разказът на Христо Карастоянов, с който той стана лауреат ва Международния конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко“ за 2022 година
ПРИКАЗКА ОТ БРАТЯ ГРИМЬОРИ
В някакви незапомнени времена имало един
принц, който скоро щял бил да става цар: баща
му вече берял душа човекът, та тъй. А по
същото време през девет земи в десетата, през
девет планини, през девет планини оттатък
десетата, в някое си друго царство тамошният
цар пък имал дъщеря. Прекрасна, разбира се,
каква друга да е… Принцът се казвал
Фицълзарапунгел, което значело Елмазът – на-
запада, оная пикла царската дъщеря била
Ниромороян, сиреч Все-още-неразцъфналият – но
– вече-напъпил-трендафил –на Изтока, а татко ѝ
се казвал Дако, което според едни значело
Пеко, а според други си било все пак Дако. И
този Фицълзарапунгел чул за красотата на
Ниромороян, за която певци песни пеели с
гъдулки по пазарищата.
И пламнал целият – решил, значи, че трябва
обезателно да я вземе за жена, докато още не ѝ
е разцъфнал трендафилът. Татко му прошепнал
немощно: „Ми добре!... Отивай, като си такъв
идиот да се жениш!“ – а Фицълзарапунгел
оседлал коня си (шарколия, естествено, или
поне така предполагам), и препуснал.
И като препуснал, прекосил всичките онези
девет земи, като пътьом отсякъл главите на пет
смаяни лами и пробол три змея, страдащи от
дископатия; спасил девет девици-феминистки от
едни чудовища, които упражнявали сексуален
тормоз над девиците (но после ги оставил да се
оправят сами от там нататък, пък те го кълняли
на майка, че ги е спасил, и му викали „Върни
се веднага, нещастник!“). Отървал една Червена
шапчица булимичка и четирите ѝ баби от някакъв
сив вълк. (Впрочем там се получило малко
неловко, понеже той освен вълка убил и ловеца,
но както и да е – стават такива грешки.)
Събудил три-четири спящи красавици, като обаче
категорично им отказал да се ожени за тях,
целунал една жаба и тя се превърнала в
принцеса с кайма, освободил три синджира роби
и утешил едни вдовици, които ревяли за нещо си
и тъкмо се канили да се давят в морето,
проснато между петата и шестата земя, а
отделно от това развалил осемнайсет магии,
като намушкал съответните магьосници, и спасил
девет бебета, като разкарал с ритници злите
орисници… Пак някъде между шестата земя и
седмата планина налетял да се бие с един
нещастен дракон с осем диоптъра късогледство,
който се излежавал до едно вълшебно езеро и не
можел да се начуди какъв му е проблемът на тоя
некадърник и от какъв зор е тръгнал да се бие
с него. „Защо се биеш, бе?!“ – попитал
драконът, а той му креснал: „Искам да пия!“
„Ами пий! – учудил се драконът – кой ти
пречи!“
От там Фицълзарапунгел за по напряко минал
през рудниците на цар Соломон, хванал ферибота
от пет и половина следобед и заобиколил с него
Шильонския затвор, после нещо се замотал в
Броселиандовата гора, после изгубил сто
двайсет и седем минути в Джурасик парк, после
играл барбут с някой си мошеник Дарт Вейдър,
после се заклещил между едни сирени, които го
съблазнявали със сладки песни по „Капиталът“
от Карл Маркс, после насам-натам и не знам си
какво си…
И така нататък: извършил много подвиг – много
нещо!