Според Стефан Цанев в "Български хроники"

На 8 септември сутринта части на 37-а, 46-а и 57-а

общо войскови съветски армии, на 7-и и 4-ти

гвардейски механизира
ни корпуси и на 17-а въздушна армия (258 000

войници, 5583 оръдия, 508 танкове и САУ, 1026

самолета), а също така Черно-морският флот и

Дунавската флотилия
прекосиха границата и навлязоха в българска

територия е насочени дула и цеви.

Обаче не се мина и половин час - разказва маршал

Жуков, когато командващият 57 армия доложи, че една

от пехотните български дивизии се била построила

край пътя и посрещнала нашите войски с развети

червени знамена и тържествена музика.
Така бяха превзети градовете Русе, Силистра. Добрич

и Варна.

Тогава и партизаните заслизаха от планините с песен

на уста, а и отeчественофронтовците в селищата

надигнаха глави:
затворът във Варна бе разбит и беше обявена ОФ

власт; до вечерта ОФ власт бе обявена в Бургас,

Омуртаг, Габрово, Свищов, Нова Загора, Казанлък.

Калофер. Панагюрище. Копривщи¬ца. Кюстендил, в

далечния Мелник и в 91 села (за сравнение: селищата

в България са 5300);
бяха разбити затворите в Кюстендил, Видин. Ловеч,

Пловдив. Сливен, Пазарджик и Стара Загора.
Съветската армия напредваше безпрепятствено, влезе

в градовете Шумен, Разград и Бургас, посрещана с

цветя и музика,
но. както се полага по време на война- разоръжаване

българската войска. В Шумен запасният поручик Петър

Добрев Петров извикал:
- Български офицер не предава оръжието си!
И се застрелял пред строя.
Тогава Сталин издаде следната заповед:
- Да се остави на българските войски всичкото

им оръжие и нека чакат заповедите на своето

правителство!

Да видим какво прави през това време българското

правителство.
Към обяд Кимон Георгиев, комунистът Драмалиев,

земеделецът Никола Петков, социалдемократът Нейков

и независимият Димо Казасов - сиреч Националният

съвет на ОФ. се запътиха към Военното министерство,

където се помещаваше правителството,
и влязоха при министър-председателя Муравиев - да

протестират против това, че полицията разгонила

насила манифестантите. и да искат да им се даде

възможност да правят свободни публични събрания
Реч от името на „народните маси“ станал да държи

независимият Димо Казасов.
- Ти си независим от всякакви скрупули - отвърнал

му Муравиев и го нарекъл политически паразит и

въжеиграч, използвач на всички преврати, ставали в

България от половин век насам,
Казасов пък му рекъл: ти сr самонадеян политически

парвеню''. скарали се, аха да се сбият - и

съзаклятниците си отишли.

Този дребен случай промени хода на българската

история.
Читателят може би си спомня, че Кимон и Дамян

извършиха преврата на 19 май 1934 година, както

казва царица Йоанна: съгласно каноните и техниката

на държавния преврат, разпространени от Троцки в

неговата „История на руската революция'^.
сега бяха намислили да свикат на другия ден митинг

и да призоват народа да щурмува Военното

министерство - както болшевиките щурмуваха през

октомври 1917 година Зимния дворец и арестуваха там

временното правителство на Керенски.
Но понеже се скараха, нашият Керенски-Муравиев не

разреши митинга и така, за огорчение на Георги Дими

тров, възможността за народно въстание (че дори за

революция!) пропадна.

Това обаче не пречи на някои историци академици да

пишат в „Енциклопедия България" (1981 г., издание

на БАН), че въоръжената борба прераства във

въоръжено въстание, което започва на 6 септември.

Въстаналите народни маси разбиват затворите...
Съгласно плана на ЦК на БРП и Главния щаб на НОВА

главният удар на въстанието започва след полунощ (2

ч. и 15 м.) на 9 септември. Ударните въстанически

сили, групирани в два основни потока, се насочват

към Министерството на войната.
Единият революционен поток, съставен от привлече-

ни към ОФ войскови поделения на столичния гарнизон,

завзема безкръвно министерството.
Вторият революционен поток, съставен от партизани.

членове на бойни групи, политзатворници.

концлагеристи и др. въоръжени комунисти и

отечественофронтовци. водени от Тодор Живков, се

съсредоточава в близост до Министерството на

войната и в пълна бойна готовност следи неговото

овладяване.
В подкрепа на въстанието пристига и танковата бри-

гада...
И т.н.

Какъв грандиозен мащаб, какъв героически размах! И

кой е начело?

Едва ли в нашата история има друго събитие,

описвано толкова разнообразно и чиито предводители

с всяка изминала година се меняха и се

умножаваха...

