Правителството прие Постановление за създаване на Национален съвет по психично здраве

Министерският съвет прие Постановление за създаване на Национален съвет по психично здраве. С него се регламентира съставът и организацията на дейността на Националния съвет по психично здраве като орган на Министерския съвет за осъществяване на координация, сътрудничество и консултации при изпълнението и мониторинга на Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021-2030 г.

Съставът на Националния съвет ще включва: председател - представител на Министерството на здравеопазването и членове - по един представител на министерствата на труда и социалната политика, на образованието и науката, на регионалното развитие и благоустройството и на правосъдието, на Националната здравноосигурителна каса, Националния център по обществено здраве и анализи, Българския лекарски съюз, на медицинските университети в София, Пловдив, Варна и Плевен, на Медицинския факултет на Тракийски университет - Стара Загора, Българската психиатрична асоциация и на представителните организации за защита правата на пациентите.

С Постановлението се гарантира установяването и функционирането на ефективен механизъм за цялостна координация на изпълнението на националната политика по въпросите на психичното здраве.

Приет е План за действие за 2022 г. за изпълнение на стратегията за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС

Министерският съвет прие План за действие за 2022 г. за изпълнение на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, за периода 2021 - 2027 г.

Планът за действие за 2022 г. е изготвен в тясна комуникация с всички членове на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз и с Прокуратурата на Република България и е одобрен чрез неприсъствена процедура за вземане на решения, проведена от Съвета АФКОС на 12 и 13 май 2022 г.

Като инструмент за изпълнение на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, за периода 2021 - 2027 г., Планът поставя ясна годишна рамка за достигане на заложените в нея стратегически и оперативни цели. Включените в Плана дейности осигуряват достигане на залегналите в Стратегията цели и допринасят за надграждане на постигнатите до момента резултати, осигурявайки необходимата приемственост с Плана за действие за 2021 г. за изпълнение на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, за периода 2021 - 2027 г., приет с Решение №241 на Министерския съвет от 19 март 2021 г.

Одобрен е Доклад за дейността на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС

Правителството одобри Доклад за дейността на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС през 2021 г. Приет е и Отчет за изпълнение на задачите, заложени в Плана за действие за 2021 г. за изпълнение на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС, за периода 2021 - 2027 г.

Съветът за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС (Съвета АФКОС), създаден с Постановление на МС от 2003 г., ежегодно отчита дейността си пред правителството. Представените документи, изготвени на базата на информация, която е представена от членовете на Съвета АФКОС и от Прокуратурата на Република България, са одобрени единодушно на първото присъствено заседание на Съвета АФКОС, проведено на 19 април т.г.

Докладът обхваща мерките, предприети у нас за борба с измамите, засягащи приходната и разходната част на бюджета на ЕС, в изпълнение на чл. 325 от Договора за функционирането на ЕС. В него са представени по-важните законодателни, административни, организационни и оперативни мерки за осъществяване на ефективна превенция и противодействие на нередностите и измамите. Документът включва обобщение и анализ на статистиката за 2021 г. за докладвани нередности, засягащи бюджета на ЕС, делегиран за изпълнение на България в режим на споделено управление.

Отчетът за изпълнение на задачите, включени в Плана за действие за 2021 г. представя достигнатите стойности на заложените индикатори за наблюдение за изтеклата година, като изпълнението на плана е 85 %.

Създават се Национален и Организационен комитет за отбелязване 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска“

Министерският съвет прие решение за създаване на Национален и на Организационен комитет за отбелязване 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска“.

През 2022 година се навършват 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска“. Това е най-знаковата годишнина за българската история и духовност и за нейното достойно отбелязване е предложено 2022 г. да бъде обявена за Година на Свети Паисий Хилендарски. Предложението е подкрепено от Президента на Република България, отбелязването на значимата годишнина да бъде под негов патронаж.

За достойното отбелязване на годишнината се предлага да бъде сформиран Национален комитет на най-високо държавно равнище и Организационен комитет за изпълнение на оперативните дейности.

Министърът на електронното управление е определен за координатор на дейностите по оптимизиране и електронизиране на процесите по издаване на разрешителни за пребиваване и работа на чужденците в България

Със свое решение Министерският съвет възлага на министъра на електронното управление да координира дейностите по оптимизиране и електронизиране на процесите по издаване на разрешителни за пребиваване и работа на чужденците в Република България. Предвижда се да бъде направен анализ каква е нуждата от промяна в нормативната уредба за осигуряване на дигитализирането на процесите и за създаването на единна платформа за документооборот в тази сфера. Необходимостта от координатор е обусловена от спецификата на материята и от наличието множество заинтересовани страни.

Като резултат ще бъде постигнато въвеждането на по-атрактивна и ефективна схема за привличане на висококвалифицирани работници от ЕС и трети държави чрез промяна в условията и реда за издаване на разрешителни за работа. Това ще популяризира България като дестинация за трудова миграция, както и ще спомогне за преодоляване на широкоразпространения недостиг на квалифицирани работници в почти всички сектори на икономиката.

Заместник-министърът на иновациите и растежа Десислава Бонева е определена за председател на българската част на Постоянната междуправителствена комисия „България-Бавария“

Правителството определи заместник-министъра на иновациите и растежа Десислава Бонева за председател на българската част на Постоянната междуправителствена комисия „България-Бавария" и одобри състава на комисията.

Създадената през 1995 г. Постоянна междуправителствена комисия „България-Бавария" се утвърди като ефективен инструмент за координация и развитие на сътрудничеството във всички области от взаимен интерес между Република България и германската федерална провинция Бавария.

Дейността на комисията съществено допринася за разширяване на двустранните връзки в приоритетните области като иновации, стартиращи предприятия, трансфер на технологии, дигитализация на икономиката, насърчаване на партньорството между малките и средни предприятия.

