Напука се сърцето ми, мамо,
като петите ти през лятото...
А още е толкова рано
да жаля за изпятото.
Утрото все ме настига
по средата на пътя...
Вяра ли не ми достига
в светлото да пристъпя?
Дълго мълчах От злоба
към тия дето продават за
няколко гроша гроба
и за толкова хляба.
Трябва да поскъпне
не само живота,
но и смъртта дето гъгне
и подсмърча наоколо.
Пет пари не давам
за чистичко знаме.
Трябва ми куршумено,
за да му вярвам, мамо!
Теменуга Маринова