и практически учения на експерти на страните-участнички. В допълнение, предоставя уникална възможност за съвместна работа и учения между ЕС и НАТО, покривайки широк спектър от дейности в гражданската и военната сфера, простиращи се от противодействие на зловредни влияния до хибридни войни. Центърът допринася съществено за сигурността на участващите страни и организации с експертиза и обучение за противодействие на хибридните заплахи. Всяка страна-участник може да отправя запитване за конкретните теми, по които би искала да бъде направен анализ, или проведено обучение на нейна територия или за нейни граждани - служители в държавни институции, медии, бизнес сектор, НПО и др.

На национално ниво, противодействието на хибридните заплахи попада в обхвата на дейността на редица български институции от системата за защита на националната сигурност. С оглед на динамично развиващата се обстановка и променена европейска архитектура на сигурност, необходимостта от противодействие на хибридните заплахи и повишаването на устойчивостта се превръщат във все по-забележима и неотложна тема в работата на редица институции, които биха могли да бъдат обект на хибридни атаки или в чиито компетенции влиза опазването на националната сигурност. В този смисъл, присъединяването на България към Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи ще подпомогне както постигането на по-адекватно разбиране на хибридните заплахи, така и навременното идентифициране на уязвимостите в национален план. Дейността, която се извършва от Центъра, не може да се покрие с национални усилия и капацитет, поради което нашите съюзници и партньори от НАТО и ЕС са страни- участници в него.

Одобрена е позицията на Република България до Съда на ЕС с искане за отмяна на решение по дело срещу Европейската комисия

Правителството одобри позиция на Република България до Съда на Европейския съюз (СЕС). В нея се посочва, че страната ще сезира СЕС за решение на Общия съд на ЕС, постановено по дело Т-235/21, Република България срещу Европейската комисия.

На 28.04.2021 г. Република България подава искова молба до Общия съд на ЕС, като го моли да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2021/261 на Комисията от 17.02.2021 г. С решението си Комисията изключва от финансиране от страна на ЕС някои разходи, направени по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на 7 656 848,97 евро.

На 8 март 2023 г. Общият съд на Европейския съюз постанови решение по делото, с което отхвърля исковата молба.

В позицията на страната ни се посочва, че искането за отмяна на Решение на Общия съд на Европейския съюз е допустимо поради факта, че са налице обстоятелства, засягащи правни въпроси, по които следва да се произнесе Съда на Европейския съюз.

Одобрена е позицията на страната ни за заседание на Съвета ЕКОФИН

Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни за участие в неформалното заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе в периода 28-29 април в Стокхолм, Швеция.

По време на заседанието участниците ще обменят опит за начините, по които отделните държави членки са се справили с нарастващите разходи за домакинствата и бизнеса. Очаква се министрите и управителите на централните банки на държавите-членки на ЕС да обсъдят ролята на европейските финансови пазари при финансирането на следващото поколение компании, които ще осигурят бъдещ икономически растеж и работни места. В дневния ред е предвидено обект на разговорите да бъдат и дългосрочната перспектива на политиките за стабилизиране и устойчивите публични финанси, както и възстановяването на Украйна и координацията на финансовата помощ в дългосрочен план.

До 30 юни се удължава срокът на действие на Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България

Министерският съвет прие Решение за изменение и допълнение на Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България (Програма), приета с РМС № 317 от 2022 г., изменена и допълнена с Решения № 535, 665, 856, 909, 963 и 1038 от 2022 г. и Решения № 141 и 212 от 2023 г. С Решението се удължава срокът на действие на Програмата до 30 юни 2023 г. при действащите в момента условия.

Въвежда се допълнителна мярка за ефективен контрол при администрирането на помощта по линия на програмата за лица, търсещи временна закрила в България вследствие на войната в Украйна

Министерският съвет прие Решение за допълнение на Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна, приета с РМС № 145 от 2022 г., изменена и допълнена с Решения № 181, 239, 241, 298 и 423 от 2022 г.

Във връзка с финализиране на разплащанията по Програмата и с оглед коректното верифициране на окончателните дължими суми към участниците, се въвежда допълнителна мярка за ефективен контрол при администрирането на хуманитарната помощ, а именно представяне на попълнена Декларация за съответствие по образец съгласно Приложение № 4 към Програмата.

Декларацията се предоставя от законния представител на лицето, извършващо дейност в обекта, при поискване от администратора на помощта - Министерството на туризма. Същата се подписва с квалифициран електронен подпис и се подава чрез Системата за сигурно електронно връчване.