Правителството прие решение за изменение на „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19”

Програмата, приета с решение на Министерския съвет, е разработена като част от мерките, които правителството на Република България предприе за преодоляване на икономическите последици от разпространението на COVID-19 и запазване на заетостта и икономическото благосъстояние на хората, които работят в ситуация на рязък спад в икономическата активност. Продуктът е насочен към подкрепа на физическите лица, наети по трудов договор или самоосигуряващи се лица, които в резултат на пандемията и извънредното положение/извънредната епидемична обстановка временно не могат да полагат труд. „Българска банка за развитие” ЕАД (ББР) гарантира безусловно всички кредити, които търговските банки отпускат при спазване на условията на Програмата. Усвояването на безлихвени кредити по Програмата приключи през есента на 2021 г.

В резултат от извършен от ББР анализ на данните за състоянието на портфейлите от кредити и тяхното управление, както и комбинацията от фактори, водещи до намалена икономическа активност и нарастваща безработица, като пандемията от COVID-19, войната в Украйна и нарастващата инфлация, е направено обосновано предположение за очакван ръст на длъжниците по представените по Програмата кредити, които в кратък времеви хоризонт ще срещат затруднения при обслужването им. В тази връзка е изведена необходимостта от актуализация и подобрение на отделни процеси чрез промяна в рамковите условия на Програмата.

Промените в Програмата имат за цел:

1. 1. Увеличаване на възможностите за контрол над качеството на формираните от банките портфейли в посока ограничаване на влошаването им чрез насърчаване към активни действия по стабилизиране на експозициите, с цел предпазване от предсрочна изискуемост и събирането им по принудителен ред;
2. 2. Опростяване и облекчаване на реда за предявяване на гаранциите от страна на търговските банки;
3. 3. Създаване на предпоставки за осигуряване на повече време и възможности пред длъжниците в затруднение да организират погасяването на задълженията си по кредитите.

За изпълнение на първата цел се предлага максималният срок за издължаване на кредитите по Програмата да се увеличи от 5 на 7 години. Друго изменение е свързано с регламентиране на възможността гратисният период по Програмата да се ползва на части и да не е обвързан с редовността на кредитите.

Въведени са и промени, свързани с постигане на другите две цели. Отпада условието за задължително предоставяне на допълнителен (извън даваните от кредиторите стандартни срокове) едномесечен срок за доброволно плащане от страна на длъжниците, като банките се задължават да предприемат действия по предсрочна изискуемост на кредитите не по-рано от 90 дни и не по-късно от 180 дни от просрочие на периодична вноска/респективно от настъпил крайния падеж. Отпада и срокът от 60 дни между предсрочна изискуемост и подаването на документи в съда като условие за предявяване на плащане на гарантирани суми по Програмата. В рамковите условия по Програмата се въвежда текст, съгласно който при смърт на правоимащо лице ББР може да договори с търговските банки облекчени условия за плащане по гаранцията, респективно за събиране/отписване на вземанията по кредитите след това. Изрично се уточнява, че изпълнението на Програмата се осъществява освен чрез участие на търговските банки в кредитирането на правоимащите лица, така и в събирането на вземанията по кредитите.

153 работодатели ще сключват договори със студенти, държавата ще плаща следването

153 работодатели ще могат да сключват договори със студенти през академичната 2022/2023 година, реши правителството. Компаниите ще осигурят работно място на бъдещите висшисти след успешното им завършване. Младите хора се задължават да работят във фирмите след дипломирането си. Междувременно държавата ще покрива разходите за следването им. Целта на финансовата подкрепа е да се подобри връзката между висшето образование и потребностите на икономиката и да се стимулира обучението във важни за развитието на страната специалности, където има недостиг на висококвалифицирани кадри.

Работодателите в списъка, одобрен от кабинета са предложени от седем министри - на икономиката и индустрията, на здравеопазването, на енергетиката, на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието, на транспорта и съобщенията и на околната среда и водите. Министърът на здравеопазването е предложил списък с 53 болници (държавни и частни) със заявен недостиг на медицински сестри. Останалите министерства са включили в предложенията си частни и държавни дружества от цялата страна.

Работодателите са заявили необходимост от 1416 студенти. Освен „Здравни грижи“, търсени са специалностите „Компютърни системи и технологии“, „Транспортна техника и технологии“, „Машинно инженерство“, „Биотехнологии“, „Металургия“, „Електротехника“, „Железопътна техника“, „Хидростроителство“, „Агрономство“, „Геодезия“, „Електротехника“, „Машиностроене“, „Водоснабдяване и канализация“ , „Зооинженерство“ и др.

Специалностите, за които могат да се сключват договори, се утвърждават от министъра на образованието и науката.

Одобрени са допълнителни разходи по програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2022 г. за изплащане на стипендии и на еднократно финансово подпомагане по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2022 г., приета с ПМС № 94 от 2022 г.

С постановлението се предлага да бъдат осигурени средства за доизплащане на стипендии на ученици от училищата по културата и изкуствата към Министерството на културата и на ученици от общински и частни училища, които са придобили право на стипендия през 2021 г. и на стипендии и на еднократно финансово подпомагане на учениците от училищата по културата и изкуствата към Министерството на културата, които са придобили право по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби през 2022 година.

Средствата са в размер на 402 195 лева, като: 358 050 лева, са предназначени за изплащане на стипендии и еднократно финансово подпомагане на учениците от училищата по изкуствата и по културата към Министерството на културата; 44 145 лева са предназначени за изплащане на стипендия на ученици от общински училища.

Необходимите средства за изплащане на стипендиите, посочени в чл. 1 от проекта на постановление, са в рамките на разчетените за тази дейност, в централния бюджет средства за 2022 г.

