Един по-друг прочит на Юлия Латинина
След тържественото си влизане Исус, според Марк, отива в Храма и изгонва от него търговците.
„Исус влезе в храма и започна да гони хората, които продаваха и купуваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби. И не разреши на никого да пренася свои неща през храма. След това започна да учи хората, като им говореше: Писано е: „Моят дом ще бъде наречен дом на молитва на всички народи», а вие сте го превърнали в свърталище на разбойници“. (Марк, 11:15–17).
Марк, който систематично омаловажава насилствените действия на Исус, представя нещата така, че все едно става дума за художествен хепънинг. Според неговото изображение изгонването на сарафите от Храма е нещо като пърформанса на художника Павленский, който си зашива самотно устата или подпалва вратата на ФСБ.
Но в присъствието на тълпа фанатици такъв пърформанс се нарича погром, ако не и метеж.
Когато Исус преобръща масите, къде е била същата тази тълпа, която го приветствала със страшния вик: „Осанна“? Нима всичките тези хора, които са викали: „Освободи ни, Царю на Израил“, са си отишли по домовете? Нима между тях не са били тези ветерани, които са си набавяли прехрана с Исус в пустинята по начина, който Марк нарича чудо, а Сосиан Йерокъл - latrocinium?
Колко глави са били пукнати при тази пречистваща акция? Колко пари са се изгубили в суматохата? Колко отнети от нечестивите търговци животни са се озовали на празничната трапеза на победителите и какво количество монети са преминали в джобовете на последователите на Исус? По какво тази акция се отличавала от болшевишката експроприация?
И какво означава изречението, че Исус не разрешавал „на никого да пренася свои неща през храма“? Ерусалимският храм бил едно от най-грандиозните съоръжения в тогавашния свят. Също като римския форум той представлявал не само здание и площад, а цял гигантски комплекс от помещения, притвори, галерии и дворове.
Най-големият от тях бил Дворът на езичниците, където между другото се намирали сарафските магазинчета и пазарът. Наричал се Двор на езичниците именно защото там имали достъп езичниците - неизбежно за град, който бил един от най-големите търговски центрове в римския мултикултурен свят.
Храмът имал две гигантски стени – външна и вътрешна, и множество различни дворове. Само вътрешната стена имала девет врати. Само южната галерия на Храма имала четири редици колони, делящи пространството ѝ на три зали. Общата площ на делия комплекс била 14,4 хектара. За сравнение: това е малко над половината площад на Московския Кремъл.
Как един-единствен човек е могъл „да не разреши“ някой да пренесе през този гигантски комплекс от здания каквото и да е „свое нещо“? Колко бойци са му трябвали, за да заварди всичките врати, изходи, портици, дворове и галерии? Колко подразделения са били необходими, за да се охранява Свещеническия двор, и колко, за да се контролира Вратата на Никанор? Колко души са пазели Двора на Израил, а колко са били наредени край Хейхал?
Всеки командир на специализирано подразделение ще ви каже, че контролирането на такъв огромен и гъмжащ от хора комплекс не може да стане с по-малко от няколко хиляди души.
И къде е била по това време охраната на храма?
Храмът бил не просто център на целия религиозен живот на евреите – той бил и крепост, и банков трезор. Той бил защитен не по-зле от форт Нокс.
Сред левитите имало специално наследствено подразделение, чиято единствена задача била да охранява Храма. Още в средата на V в. пр. н. е. то се състояло от двадесет и четири отряда под общата команда на четирима командири (1 Летописи, 26:12–19).
Внушителна храмова стража стояла по входовете на външните и вътрешните дворове; нощно време територията на Храма се обхождала от стражи. На двадесет и един поста караулели левити, а на три – свещеници, което би трябвало да се очаква от учреждение, притежаващо най-големия златен запас в Близкия Изток – както във вид на свещени дарове, така и във вид оставени за съхранение депозити на частни лица [1].
Само затварянето през нощта на всичките десет храмови врати изисквало услугите на двеста души [2].
Началникът на храмовата стража разполагал с такива сериозни сили, че изпълняващият тази длъжност Елеазар бен Анания станал един от ръководителите на въстанието в Ерусалим през 66 година. С повереното му подразделение той не само разбил римляните, но и успял да унищожи главния си съперник, зилотския Месия Менахем.
Къде са се дянали всичките тези елитни части, когато Исус обръщал масите на сарафите, иначе казано на езика на днешните реалии – ограбвал банковата каса? Нима са застинали в бездействие? А ако не – колко привърженици са му били необходими на Исус, за да неутрализира охраната? И с какво са били въоръжени тези привърженици?
Но може би храмовата стража просто не съчувствала на тези налепили се по храма сарафи, аферисти и търговци? Може би тя наблюдавала с възторг как учениците на Исус разпердушинват омразните търгаши?
Тогава нека да направим малко отстъпление и да поясним какви именно сарафи са се намирали в Двора на езичниците, какво са обменяли и защо са правели това.
БЕЛЕЖКИ
1. За функционирането на Храма като финансов център виж: Neill Q. Hamilton. Temple Cleansing and Temple Bank, Journal of Biblical Literature Vol. 83, No. 4 (Dec., 1964), p. 365–372; Marthy E. Stevens. Temples, Tithes and Taxes, Peabody: Hendrikson, 2006, p. 136–144; Lee I. Levine. Jerusalem: Portrait of the City in the Second Temple Period, Philadelphia, 2002, p. 236–237; виж също главите, посветени на Храма, у класическия, но все още актуалния Emil Schürer. A History of the Jewish People in the Time of Jesus Christ, T &T Clark, 1890.
2. Иосиф Флавий. Против Апиона, 9, 112.
следва