Понеже споменатата енциклопедия е издадена през

1981 година, когато на власт е Тодор Живков,

безпристрастните и верни на истината историци го

поставят начело на втория революционен поток.
Той е толкова дребен - ще каже след време Добри

Терпешев, - че ние никога не сме го забелязвали

нито преди, нито след вземането на властта в София.

Ако доживея още малко. може да прочета, че Живков

сам е извършил революцията в България.
И позна: някои, без да им мигне окото, го туриха

начело на Щаба за ръководство на въоръженото

въстание в София!
"Воденият от Тодор Живков ..революционен поток“ сс

състоял от 20" (според някои - 8’’) лошо въоръжени

партизани от Шопския отряд (другите десетина

членове на отряда въобще нямали оръжие и останали

извън София)."

Но Тодор Живков сам без излишна скромност пише в

своите ..Мемоари“
В случай. недай си Боже, на неуспех, нашата група

трябваше да го щурмува (Военното министерство) със

сила и да го завземе. Бойците стискаха оръжието си.

взираха се в мрака пред себе си и чакаха моя

сигнал.

А всъщност се случи следното:
След като пропадна възможността за имитация на

въстание или поне на народен щурм, наложи се да сс

приложи резервният вариант: преврат.

И старите изпитани майстори (както със завистлив

възторг ги наричаше проф. Александър Цанков) Кимон

и Дамян запретнаха ръкави.

Докато партийните водачи заседаваха, водеха

преговори и крояха планове. Дамян Велчев и

сподвижниците му като октоподи бяха пуснали

пипалата си сред офицерството. особено между по-

младите чинове (продължава проф. Цанков),
а Кимон Георгиев, безтемпераментен. муден, студен и

прикрит, плетеше безшумно паяжината на преврата.

Тук искам да припомня на изненадания си читател

думите на Дамян Велчев, с които оправдаваше

участието си в преврата на 9 юни 1923 година:

поради опасността от завладяване на властта от

комунистите, както станало това в Русия (виж Глава

X в Книга четвърта),
а сега кроеше преврат начело с комунистите и с

помощта на Русия...
Каква метаморфоза!

Преврат - преврат, но все пак трябваше да се дигне

малко шум (а не като през май 1934-та...), а кой

дига по-голям шум от танковете?
Към 3 часа следобед Дамян Велчев изпрати полковник

Кирил Станчев при военния министър генерал Маринов

и след час генерал Маринов се обади по телефона на

полковник Генов, командир на бронираната бригада, и

му заповяда:
- Полковник, известен ви е манифестът на

правителството за обявяване война на Германия.

Затова налага се цялата бригада да се съсредоточи в

района на Сливница и да заеме позиция в 5 часа

сутринта на 9 септември!
(Заради бомбардировките в София бронираната бригада

бе предислоцирана край Нови хан. пътят й за

Сливница минаваше през София.)

- Около 21 часа министърът на войната ми се

обади по телефона - докладва полковник Генов на

министър-председателя Муравиев - и ме запита дали

съм дал разпорежданията си за изнасяне бригадата и

защо не вижда преминаването й през София. Отговорих

му:
- Заповедта е издадена и бригадата, съгласно

директивата ви. ще бъде на позиция в Сливница в 5

часа сутринта на 9 септември.
В 22.30 часа министърът на войната ми се обади

отново със същите въпроси, отговорих му нервно, че

с оглед на разстоянието не се налага частите да

тръгнат по-рано от 24 часа на 8 септември.

За трети път министърът се обади по телефона в

24.30 часа на 9 септември (0.30 ч). че не виждал

частите на бригадата да преминават през София.
— Бъдете спокоен, господин генерал, след не повече
час шумът на бронирания полк ще ви събуди - му

казах и си легнах да подремна..
.
Нервно чака не само генерал Маринов. Още по-

напрегнато и с тръпка в моминските гърди чака и

красивата Соня - членът на Политбюро на РП

(комунисти) Цола Драгойчева:
Точно в часа, определен за удара, танковата колона

следваше да навлезе в София.
Кои знае защо - може би символично. - но с нейната

поява ние свързвахме успеха на щурма. Не иде ли

вече колоната?
Стрелките на часовника едва се отместваха, минутите

течаха бавно, като дни. Цели превърнали се в

слух... непременно трябваше да чуем гърма на

танковите мотори, щом колоната се появи по

височината откъм юг и затрещи насам към Орловия

мост...
Не издържахме напрежението и когато часовниковата

стрелка показа 2. а след това бавно отмина нататък,

качихме се на таванския етаж - от високите тавански

прозорчета по-ясно ще чуем гърмола на танковата

армада, ако се зададе...
- Идат! Вече наистина идат!
Бързо напуснахме дома и излязохме на шосето.