Целта на предложения проект на постановление е осигуряването на средства за осъществяване на финансово подпомагане на децата с изявени дарби за разширяване на възможностите им за изява и поощряване на развитието на техните творчески заложби.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2022 г. С настоящия проект на постановление се цели одобряване на финансова подкрепа за утвърждаване на българската култура като важен фактор в международните отношения на страната ни, в частност за подкрепа на дейността на българските културни институти в чужбина като ключови звена в този процес.

Исканата финансова подкрепа е в размер от 1 160 000 лв., в това число по показател „Издръжка и други текущи разходи“ за културна програма в Българските културни институти в чужбина - организиране на по-мащабни и амбициозни културни инициативи в тези институти, които да допринесат за популяризирането на постиженията на българската култура, за представяне на българско културно съдържание, съответстващо на европейските и международни тенденции и стандарти, привличане на нови международни публики, за разширяване на контактите между хората и за утвърждаване на съвместното творчество между творци от различни държави.

Средствата са предвидени в чл. 1, ал. 5, т. 10.3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.

„БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД ще получи допълнителни средства за извършване на обществена превозна услуга

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2022 г. за „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД в размер на 1 000 000 лв.

С предоставените допълнителни средства се осигурява извършване на обществена превозна услуга - безплатен превоз на украински граждани под временна закрила. След първоначалната фаза на приемане и настаняване, транспортната услуга се осъществява с железопътен и автобусен транспорт на територията на Република България до определените населени места на отсядане.

Правителството праща искане до Конституционния съд за тълкуване на разпоредбата, ограничаваща лишените от свобода да гласуват

Правителството одобри искане до Конституционния съд за тълкуване на чл. 42, ал. 1 от Конституцията, който забраняна на лишените от свобода и хората под запрещение да упражняват вот при провеждане на избори за народни представители, президент и местна власт.

Поводът за искането, подготвено от Министерството на правосъдието, са три решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) - „Кулински и Събев срещу България“, „Димов и други срещу България и 13 други“ и „Анатолий Маринов срещу България“ (№26081/17). По тези дела Съдът е установил нарушение на разпоредбата на чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Той задължава страните, подписали Конвенцията, да провеждат свободни избори с тайно гласуване за „законодателното тяло“.

Необходимостта от задължително тълкуване на чл. 42, ал. 1 от Конституцията произтича от задължението на държавата да изпълнява окончателните решения по същество на ЕСПЧ, по всяко дело, по което е страна.

По делата - „Кулински и Събев“ и .Димов и 13 други“, жалбоподателите повдигат оплакване поради невъзможността им да упражнят активно избирателно право в изборите за Народно събрание и изборите за членове на Европейския парламент, провеждани в периода 2009 г. - 2019 г., поради ефективното изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.

По делото „Анатолий Маринов срещу България“ е повдигнато оплакване от лице, поставено под ограничено запрещение да упражни активното си избирателно право.

Министерският съвет прие решение за изплащане на обезщетения по четири осъдителни решения на ЕСПЧ

Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 66 284 лв., представляващи обезщетения в изпълнение на четири решения на Европейския съд по правата на човека срещу България. Те са постановени в периода 03 - 17.05.2022 г.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството взе решение за обявяване на сгради публична държавна собственост за сгради частна държавна собственост. Те се намират се в село Джерман, община Дупница, област Кюстендил, град Перник, община Перник, област Перник и град Враца, община Враца, област Враца. Сградите ще бъдат премахнати от активите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ поради лошото им конструктивно състояние. Тяхното преобразуване и премахването им е необходимо за изпълнение на предвидени основни ремонти и реконструкции, както и за рекултивиране на терените.

Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на общо пет имота - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на община Белово, област Пазарджик, като три от тях са в село Сестримо, а останалите два в село Момина Клисура и град Белово. Това ще позволи реализацията на национален обект „Модернизация на железопътната линия София - Пловдив: жп участъци София-Елин Пелин и Елин Пелин-Септември”.

Министерският съвет прие решение, с което отказа частично отменяне на Административен акт - Решение № 441 на Министерския съвет от 2014 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Път П-86 „Пловдив - Асеновград - Смолян“, участък от км 14+860 до км 24+819“, на територията на област Пловдив, изменено с Решение № 248 на Министерския съвет от 2015 г., по искане на „ЯНКО САМАРОВ ЕНД КО“ ООД. Причината е, че не са налице предпоставките на нормата на чл. 40 от Закона за държавната собственост за частично отменяне на посочения административен акт, тъй като отчуждената част от имота на дружеството попада в обхвата на законно изграден и разрешен за ползване републикански път и искането на дружеството е неоснователно. Министерският съвет се произнася по компетентност по искане на компанията за отмяна на отчуждаване на част от собствен имот в размер на 0.184 декара за изграждане на обекта. Отчуждителното производство за имотите и частите от имоти, необходими за реализацията на националния обект, е проведено с Решение № 441 на Министерския съвет от 2014 г., изменено с Решение № 248 на Министерския съвет от 2015 г., съгласно одобрения и влязъл в сила ПУП-ПП за националния обект.

България ще има достъп до над 266 млн. евро по програма „Дунав“

Страната ни ще има достъп до над 266 млн. евро за съвместни проекти с 14 държави. 80% от тези средства се предоставят от Европейския фонд за регионално развитие. Това предвижда одобреният от правителството проект на Програмата за транснационално сътрудничество Дунавски регион (Дунав 2021-2027).

Териториалният обхват на програмата е идентичен с обхвата на Стратегията на Европейския съюз за поречието на река Дунав, включвайки региони от ниво 2 на 9 държави- членки на ЕС: Австрия, България, Хърватска, Чехия, Унгария, Германия (федерални провинции Бавария и Баден-Вюртемберг), Румъния, Словакия и Словения. 3 кандидат- членки на ЕС: Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора, както и територията на Република Молдова и четири области от Украйна (Закарпатска, Ивано-Франковска. Одеска и Черновицка област).