Одобрена е позицията на България за неформалното заседание на министрите по заетостта и социалната политика

Правителството одобри позицията на България за неформалното заседание на министрите по заетостта и социалната политика, което ще се проведе на 3 и 4 май 2023 г. в гр. Стокхолм, Швеция.

Програмата включва провеждането на две пленарни сесии. Темата на първата дискусия ще бъде „Как да предотвратим несъответствието между умения и работни места във времена на преход“.

Втората сесия ще бъде посветена на това „Как да осигурим адекватна и устойчива социална закрила в светлината на демографския преход“.

Оттегля се предложение до президента за издаване на указ за отделяне на населени места от община Несебър и създаване на нова община

с център гр. Обзор

Правителството реши да оттегли предложение до президента да издаде указ и отмени свое решение от 24 март 2021 г. за административно-териториална промяна за отделяне на населени места от община Несебър, област Бургас, и създаване на нова община с административен център гр. Обзор, област Бургас.

По предоставени данни от Министерство на финансите за приходи и разходи - общо и в т.ч. разходи за местни дейности от последния годишен отчет за касово изпълнение на бюджетите на общините към 31.12.2022 г., както и предоставена от община Несебър информация, се обосновава предположението, че новосъздаващата се община би имала затруднения по отношение на финансовото обезпечаване на важни местни дейности като комунално стопанство, жилищно строителство и благоустройство, местни социални услуги. Образуването на такава ще изисква създаване и финансиране на нови структури на общинска администрация и общински съвет, както и на други звена, които да обезпечават функционирането на необходимите дейности и услуги, които досега са били изпълнявани от община Несебър. Ще бъде необходимо и изграждане на нови финансово-информационни системи, както и на подходяща инфраструктура, обезпечаваща извършването на съответните дейности, което ще доведе до допълнително увеличаване на разходите на новосъздаващата се община и до риск от генериране на просрочени задължения.

Отмяната на решението на Министерски съвет ще предотврати евентуален фискален риск по отношение на бюджета на новосъздаващата се община предвид недостатъчния приходен капацитет за финансиране на разходите за съответните дейности и явяващия се вследствие на това значителен дефицит, както и на негативен ефект за самото население, тъй като може да възникне необходимост от увеличаване на размерите на местните данъци и такси.

Правителството прие тригодишен план за изпълнение на Националната стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера

С решение на Министерския съвет беше приет тригодишен план за изпълнение на Националната стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера 2022 - 2032 г.

На основата на формулирани седем стратегически цели за усъвършенстване на количествените и качествените характеристики на човешките ресурси в ядрената сфера са очертани необходимите дейности за изпълнение. Детайлно са планирани мерките за изпълнение на дейностите. Посочени са индикаторите, чрез които ще се отчитат предприетите мерки. Посочени са и конкретните резултати, които се очаква да бъдат постигнати.

Конкретните предизвикателства са адресирани към търсене на устойчиви решения в областта на ядрената енергетика, адекватна информационна дейност за ядрената енергия и нейното използване, привличане на интереса на младите хора към техническите специалности, взаимодействие между образованието и бизнеса, развитие и съхранение на ядрените знания, целево стимулиране за развитието на специалностите, свързани с ядрената сфера.

Министерският съвет прие Национална пътна карта за водородните технологии, производството и доставката на водород

Министерският съвет прие Национална пътна карта за подобряване на условията за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород.

Отговорността за изготвянето на документа е на Министерството на иновациите и растежа във връзка с изпълнението на Реформа C4.R7 „Разгръщане на потенциала на водородните технологии и производството и доставките на водород“ в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Националната пътна карта определя пътя за изграждане на водородна индустрия. Целта на Пътната карта е да се създаде база за съгласувана рамка за ефективно, плавно и последователно въвеждане на технологии за производство, транспортиране и използване на водород в индустрията, енергетиката, транспорта и бита, за създаване на благоприятни условия за иновации и инвестиции. Ще бъдат определени секторите и етапите за осигуряване на максимален ефект върху ангажиментите за климатично неутрална икономика, за създаване на нови вериги на стойността по отношение на водорода, за засилване на партньорството на национално, регионално и европейско ниво. В рамките на Пътната карта са разгледани измененията в законодателните разпоредби, които са предприети, планирани или следва да бъдат изготвени от страна на компетентните институции и с които да се премахнат ключовите пречки пред развитието на водородните технологии. Документът включва прилагането на мерки, необходими за развитието на цялата верига на стойност на зеления водород.