Минута- две подир това от височината надолу към нас

загърмя танковата колона. Сърцата ни пееха.
Всичко през тая нощ. великата нощ на решаващия

удар, бе осъществено според разработения план...:*

Да видим сега какво ще стане според разработения

план. Да затаим дъх и да тръгнем през тази велика

нощ по тъмните софийски улички.
След като командирът на бронираната бригада

полковник Генов си легна да подремне,
тръгнал беше да си отива да поспи и министър-

председателят Муравиев.
На тръгване от Военното министерство - разказва

той.- полковник Тумбин ми съобщи, че полицията е

прибрана в помещенията си и че по улиците нямало

никакви постове. Изглеждало му. че това е част от

общия план...
И наистина улиците на града изглеждаха запустели,

като че ли и електрическото осветление бе намалено

- чуди се министър-председателят.

Цола Драгойчева обаче не се чуди:
Точно в 24.00 часа - пише тя - постовете на

униформената полиция и нейните въоръжени патрули се

прибират в участъците (съгласно споразумението с

началниците на софийската униформена полиция)
и от този момент нелегалните революционни дейци и

въстаническите групи вече могат да се движат из

София...

 

На 5.1Х. 1944 г. вестник „Зора“ пише на първата си

страница:
Вчера (4 септември) г-н министър Вергил Димов прие

от своя предшественик г-н м-р проф. Ал. Станишев

поста министър на вътрешните работи и народното

здраве.
Нищо особено. Обаче вестник „Утро" на същата дата

5.IX. 1944 г. съобщава друга подробност:
Асен Богданов е назначен за комендант, а Димитър

Чавдаров - за главен инспектор на униформената

полиция в София.
Кой е бил Димитър Чавдаров - не ми е известно, но

полковник Асен Богданов до момента е бил комендант

на областната полиция в Скопие, а генерал Маринов

пък бе командир на 16-а дивизия в Македония и няма

как да не са се познавали - и вероятно той го е

препоръчал на бай Вергил за комендант на полицията

в София.

Ако е така, замисълът на генерал Маринов е гросмай-

сторски - предвидил е ход по ход следващите събития

до ендшпила на заговора.
Да видим как е станала тази работа.

Същата вечер на 4 септември 1944 г., понеделник,

след смрачаване, по всички правила на

конспирацията, в дома на ортодоксалния комунист и

лично честен човек Петър Вранчев се събира елитът

на Отечествения фронт:
от страна на БРП присъстват Добри Терпешев. дома-

кинът Петър Вранчев и Антон Югов:
звенарите са представени от действащия капитан

Петър Илиев и уволнените през 1936 г. майори Тодор

Тошев и Стоян Трендафилов - разказва синът на майор

(сетне генерал) Стоян Трендафилов - историкът Стоян

Трендафилов
Присъстват леви земеделци начело с Александър

Оббов. Неяснота съществува около единствения

представител на социалдемократите. тъй като Димо

Казасов отдавна е с друго кредо.

Съзаклятието се открива от Добри Терпешев с думите:
- Съветите са решени да минат Дунава и ако не

заварят в България симпатизиращо им правителство,

то ще имаме съдбата на Прибалтийските републики,

където разтребваха наред. Кой ще ти гледа кой е наш

и кой не е... Ясно е, но дайте да видим кой ще

взима властта.
Пръв другарят Югов заявява, че това не е по силата

на БРП, тъй като само осем души от Шопския отряд са

в кв. Банишора Изтъква се още, че уличните

въоръжени действия изискват специфична бойна

квалификация, каквато партизаните не притежават.

Военните кадри на земеделците са обезкръвени в

периода от 1923-1925 г. и нямат никакво влияние в

армията.
Звенарите са единствената и последна възможност. По

онова време много от „момчетата " на Военния съюз

имат зад гърба си приличен превратаджийски стаж. В

качеството си на младши офицери те са взели участие

в ударите на 9 юни 1923 и на 19 май 1934 г.

Разбира се, сега целите са различни, но те са

тренирани. Звенарското им верую се основава върху

схващането: целта е нищо, движението е всичко, а

оправдание има винаги.
Комунистите се спускат към звенарските

представители, прегръщат ги и ги заклеват да

действат. Някои от участниците се разплакват и

емоционално предлагат паролата за действие да бъде

„ Оборище - Волов"

Но събитията взимат сериозен обрат, когато на

жилищната врата на Вранчев се позвънява. Отваря

домакинята. Двама елегантни господа заявяват, че са

от полицията, но бързо прибавят, че място за

безпокойство няма. Искат само да предадат устна

покана за среща на двама техни представители с

полицейските фактори

За срещата в Дирекцията на полицията са определени

Петър Вранчев (БРП) и Петър Илиев („Звено").
Срещата с ръководителите на полицията* е
осъществена на 6 септември 1944 г. - сряда

сутринта, в централата на Лъвов мост.