Програмата ще финансира съвместни проекти в рамките на четири приоритета: “По- конкурентоспособен и по-иновативен Дунавски регион“, „По-зелен и нисковъглероден Дунавски регион“, „По-социален Дунавски регион“ и „По-добро управление на сътрудничеството в Дунавския регион“.

Бенефициенти на програмата могат да бъдат национални, регионални и местни власти и институции, неправителствени организации и др.

Инвестициите може да бъдат в областта на научните изследвания и иновациите, опазването на околната среда, подобряване на управлението и социалните въпроси, които са свързани с общи за Дунавския регион предизвикателства, като миграцията, икономически неравенства между регионите, изменението на климата и др.

Правителството одобри програмата за сътрудничество с Гърция, 4 български области с достъп до близо 84 млн. евро за развитие

Министерският съвет одобри проекта на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег VI-А Гърция - България 2021-2027 г. Общият бюджет е в размер на 83,95 млн. евро. От тях 67 милиона са предоставят от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Програмата ще финансира съвместни проекти в рамките на три приоритета: „По-устойчив и по-зелен трансграничен регион“, „По-достъпен трансграничен регион“, „По-приобщаващ трансграничен регион“.

Програмната територия на Интеррег VI-А Гърция - България 2021-2027 обхваща четири български района - Благоевград, Смолян, Хасково и Кърджали. От гръцка страна в обхвата й са седем гръцки региона: Еврос, Ксанти, Родопи, Драма, Кавала, Солун и Серес. Бенефициенти могат да бъдат национални, регионални и местни власти, университети, изследователски центрове, асоциации, неправителствени организации, граждански обединения и мрежи, и други.

Основната цел на програмата е да гарантира устойчивия и иновативен растеж на регионите, в съответствие с новата политика на сближаване на ЕС за периода 2021-2027 г. Поставените цели са в съответствие с европейската визия за устойчиво развитие при провеждането на регионална политика, в т.ч. Териториалния дневен ред 2030, Европейския зелен пакт и др.

Предстои програмата да бъде изпратена за одобрение от Европейската комисия.

Правителството одобри програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция за периода 2021-2027 г.

Правителството одобри съдържанието на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег VI-A ИПП България - Турция 2021-2027“ и ангажиментите на страната ни като държава-участник в нея.

Общият бюджет на програмата е 34 млн. евро. От тях 29 млн. евро, 85% от общия й ресурс, се осигуряват от Европейския фонд за регионално развитие и Инструмента за предприсъединителна помощ III, а 5 млн. евро е националното съфинансиране от България и Турция. По нея бенефициенти ще бъдат микро, малки и средни предприятия, неправителствени организации, общини и регионални структури на централната администрация, академични, научни и социални институции.

По програмата малкият и среден бизнес в пограничните региони ще има достъп до безвъзмездни средства за повишаване на енергийната ефективност, прехода към кръгова икономика и намаляване на вредните газове. Сред приоритетите на програмата са и проекти на местните общности, свързани с подобряване на социално-икономическото развитие, културата, туризма и услугите от общ интерес. Целеви средства ще бъдат инвестирани и в стратегически проект, насочен към повишаване на капацитета на граничните власти за превенция на нелегалната миграция.

Както и в предишните периоди, новата програма ще се прилага в областите Бургас, Ямбол и Хасково и в турските провинции Одрин и Къркларели.

Предстои програмата да бъде изпратена за одобрение от Европейската комисия.

Правителството одобри Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2021-2027

Правителството одобри проекта на Програмата за междурегионално сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2021-2027. Това е финалната стъпка преди внасянето й за одобрение от Европейската комисия. Програмата е с общ бюджет от 475 млн. евро. 80% от средствата са от Европейския фонд за регионално развитие, а останалите се осигуряват от страните като национално съфинансиране. Спрямо програмен период 2014-2020 г. бюджетът е увеличен с около 50 млн. евро.

Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2021-2027 обхваща всичките 27 държави-членки, както и Норвегия и Швейцария в качеството им на страни партньори. Нейната цел е повишаване на ефективността на политиките за регионално развитие, включително на програмите за инвестиции за работни места и заетост, чрез насърчаване на обмена на опит и прилагане на иновативни подходи в регионалната политика. Ще се финансират дейности за повишаване на институционалния капацитет на публичните власти и на заинтересованите страни за по- ефективни политики за регионално развитие.

С проекти за финансиране могат да участват публични и публично-правни национални, регионални и местни органи, както и други структури, отговарящи за определянето и изпълнението на политиките за регионално развитие. Частни организации с нестопанска цел също могат да бъдат бенефициери при определени условия. Малките и средни предприятия (МСП) са важна целева група в контекста на няколко подпомагани специфични теми и. когато е уместно, се насърчават да участват в дейностите за обмен на опит, въпреки че не могат да получат пряко финансиране от програмата.

Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще изпълнява функциите на Национален орган по отношение на програмата.

С цел осигуряване на приемственост и запазване интереса на българските бенефициенти към програмата МРРБ предлага за периода 2021-2027 да се запази осигуряването на националното съфинансиране за съвместни проекти в размер на 15% от общия бюджет на съответния български партньор. За целта ще се осигурят малко над 2,7 млн. лв. до 2027 г.

Въоръжени сили от сухопътния компонент на страни членки на НАТО ще могат да преминават и пребивават на територията на България във връзка с Дейностите по усилена бдителност на Алианса

Министерският съвет прие Решение, с което се разрешава на въоръжени сили от сухопътния компонент на страни членки на НАТО, в състав до 5 000 (пет хиляди) души, да преминават и пребивават на територията на страната за срока на изпълнение на Дейностите по усилена бдителност на Алианса.

Това Решение на Министерския съвет, потвърждава поетите ангажименти от България към колективната отбрана в НАТО и създава условия за своевременна организация по осигуряване на Дейностите по усилена бдителност, както и подпомага гарантирането на националната сигурност на страната.