Документът е разработен в съответствие с Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, приоритетите на Европейската комисия (ЕК) за периода 2019-2024 г., Европейския зелен пакт, „Fit for 55“, Рамковата програма за научни изследвания и иновации на ЕК „Хоризонт Европа“, Програмата за стратегически научни изследвания и иновации (SRIA), Стратегията за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа, както и подписаното от България Парижко споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до по-малко от 2 градуса по Целзий до 2050 г. в сравнение с периода преди индустриализацията, които приближават България към климатична неутралност до 2050 г. като държава-член на ЕС.

Пътната карта е и в съответствие с визията на България, определена в Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 и Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021 - 2027 г.

Приета е наредба в изпълнение на разпоредба от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България

В изпълнение на изискване на чл. 58, ал. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, приет през 2020 година, Министерският съвет одобри Наредба за условията и реда за организиране, провеждане и осигуряване обучението на българските граждани за защита на Отечеството.

С наредбата се регламентира обучението на учениците от 10-и и 11-и клас на средното образование, както и подготовката на военнослужещите и цивилните служители за провеждане на обучение на ученици. В отделен раздел е определена и процедурата по кандидатстване и обучение на български граждани, отговарящи на условията на разпоредба от Закона за резерва във въоръжените сили на Република България, касаеща придобиването на квалификация „Офицер от резерва“ във висшите военни училища.

Изпълнението на постановлението ще допринесе за по-добро и съобразено с интересите на учениците и учебната програма обучение за защита на Отечеството. Ще се даде възможност на българските граждани да получат военна подготовка и да придобият квалификация „Офицер от резерва“, като по този начин въоръжените сили ще разполагат с обучени запасни.

Допълва се Наредбата за реда за достъп до Националната визова информационна система на България и до Визовата информационна система на ЕС

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за реда за достъп до Националната визова информационна система на Република България и до Визовата информационна система на Европейския съюз.

С приемането на акта се разширява кръга от субекти, имащи право на достъп до данни от Националната визова информационна система на Република България и Визовата информационна система на ЕС.

С цел усъвършенстване на нормативния акт се прецизират и отделни разпоредби на Наредбата за реда за достъп до Националната визова информационна система на Република България и до Визовата информационна система на Европейския съюз.

Одобрени са промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари

Със свое решение правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Законопроектът има за цел да въведе в българското законодателство мерките, заложени в Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към Валутния механизъм II (ERM II), Плана за действие за ограничаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени в Националната оценка на риска от изпирането на пари и финансиране на тероризма, и Препоръките от Доклада за България от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа (MONEYVAL).

През декември 2022 г. законопроектът бе одобрен от Министерския съвет и внесен за обсъждане и приемане от 48-мото Народното събрание, като бе приет на първо гласуване през януари 2023 година. Поради прекратяване пълномощията на 48-то Народно събрание, законодателната процедура бе прекратена. ЗИД на ЗМИП беше повторно публикуван за обществена консултация и след отразяване на технически бележки беше внесен отново за разглеждане от Министерския съвет.

С новата уредба се цели да бъдат адресирани някои пропуски и непълноти в действащата нормативна уредба, включително въвеждане на ефективен механизъм за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление и на адекватни процедури за проверка на служителите, ангажирани в предоставянето на услуги по дружествено управление. Усъвършенства се механизмът за разрешаване на несъответствия между информацията за действителна собственост в Търговския регистър и регистъра на юридически лица с нестопанска цел и информацията за действителна собственост, установена по други канали, както и се въвежда в регистрите възможност за вписване за наличие на уведомление за несъответствие. Коригират се и някои неточности от техническо естество, които са идентифицирани от надзорните органи.

Прието е протоколно решение за одобряване на параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

Министерският съвет с протоколно решение одобри параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. като мотиви към него и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 година.

С протоколното решение се цели предприемането на действия разчетите за периода 2023-2026 г. да бъдат разработени при запазване на действащото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развитието на националната икономика и на предварителните данни за отчета на бюджета за 2022 г. Това налага и отмяната на решенията по т. 32 от Протокол № 12 от заседанието на Министерския съвет на 15 март 2023 г.

Read 773 times

Rate this item

(0 votes)