нашият свят като цяло не е най-веселото място във вселената.

Но, може би, едно от най-тъжните неща, които може да види човек в живота си, е пенсионер с двеста лева пенсия ДВЕСТА ЛЕВА МЕСЕЧНА ИЗДЪРЖКА да гласува, защото още има надежда, че нещото в мястото наречено българска действителност може да бъде променено. И то толкова скоро, че да бъде доживяно от него.

Като гледам вехтият старец как куцука към урната и ме хваща страшно яд. Яд за тези, които живеят с повече, отколкото им е нужно и нехаят за тези, които нямат достатъчно. За мен и те са вехти, ала отвътре, а тази вътрешна занемареност грози много повече България от материалната нищета.

И ядът прераства в ненавист и погнуса към всичко лъскаво, скъпо и охолно. Противее охолството сред недоимъка на слабите. И най-естествено ми изглежда чувството на срам. Срама от ситостта ни, когато срещнем глада. Срам от едростта ни, когато срещнем слабостта.

Срам от избора ни да бъдем доволни, когато трябва да бъдем безпощадно непримирими към тези, които не им пука, че сме свели съществуването на народа ни, на хубавата ни страна, на духа ни до изнемогващ куцукащ старец, който в края на месеца на трапезата му остава само надеждата.

https://www.facebook.com/hkoemdzhieva