Одобрен е договор за Изменение и допълнение № 1 към международен договор „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“

Министерският съвет одобри договор за Изменение и допълнение № 1 (Amendment № 1) към международен договор (LOA) BU-D-SAB „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“ (F-16 Block 70 aircraft and associated support).

C решението се предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал.1, т.4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон този договор.

След влизане в сила по условията на Закона за международните договори на България, Изменение и допълнение № 1 на LOA BU-D-SAB ще даде възможност за оптимизиране на изпълнението на сключения договор за доставка на самолети F-16 Block 70 от страна на САЩ без увеличаване на финансовите задължения за българската държава.

България продължава сътрудничеството с европейската инвестиционна банка в изпълнението на европейските фондове

Това става възможно благодарение на приетото на днешното заседание на Министерския съвет решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство Меморандум за разбирателство относно подкрепа за проекти на ЕС между Правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка.

Меморандумът за разбирателство дава възможност да бъдат сключвани двустранни споразумения за техническа помощ в сфери като подкрепа за изпълнение на проекти, развитие на институционален капацитет, подкрепа за разработване на секторни стратегически документи.

Одобрението на Меморандума за разбирателство с Европейската инвестиционна банка е следствие от успешното и устойчиво сътрудничество между Правителството на България и международните финансови институции. Упълномощен за подписване на меморандума е заместник министър-председателят по европейските фондове. Меморандумът влиза в сила при условие на последваща ратификация.

Одобрен е Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и „Интуитив Сърджикал България“ ЕООД

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и „Интуитив Сърджикал България“ ЕООД за изпълнение на приоритетния инвестиционен проект на компанията и за създаване на междуведомствена работна група за осигуряване на институционална подкрепа при изпълнението му.

Проектът предвижда изграждане на високотехнологична производствена база за производство на 3D ендоскопи за роботизирана хирургия в гр. Първомай, област Пловдив. Размерът на инвестицията на компанията е 84 000 000 лв. Очакваният брой новооткрити работни места, пряко свързани с проекта е 107.

„Интуитив“ е международен лидер в производството на техника за роботизирана хирургия и ще инвестира в построяването на модерна производствена база, в която ще се произвеждат продукти с висока добавена стойност. Реализацията на проекта ще допринесе и за подобряване на имиджа на България като атрактивна локация за осъществяване на значими инвестиционни проекти във високотехнологични производства, както и за благоприятно социално-икономическо въздействие в региона.

Одобрена е българската позиция за участие в неформалното заседание на Съвета “Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри позициите на Република България, от компетентност на Министерството на вътрешните работи, за участие в неформалното заседание на Съвета “Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи“, което ще се проведе на 11 юли 2022 г. в гр. Прага, Чешката Република.

Представените пред Министерски съвет за одобрение позиции се отнасят до: Заплахи за вътрешната сигурност, произтичащи от руската агресия в Украйна; Оперативната съвместимост на информационните системи; Миграция: бъдещи предизвикателства - работен обяд; Засилване на борбата срещу сексуалното насилие над деца.

Одобрена е позицията на страната за заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси

Правителството одобри позицията на Република България за участие в редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 12 юли 2022 г. в Брюксел.

По време на заседанието ще бъде представена работната програма на Чешкото председателство на Съвета на ЕС и ще се обсъдят икономическите и финансовите аспекти на агресията на Русия срещу Украйна.

Очаква се министрите да одобрят заключения на Съвета относно задълбочените прегледи за 2022 г. в рамките на Процедурата при макроикономически дисбаланси и по Доклада на ЕК за фискална устойчивост през 2021 г., както решение и два регламента на Съвета за въвеждане на еврото в Хърватия.

По време на заседанието се очаква Съветът да одобри мандата на ЕС за срещата на министрите на финансите и на управителите на централните банки на държавите от Г-20 на 15-16 юли 2022 година.

Правителството одобри издигането на кандидатурата на България за председател на СОР 29 по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата през 2024 г. и изпращане на широка правителствена делегация на СОР 27 в Египет през 2022 година

 

Правителството определи за ръководител на българската делегация в 27-та сесия на Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (СОР 27) от 7 до 18 ноември 2022 г. в гр. Шарм Ел-Шейх, Египет, министър-председателя на Република България, а за заместник-ръководител - заместник министър-председателя по климатични политики и министър на околната среда и водите.

В допълнение, на заместник министър-председателя по климатични политики и министър на околната среда и водите се възлага да предприеме действия за издигане на кандидатурата на Република България за председател на 29-та сесия на Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (СОР 29), през 2024 г.

Издигането на кандидатурата на България представлява силен политически сигнал за ангажираността на страната по въпросите, свързани с изменението на климата, и ще даде допълнителен импулс за изпълнението на ключовите реформи по пътя на постигане на климатично неутрално, ресурсно ефективно, кръгово и иновативно общество. Наред с това, ще се повиши и видимостта на България сред останалите държави в глобален аспект като надежден и предпочитан стратегически партньор и иноватор. Ползи за страната ще има и в локален и макроикономически аспект.

Одобрен е доклад с резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси

Министерският съвет одобри доклад е резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 17 юни 2022 г. в Люксембург.

Съветът обсъди решението относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и компромисното предложение относно Директивата за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане за мултинационални групи в ЕС.

Министрите направиха равносметка на извършената работа по отношение на законодателния пакет за борбата с изпирането на пари и обмениха мнения за прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост.

Съветът прие препоръката на държавите членки от еврозоната, адресирана до Съвета, относно приемането на еврото от Хърватия от 1 януари 2023 година.

В рамките на срещата бяха одобрени специфичните препоръки относно националните програми за реформи за 2022 г. на държавите членки и Съветът предостави становище относно програмите за стабилност/сближаване за 2022 година.       

