според Юлия Латинина
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Разказът на Марк за събитията, случили се в навечерието на ареста на Исус, включва още един епизод, който на пръв поглед изглежда напълно невероятен, но при по-близко вглеждане ни дава ключ за всичко станало.
Този епизод е Тайната вечеря.
На нас ни е трудно да си представим сега ролята, който Тайната вечеря, последната вечеря на Исус, е играла през следващите векове за християните.
През първите два века богослужението на много разновидности християни се състояло именно в това, че те „отивали заедно в частна къща и възпявали Христос като Бог, а след това се събирали заедно на трапеза, обикновена и мирна“, която повтаряла Тайната вечеря.
Тайното съвместно приемане на хляб и вино – плътта и кръвта на Христос – било главен обред, свързващ християните, и тези тайни сбирки били толкова подозрителни, че мразещата „зловредното суеверие“ тълпа подозирала християните, че по време на своите трапези ядат малки деца и се отдават на кръвосмесителни оргии.
Според трите синоптични Евангелия Тайната вечеря, последната вечеря на Христос, е станала „в първия ден от празника на безквасните хлябове, когато се принася в жертва пасхалното агне“ (Марк, 14:12), иначе казано – тогава, когато всеки дошъл в Храма юдей, сред като извършел жертвоприношението там и получавал обратно закланото по всички правила пасхално агне, сядал да го яде със семейството, приятелите и другарите си.
Пасхалното жертвоприношение било за евреите централен, главен ритуал в юдаизма поне от времето на цар Езекия, а може би и от по-рано.
Пасхалното жертвоприношение напомняло за изхода на евреите от Египет: тогава еврейските семейства заклали агне и белязали с кръвта му вратите на домовете си, за да може Господ, който поразил през нощта египетските първородни деца, да подмине жилищата на своите привърженици.
Животното, принасяно в жертва през този ден, било непременно агне или козле, мъжко животно на една година и без никакви дефекти. По времето на Езекия царят и най-богатите хора в Ерусалим предоставяли сами животните за жертвоприношение с цел да сплотят около себе си дошлите бежанци. По времето на Втория храм нещата стояли, разбира се, по-иначе и всеки трябвало сам да си намери агне.
Всяко семейство или съдружие принасяло в жертва едно животно: жертващите трябвало да бъдат обрязани и ритуално чисти и им било забранено да носят със себе си квасен хляб.
Агнето се колело в навечерието на Пасхата, в деня на 14 нисан, около три часа през деня, или – ако навечерието на Пасхата се падало в петък – в два часа. Жертвоприношението ставало в двора на Храма. Клането можел да извърши и мирянин, но пролятата кръв трябвало да бъде събрана в чаша от жрец и в този ден от мястото на жертвоприношението до олтара се нареждала дълга верига от жреци със златни и сребърни чаши. Чашата с кръвта се предавала по тази верига, докато не стигнела до олтара. Долният край на чашата бил закръглен, за да не може да се постави на земята.
С кръвта на агнето пръскали олтара. Животното одирали на място, закачайки го на специални куки: ако навечерието на Пасхата съвпадало с навечерието на събота, одирали кожата само до средата. От разпрания корем изваждали вътрешностите и мазнините, предназначени за бога, слагали ги в специален съд, посипвали ги със сол и ги изгаряли на олтара.
В Храма по това време имало стълпотворение. Когато цар Езекия централизирал и реформирал Пасхата, населението на Ерусалим било сто и двадесет хиляди души.
Но по въпросното време то наброявало пет пъти повече. Само броят на поклонниците, в допълнение към обичайното градско население, бил триста-четиристотин хиляди души и всичките тези хора трябвало да принесат своето агне в жертва по едно и също време и на едно и също място.
Логическата задача, стояща пред жреците, била практически неразрешима. Те я решавали така, както обикновено се прави с много хора в местата на масови струпвания днес, пускайки хората в двора на Храма на групи. Тези групи били три: докато първата, пуснатата в двора на Храма, принасяла в жертва своите агнета, останалите чакали пред затворените врати.
След жертвоприношението агнето се отнасяло и се изпичало на шиш от нар. То трябвало да бъде изядено цялото през същата нощ, нищо не трябвало да остава за следващата сутрин. Нито един от присъстващите нямал право да напуска трапезата; всеки бил длъжен да опита парче месо поне с размер на маслина. Забранено било да се чупят костите на агнето.
Пред трапезата се произнасяло благословение, свидетелстващо за единението на Бога на Израил с неговия народ; жив символ на това единение била церемонията на съвместното изяждане на агнето и на съвместното – от целия народ – негово принасяне в жертвана на едно място и по едно и също време.
И ето че именно в тази свещена вечер, когато Царят на Израил, който поучавал народа, седейки до съкровищницата, би трябвало да яде пасхалното агне в двора на Храма със своите хиляди ликуващи привърженици, той се оказва сам.
Той яде пасхалната вечеря на някакво странно място, в уединен дом, който изпраща да бъде намерен от двама негови ученици. „Влезте в града. Там ще ви посрещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. Където влезе, влезте и вие и кажете на стопанина на къщата: „Учителят пита: Къде е стаята, където мога да се събера с учениците си за пасхалната вечеря?“ (Марк, 14:13–14).
Но най-важното е, че не виждаме на трапезата никакво пасхално агне. Вместо агне Исус разчупва хляб и казва: „това е моята плът“, налива вино е казва: „това е моята кръв“, а след това напуска бързо града и моли, нощувайки в Гетсиманската градина, своите апостоли да разставят постове – но апостолите, уморени и измъчени, заспиват.
Какво е станало? Къде е агнето? Наистина, Исус и неговите другари вдигнали шум сред търговците с жертвени животни, но нали не до такава степен? Защо Исус и неговите ученици в първия ден на безквасните хлябове е трябва да се задоволят с хляб?
Защо е трябвало да се замени традиционната пасхална благословия, произнасяна над агнето - „Благословен бъди Вечни Господи, Цар на света, който си ни осветил със своите заповеди и си ни повелил да ядем пасхалното агне“ – с друга, много подобна, но произнесена над вино и хляб?
Едно от натрапващите се обяснения е, че не е имало агне, защото поради сблъсъка, настъпил в Храма, на Исус и на неговите хора не им било до агне. Тайната вечеря всъщност била вечеря на провалили се метежници, където заговорниците се заклели че няма да ядат пасхално агне, докато не го принесат собственоръчно в жертва в освободения Храм.
Това е типична назорейска клетва, обичайна за юдейските революционери. Много сектантски групи по-късно, както ще видим, давали клетва да не ядат месо и да не пият вино до възстановяването на Храма.
Това била естествена клетва за хора, които били изтласкани от Храма в навечерието на Пасхата, и е единственото разумно обяснение защо по време на пасхалната вечеря Исус и неговите хора, които съвсем доскоро контролирали Храма, не са имали на масата си пасхално агне.
Датата на тази случка също позволява да предположим как именно е бил превзет Храма.
Точно в Деня на безквасните хлябове по време на Юдейската война привържениците на Йоан от Хискала изтласкали от Храма привържениците на Елеазар, сина на Симон. Това бил един от малкото дни в годината, когато голяма група хора можела да проникне в Храма, без да предизвикат подозрение, и плюс това те можели да носят със себе си ножове, защото мнозина принасяли в жертва агнетата сами. Същата особеност на Храма, която го правела лесна мишена за завземане от терористи, го правела не по-малко удобна мишена за антитерористическа операция.
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