През последните години турският президент Ердоган е силно осветен от прожекторите на международната политика, а от шест месеца насам мнозина откриха, че той влезе във висшата лига. Някои са изненадани, но онези, които следят политическата му кариера и огромните промени, които той осъществи в съседна на нас Турция, никак не са учудени, че момчето от Ризе днес е един от малкото големи лидери на съвременния свят.

 

Биографията му всеки може да я прочете, но по-важното е ЗАЩО Ердоган успя да промени Турция и сам да се превърне в лидер, с когото се съобразяват, макар че и мнозина открито го ненавиждат?!

Първо не бива да се забравя, че Ердоган е ученик на Ербакан, когото американците меко казано не одобряват и на когото така и не позволиха на управлява онази Турция, която бе изцяло под контрола на военните, които от своя страна бяха верни на САЩ.

 

Второ Ердоган проби в политиката, когато в Турция антинатовските настроения обхванаха почти 85% от населението и когато на масовия турчин му беше втръснала мантрата на светската държава, но тя в края на 20-и век нито хранеше, нито лекуваше, нито даваше добър живот, а и гей парадите, както и джендъризма дойдоха прекалено много на съседите ни, които не се отказаха от сунитския ислям, въпреки, че Ататюрк повярва, че го е изкоренил от душите на османците. Не по мирен начин, е важно да добавим.

Третата и може би най-важна причина за успеха на Ердоган е, че той чудесно осъзнаваше, че трябва да елиминира ефикасно враговете си. Под ефикасно нямам предвид да ги избие, но доста от тях лежаха и още лежат по затворите, простиха се с високите си служби, бяха принудени на емигрират или да се снишат. Военният състав постепенно, но сигурно бе подменен, същото се случи с полиция, съдии, прокурори, накрай дойде и чистката в университетите. Ердоган чудесно познава от политическата си кариера лицемерието, наглостта и възможностите на турските либерали- под всякакви партийни имена и НПО организации, както и прекрасно бе наясно кой, как и с колко ги финансира. Потоците идваха и още идват предимно от Запад. Иначе либералите, като всички такива, особено като неолибералите настоящи, не се подвуомиха, когато бяха силни, да осъдят Ердоган на десет месеца затвор, защото е рецитирал стихотворение на поета Зия Гьокалп, което подтиквало към насилие. Както всички вече знаем само неолиберелите могат да правят „правилно“ изкуство.

 

Когато прозападняците в Турция осъзнаха какво им се случва, подпомагани от своите също западни приятели, спретнаха на Реждеп един преврат, той оцеля, упорито се говори, че е било с помощта на руснаците, и именно тогава той тръгна към наистина голямата политика и постепенно, но доста бързо се превърна в Башкан Ердоган. Превратът бе през 2016 година, а пред 2017 година Ердоган направи референдум, на който реално бе заменена парламентарната република с президентска такава. Зад гърба си Ердоган имаше верни последователи, доволни от реформите, които точно тогава вече даваха добър плод. Икономиката все още се радваше на добри новини

 

Трябва да сме далеч от мисълта, че турският президент е проекция на американци, руснаци или британци. Умее да дразни всички изброени големи сили, но определено в икономиката заложи на онези, които могат да му помогнат с ресурси. А по географски и други причини, това са руснаците. Не, че е отказал западни технологии, но в търговията трябва да си глупак, за да не ползваш чуждия опит. Достатъчно е да споменем какво постигна с ТАНАП, Турски поток и с почти готовата АЕЦ „Аккую“. За ролята му в момента на голямата геополитическа сцена, няма нужда да говорим. То се вижда. И то не от време на време.

Ердоган няма скрупули да се разделя с всеки, който се изпречи на пътя му в основната му доктрина, дори когато това е световно признат ум като Давутоглу, който години наред бе с него, но в един момент, пътищата им се разделиха. Причините са комплексни и част от тях премълчавани.

 

Неоосманските виждания, дори да са само копнеж, а те не са, няма как да се съвместят с Истанбулската конвенция, подкрепата на кюрдите за собствена държава с цената на основно турска територия и свеждането на Турция до базата в Инджерлик, където да дрънчат оръжия срещу Русия, нещо, което Британската империя успешно правеше допреди век и половина с цената на Османската империя в крайна сметка.

 

Но колкото и неприятно е да се констатира като факт от гледна точка на демократичността, Ердоган не можеше и не може да оцелее като розов демократ или като любимец на неолибералите. Или, по точно казано, западната неолиберална представа за демокрация, не може да съжителства с общества, решили да запазят идеднтичност, култура, религия и дори съзнанието за пол. Затова той използва част от практиките на старата империя, но без да стига да крайности все пак. А и либералната западна демокрация доказа, че не може да поддържа силни национали държави. Те са в разрез с нейната глобална философия. Орбан го направи по-елегантно, но все пак също го направи. Унгария не е Турция с всички сложни вътрешни особености-демографски, религиозни и политически. Руснаците са на път да го направят. Дълъг път, но с кратки срокове. За да оцелеят. Дали и как, предстои да видим.