бягащите от военните действия в Украйна в общинските хижи“Люляк“ и „Инджови извори“, както и да осигури хранителни пакети за настанените, стана ясно, че на територията на общината вече са приети 12 граждани от Република Украйна от които 5 деца. Веднага след това Атанас Киров, кмет на общината, отправи призив към населението за  участие в благотворителна кампания за набиране на храни за бягащите от войната. Събраните консерви, кроасани, сухи пасти, вафли, бисквити, солети, минерална вода, чай, кафе веднага са доставени при хората, които отговориха с топла благодарност. „Спасибо за Вашу поддержку! Нас принимают, как дома! Нам очень комфортно!“

Атанас Киров, кмет на община Стралджа:

„Шест годишната Полина от Одеса ми подари рисунка с българското знаме и друга, на която друго дете от приютените в общинска база бе написало:“Искаме мир“. Те не знаеха къде точно тръгват и къде ще пристигнат. Не знаеха какво ги очаква тук, в България. Не знаят и дали ще могат скоро да се върнат по домовете си. Не знаят и дали ще са там къщите им. Не знаят кога ще мобилизират мъжете им. Ирина не знае жива ли е нейната майка, с която няма връзка, защото в града им няма ток , газ, вода…Те не дойдоха със скъпи коли. Дойдоха натъпкани в два автобуса, дойдоха с по един сак дрехи. Те са с достойни професии. Учител, икономист, две очни лекарки, собственик на спортна школа по батут и худ.гимнастика, момчетата мечтаят да станат баскетболист и архитект и се готвят усърдно за това. Не успях да видя тригодишната Соня, която е с варицела и е под карантина в стаята си в общинската хижа. Помагаме им. Всички. Почти всички. Някои ги обиждат, но се радвам, че са малко. Много малко. Повечето жители на общината им помагат, което ми дава увереност, че има бъдеще за човечеството. Аз ги чувствам като мои сестри и деца. Така бих постъпил и с хора от Русия и от всякъде, където реално бягат от война. Защото в нашите гени е да сме добри и гостоприемни. Ще завърша с едни техни думи: „Обичаме България и хората и“. И точно първата дума е бъдещето според мен. Да обичаме, а не да мразим!“