Правителството отказа да удължи срока на концесията за добив на минерална вода от находище „Сандански“

Правителството отказа да приеме искането на концесионера „Интерхотел - Сандански - България” АД за удължаване на срока до 35 години на Договора за предоставяне на концесия върху част от минералната вода - изключителна държавна собственост, от сондаж №С-1 на находище „Сандански”, община Сандански, област Благоевград.

Причината за решението на Министерския съвет е, че според Закона за водите концесия се предоставя само, когато водовземането е за бутилиране на натурална минерална вода и/или газирани и други напитки, в състава на които се включва минерална вода или за извличане на ценни вещества. В останалите случаи се изисква издаване на разрешително за водовземане по реда на Закона за водите, а не предоставяне на концесия.

Сключеният с „Интерхотел - Сандански - България“АД концесионен договор е за добив на хидрогеотермална енергия, за осъществяването на която дейност, след изтичане срока на концесията, трябва да бъде издадено разрешително за водовземане по реда на Закона за водите.

Правителството определи нов председател на Националния статистически институт

Проведена бе прозрачна процедура за избор на председател на Националния статистически институт. Предварително обявените ясни правила и критерии за избор, бяха публикувани в средствата за масово осведомяване и социалните мрежи. Две комисии с различен състав в няколко последователни етапа, в които лично участва заместник министър-председателят по ефективно управление, проведоха изслушване и защита на концепция за развитието на НСИ и интервюта.

Предложената кандидатура на доц. д-р Атанас Атанасов, преподавател по дисциплини в областта на статистиката в УНСС, доказан професионалист в статистическите анализи, социално-икономически и демографски анализ и прогнози и други, бе одобрена с Решение на Министерския съвет.

Правителството одобри промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух

Правителството одобри промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Въвежда се забрана за предоставяне на пазара, включително чрез продажба онлайн, на контейнери за флуорсъдържащи парникови газове, които не могат да бъдат повторно напълнени (флакони, бутилки, цистерни). Забранява се и рекламата на флуорсъдържащи парникови газове, без да са изпълнени конкретни изисквания. Със забраните се цели преустановяване на случаите на нелегално доставяне на флуорсъдържащи парникови газове в контейнери за еднократна употреба за дистрибуция и употреба на територията на страната. Новите текстове са съобразени с разпоредбите от Регламент (ЕС) №517/2014 за флуорсъдържащите парникови газове.

С промените се намалява административната тежест върху чуждестранните лица - оператори на средни горивни инсталации и оператори на инсталации с употреба на разтворители, чрез премахване на изискването за представяне на документ, удостоверяващ правния им статус при регистрация на тези инсталации. Отпада и изискването за документ за платена такса, когато плащането е извършено по електронен път от оператори, заявили издаване на разрешение за определени летливи органични съединения и за издаване на заповед от Българския институт по метрология за оправомощаване или отказ за извършване на проверки на ефективността на системите, съответстващи на Етап II на улавяне на бензиновите пари.

С новите текстове се прилага регламент на ЕС и се определят органите за надзор на пазара и техните правомощия по отношение на: качеството на бензиновите и дизеловите горива; намаляването на емисиите от летливи органични съединения, които се дължат на използването на органични разтворители в някои лакове и бои и в продукти за пребоядисване на превозните средства; вещества, които нарушават озоновия слой и флуорсъдържащи парникови газове; управление на химичните вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия и/или смеси.

Със законопроекта е предвидена възможност общинските програми за подобряване качеството на атмосферния въздух по чл. 27 от закона да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Правителството прие нова наредба за юридическото образование

Правителството прие днес Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на виеше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“.

Студентите ще се приемат при условията на чл. 68 от Закона за висшето образование, като оценката от държавния зрелостен изпит по български език и литература е задължителен балообразуващ елемент. При образуването на състезателния бал на кандидат-студенти, чиято диплома за средно образование е издадена преди въвеждането на държавни зрелостни изпити и нямат оценка от държавен зрелостен изпит по български език и литература, за балообразуващ елемент се взема общият успех от дипломата за средно образование.

Въвежда се нова задължителна учебна дисциплина - „Защита на правата на човека“, и се променят хорариумите на някои от съществуващите предмети.

Посочват се конкретни практически учения и компетентности, които обучението по специалност „Право“ следва да осигури:

1. 1. формулиране и защитаване на правна теза;
2. 2. анализ на съдебната практика;
3. 3. решаване на казуси;
4. 4. извършване на научно-юридическо проучване, включително на работа с национални и чуждестранни правно-информационни системи;
5. 5. академично писане;
6. 6. участие в дебати, реторика и съдебна реторика;
7. 7. подготовка и провеждане на преговори по юридически казус;
8. 8. подготовка на проекти на юридически документи, включително на нормативни актове, договори, правни съвети, искови молби, отговори на искови молби, жалби, подготовка на пледоарии, административни актове, актове за установяване на административни нарушения, наказателни постановления, съдебни актове и други процесуални документи;
9. 9. професионални отношения с колеги, клиенти и граждани, търсещи юридическа институционална помощ и съдействие;
10. 10. юридическа професионална етика.

Въвежда се още учебна практика от втори до пети курс и се дава възможност юридическите факултети да създават правни клиники за практическо обучение на студентите по специалността „Право“. Предлага се езиково обучение като избираема дисциплина във всички юридически факултети. Запазва се задочната форма на обучение, като хорариумът се изравнява с редовната форма.

С новата Наредба се въвеждат национални държавни изпити за студентите от магистърски програми по специалността „Право“ във всички юридически факултети в страната по конспект, утвърден от министъра на правосъдието.

За изработване на актуализираните правила Министерството на правосъдието взе предвид и резултатите от направената анкета, в която над 1800 студенти и практикуващи юристи изразиха позицията си за реформата в юридическото образование.

Университетите с електронна главна книга от академичната 2022/2023 г.