Знаем защо се бяхте събрали завчера - рекли те. -

Нашата кауза е загубена. Кажете какво ви е нужно,

за да стане всичко по-гладко и без жертви.
Вранчев и Илиев са съвсем смаяни. Сещат се да

поставят само две условия.
А те бяха - потвърждава Цола Драгойчсва: - да не

алармират правителството за движението на

революционните сили през нощта на 8 срещу 9

септември и в 0.00 часа същата нощ всички

полицейски постове да се приберат в участъците...

Сега да видим какво прави легналият да подремне

полковник Генов.
В 3 часа след полунощ го събудил капитан Сливков,

капитанът бил блед и смутен:
- Господин полковник! Става нещо! Съгласно

заповедта, движейки се начело на колоната на

танковия полк заедно с командира му, бяхме спрени

от цивилни лица с шмайзери до Ректората.
Те говориха с командира на полка полковник Диков и

заедно с него отидоха в министерството на войната.
Връщайки се след около половин час, той предаде, че

министърът на войната заповядал полкът да остане в

това положение. тъй като положението се изменяло.
- Властта е взета от Отечествения фронт -

казал министърът. -Аз се съгласих да участвам в

тази акция поради това, че съм убеден. че само то

зи е пътят за спасение на стра¬ата от катастрофа.
И отдава заповед до войската да се подчинява на

новото правителство.
Историческата наука не е разкрила точно подбудите

му - пише академик Илчо Димитров-". Имало е

предпоставки: жената на Маринов била роднина на

Георги Кирков, самият той е близък на звенарските

среди. Навремето мълвата го свързваше със

съветското разузнаване. Познавах добре генерала,

който изживя спокойно и осигурено старините си.

Очевидно споменатата мълва му се нравеше, но сам

отбягваше да я потвърди или пък категорично да я

отрече...

Каквито и да са били подбудите му, генералът

изиграва ролята на троянски кон - в нощта на

преврата оставя отворен и неохраняван източния вход

на Военното министерство, през който още вечерта

влизат деветима капитани начело с капитан Димитър

Томов, а в 2 часа и 15 минути след полунощ през

отворената врата се промъкват десетина войници от

Прожекторната рота на противовъздушната отбрана,

водени от четирима офицери (сред тях е и

споменатият майор Трендафилов),

самият генерал Маринов е в министерството, уж спи,

революционерите нахълтват в кабинета му, той скача

от кушетката и възкликва:
- Хайде бе, откога чакам този момент!

И отново (както през юни 1923-та и през май 1934-

та), без пушка да пукне, без капка кръв, без София

да трепне и да се събуди от дълбокия си сън. те

(Дамян Велчев и Кимон Георгиев) завършиха своето

дело като стари изпитани майстори - възхищава се

отново проф. Александър Цанков.

В 3 часа и половина след полунощ старите изпитани

майстори, хванати под ручка, пристигнаха със

спокойна и тържествена крачка в Министерството на

войната,
след тях дотичаха запъхтени Добри Терпешев, Антон

Югов и Никола Петков;

отчитайки заслугите на Кимон Георгиев в

извършването на преврата, обявиха го за министър-

председател
и в 6 часа и 25 минути новият министър-председател

на България слезе в мазето на министерството, за да

прочете по радиото поредната си

ПРОКЛАМАЦИЯ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Българи и българки, офицери, подофицери и войници!
Отчуждени и чужди на народа управници хвърлиха

страната в нова катастрофа...
Вместо да бъдат служители на народа, те станаха

слуги на хитлеристка Германия.
Не стига това, обявиха война на Англия и

Съединените щати и с двуличната си и низка политика

правителството доведе страната до война със

Съветския съюз...

В тази минута другият министър-председател на

България. Константин Муравиев, се събуди.
По предчувствие отворих радиото - разказва той. -

Кимон Георгиев говореше:
- С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на

народната воля. Отечественият фронт поема в тия

съдбоносни часове и тежки условия управлението на

страната, за да я спаси от гибел.
Да живее и пребъде свободна, независима, демокра-

тична и мощна България!
Да живее българският народ!

Странна съдба! Константин Муравиев три пъти участва

във властта: министър на войната при Стамболийски

(1923), министър на просвещението и на земледeлието

при Мушанов (1934), министър-председател (1944) -
и трите пъти биде свален от власт, докато спи, и

трите пъти през нощта в събота срещу неделя, и

трите пъти чрез преврати, извършени от Кимон

Георгиев и авера му Дамян Велчев!