Университетите ще водят и съхраняват главната си книга в електронен вид от академичната 2023/2024 година. Това реши правителството с приетите промени в Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища. Новото изискване ще допринесе за оптимизиране и по- добро регулиране на процеса.

Към съдържанието на основните документи на висшите училища се включва нова информация, съответстваща на вече приети промени в нормативни актове. Студентите, които ще придобият образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ след получена образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър по...“ или „специалист по...“, ще получават диплома с данни за предходното виеше образование. Ще бъдат вписани професионалното направление, специалността, образователно-квалификационната степен, кредитите, държавата, в която е издадена дипломата, наименование и местонахождение на висшето училище.

В Европейското дипломно приложение вече ще се посочва, че трите степени на виеше образование „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“ съответстват на нива 6, 7 и 8 от Европейската квалификационна рамка. В него ще се включват и резултатите от обучението, изразени в кредити. Конкретна информация за достъпа до регулирана професия също ще влиза в Европейското дипломно приложение, което ще улесни работодателите при наемането на кадри. Отпада изискването за вписване на бащино име.

Преди издаването на диплома висшето училище представя в МОН данни за студентите, както и доказателства, че са завършили обучението си.

В досегашната нормативна уредба липсваше регламент за преиздаването на дипломи с установени технически грешки. След промените при. установяване на технически грешки в издадената диплома ще се издава нова по ред, определен в правилника на висшето училище. Издадената с технически грешки диплома ще се унищожава, което ще се документира с протокол от висшето училище.

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2022 г.

Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) ръководи оперативно дейността на Службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) към дипломатическите представителства на Република България в чужбина, като основен инструмент на Външноикономическата политика. Основната задача на служителите в СТИВ е свързана с подпомагане на българския бизнес в намирането на партньори за реализация на български стоки и услуги, привличане на инвестиции, увеличаване на туристопотока към България, популяризиране на предимствата на България като инвестиционна и бизнес дестинация. Работата на служителите в СТИВ допринася за положителните резултати, свързани с ръста на износа, туристопотока към България и нарасналия инвестиционен интерес. Редица компании и водещите бизнес организации в страната дават положителна оценка като цяло за работата на СТИВ и възприетия подход за активната им работа с бизнеса.

В МИИ от страна на дипломатически и консулски представителства на България в различни държави са постъпили предложения за разкриване на нови Служби по търговско- икономическите въпроси. Имаме постъпили конкретни и обосновани предложения и от Търговско-промишлени палата и бизнес организации. Към настоящият момент утвърденият бюджет на министерството не позволява разкриването на нови дестинации за СТИВ.

С постановлението се одобрява предоставянето на допълнителни средства в размер на 643 400 лв. за откриване и финансиране издръжката през 2022 г. на 5 Служби по търговско-икономическите въпроси, към Дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина чрез преразпределение на разходите по централния бюджет за 2022 г.

Министерският съвет одобри днес позициите на България за участие в заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”

Министерският съвет одобри днес позицията на България за участието в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие“, което ще се проведе на 12 юли в Прага, Чехия.

Водеща тема на дискусиите ще бъде темата относно настоящите предизвикателства в трансграничната правна защита на уязвими лица. От гледна точка на гражданското право за уязвими се считат онези пълнолетни лица, които поради увреждане или недостатъчност на личните си способности не са в състояние или имат намалена способност да защитават своите интереси.

По време на заседанието ще се обсъдят и възможностите за електронна комуникация в рамките на съдебното сътрудничество по наказателни дела по отношение на трети страни. Пандемията от COVID-19, а сега и войната в Украйна, поставиха на изпитание съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси - нарушаването на пощенските доставки наложи държавите да търсят средства за осигуряване на непрекъснатост при взаимодействието с партньорите в борбата с престъпността.

В дневния ред на заседанието е включена и темата за хармонизирането на правата на пострадалите от престъпления. През последните двадесет години в Европейския съюз бяха предприети редица последователни мерки за гарантиране на ефективната защита и подкрепа за пострадалите от престъпления и подобряването на техния достъп до правосъдие.

В рамките на Съвет „ПВР“ ще се проведе и работен обяд, по време на който министрите ще обсъдят темата относно събирането и запазването на доказателства за целите на разследването на престъпления във връзка с руската агресия в Украйна.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната

Министерският съвет прие постановление за предоставяне на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2022 г. в размер до 100 000 хил. лв., за сметка на предвидените разходи в централния бюджет за изпълнение на политики по чл. 1, ал. 5, т. 6.2 и т. 7.2 в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.

Тези средства ще осигурят изпълнението на политиката в областта на ефективно управление и оптимизация на публичния сектор, както и ще дадат възможност Министерството на отбраната да реализира необходимата политика за повишаване на мотивацията за постъпване, изпълнение и задържане на работа на военнослужещите и цивилните служители в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

Министерският съвет прие постановление за приемане на устройствен правилник на Министерството на младежта и спорта

Министерският съвет прие Устройствен правилник на Министерството на младежта и спорта.

В проекта на акт се предлага нова структура на администрацията на Министерството на младежта и спорта, при която се прецизират функциите на отделните дирекции в съответствие с правомощията на министъра в качеството му на орган, провеждащ държавната политика в системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта, спортно-туристическата дейност и в областта на младежките дейности.

Очакваните резултати от приемането на Постановлението са свързани със създаване на организационна структура на администрацията на Министерството на младежта и спорта, която оптимално и ефективно да подпомага министъра на младежта и спорта в изпълнение на неговите функции съобразно приоритетите на правителството, както и със създаването на предпоставки за адаптиране на работата на министерството към нов тип общество - основано на информационните технологии, за подобряване на информационната среда и за осигуряване на по-добро административно обслужване.

Правителството одобри също така допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2022 г. в размер на 1 500 000 лева.

В политиките относно административната реформа, залегнали в т,1 на Раздел „Законодателна и административна реформа - политики“ от Коалиционното споразумение е предвидено премахване на неработещи дирекции и създаване на нови с ясни правила за работа, повишаване на административния капацитет на служителите и увеличаване на възнагражденията в Министерството на младежта и спорта.

Предвижданите организационна структура и функциите на административните звена в новия Устройствен правилник на Министерството на младежта и спорта изискват допълнителен административен капацитет, с който министерството не разполага към настоящия момент.

Очакваните резултати от приемането на Постановлението са свързани с осигуряване на средства за изплащане на възнаграждения на персонала, с което ще се осигури необходимия финансов ресурс за извършване на структурни промени на персонала в Министерството на младежта спорта във връзка с приемането на новия Устройствен правилник, както и за еднократно определяне на нов размер на индивидуалните основни месечни заплати. Ще се предостави допълнителна възможност за кариерно развитие и по-добра мотивация на държавните служители с професионален опит, както и за обезпечаване необходимия административен капацитет за изпълнението на функционалните задължения на административните звена.

В тази връзка се предлага допълнителните средства в размер на 1 500 000 лв., необходими във връзка с предстоящите структурни промени да се осигурят за сметка на планираните в централния бюджет средства за 2022 г.

Изследователските университети ще се финансират през фонд „Научни изследвания“

          Финансирането на изследователските университети, планирано в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), ще минава през фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) към Министерството на образованието и науката (МОН). Това предвижда решение на Министерския съвет, прието днес.

          В НПВУ са предвидени почти 240 млн. лв., които трябва да влязат в изследователските висши училища до края на 2026 г. За целта всеки от тези университети трябва да представи четиригодишна стратегическа научно-изследователска и иновационна програма за развитие. ФНИ ще организира преглед и оценка на тези програми от независими оценители, ще сключи договорите с висшите училища от името на държавата и ще контролира реализацията на приетите стратегически програми.

          Статутът на изследователски университет беше въведен в Закона за висшето образование през 2020 г. Той се дава за значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и високи резултати от научноизследователска дейност, оценени съгласно обективни показатели.

          Миналата година за изследователски бяха определени седем висши училища - Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Медицинският университет – София, Медицинският университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, Медицинският университет – Пловдив, Техническият университет – София, Химико-технологичният и металургичен университет – София и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“. Много близо до изпълнението на критериите за изследователски университет са Тракийският университет в Стара Загора и Медицинският университет в Плевен.

          Всяко от тези девет висши училища ще получи  определен бюджет според броя точки, получени по методиката за определяне на изследователските университети. С тези пари то трябва да реализира стратегическата си програма за развитие. Целта е висшите училища да повишат още повече качеството на своята научноизследователска дейност, да ускорят трансфера на технологии и да подобрят взаимодействието си с бизнеса.

          Съгласно планирания график за изпълнение на проекта по НПВУ МОН трябва да подпише договори с финансираните девет университета до края на декември 2022 г.

Изменя се наредбата за електронната платформа за продажба на имоти - частна държавна собственост

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Наредба за електронната платформа за продажба на имоти - частна държавна собственост, и на имоти - собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала.

Основната цел на акта е да осигури законосъобразност и ефективност на процедурите при провеждане на електронните търгове чрез преодоляване на съществуващите към настоящия момент затруднения и неясноти и синхронизиране на въведените нови функционалности в електронната платформа с нормативната уредба.

Одобрени са вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на културата

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на културата за 2022 година.

С проекта се прехвърлят капиталови разходи от „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование”, бюджетна програма „Сценични изкуства“ в разходи за персонал.

Индивидуалните основни месечни заплати на служителите в министерството са ниски и несъобразени с натовареността, отговорностите и спецификата на осъществяваните от тях дейности. Създаването на екип от висококвалифицирани специалисти и задържането им в публичния сектор, конкретно в Министерството на културата, изисква адекватно заплащане и намаляване на риска от редукция на административния капацитет поради текучество и напускане на служители на експертно ниво. Изключително конкурентната среда на възнаграждения за качествени и обучени специалисти изисква предприемане на мерки за предотвратяване на изтичане на експертиза и съответно намаляване на правното обезпечаване на процесите и законосъобразността на действията.

Правителството прие Национална програма за профилактика на ротавирусните гастроентерити в Република България

Министерският съвет прие Национална програма за профилактика на ротавирусните гастроентерити в Република България 2022-2025 г.

Проектът на Националната програма е изготвен в продължение на действащата до края на 2021 г. Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в България (2017-2021 г.), приета с Решение № 8 от 6 януари 2017 г. на Министерския съвет.

С настоящата програма се цели чрез специфична профилактика на деца от 6-седмична възраст да се постигне намаляване на общата заболяемост от ротавирусните гастроентерити (РГЕ), включително и на тежките му форми, налагащи хоспитализация. Ваксинацията срещу РГЕ води до 85% — 95% намаление на хоспитализациите, спешните прегледи и разходите за лечение на РГЕ.

Основен приоритет на Националната програма е постигане на високо ваксинално покритие при основната целева група срещу ротавирусната инфекция (РИ). В програмата са заложени дейности за информиране на населението относно рисковете от РИ и свързаните с тях гастроентерити, както и за профилактичния ефект на ваксините.

Във връзка с постигане на необходимото ваксинално покритие се предвижда:

1. 1. осигуряване на заплащане с публични средства на ваксината за основната целева група;
2. 2. провеждане на организационни действия за идентифициране на подлежащата на имунизация целева група;
3. 3. организиране на работни срещи с изпълнителите на програмата, на които да се формулират конкретни задачи на различни етапи от изпълнението на програмата.

У нас ваксините срещу РГЕ са включени в списъка на препоръчителните имунизации, съгласно Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България (обн., ДВ, бр. 45 от 2005 г.).