Истинската същност на проблема в Република Северна Македония е системната дебългаризация и унищожаване години наред на българското културно-историческо наследство в тази страна. Воденият от десетилетия „възродителен процес“ спрямо македонските българи не е двустранен проблем: правата на човека и недискриминацията са фундаментални принципи, заложени дълбоко в основите на Европейския съюз. Преди Срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Бърдо, Словения, проведох две срещи за европейската перспектива на РСМ: В първата участваха министър-председателят на Република Словения Янез Янша, европейският комисар по съседство и разширяване Оливер Вархеи и министър-председателят на Република Северна Македония Зоран Заев, в която се включиха и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Във втората среща участваха канцлерът на Федерална република Германия Ангела Меркел, президентът на Френската република Еманюел Макрон и премиерът на РСМ Зоран Заев. Срещите ни бяха посветени на европейската перспектива на югозападната ни съседка, но бяха на фона на множество сигнали за преследване и заплахи на хора с българско самосъзнание в процеса на преброяване в Република Северна Македония, както и на фона на подмяната преди няколко дни на български паметник. Това показва, че се преследват не само живите, но и се унищожава паметта на мъртвите българи. Повече от 120 000 граждани на Република Северна Македония са и граждани на Република България, базирано на тяхното изрично волеизявление и на представени обективни документи за произход, други десетки хиляди чакат за своя български паспорт и страната ни очаква тази реалност да бъде отчетена и при преброяването на населението на Република Северна Македония. Призовах президента на РСМ Стево Пендаровски, както и премиера Зоран Заев, за исторически решения, смели действия, скъсване окончателно с идеологемите от тоталитарното минало, с македонизма, изграден на омразата към България, които да отворят най-сетне перспективата на нашите братя от РСМ към пълноправно членство в ЕС. Въпросът за европейската интеграция на югозападната ни съседка е изключително важен за нашия регион, за гражданите в Република Северна Македония, особено за тези, които открито изявяват българската си национална идентичност, за мястото и ролята на България в Европейския съюз и за нашето достойнство като нация. През месец май тази година служебното правителство завари отношенията между България и Република Северна Македония в задънена улица, въпреки тригодишните прегръдки и обещания за безусловна подкрепа и въпреки "буксуващия" двустранен договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Европейските партньори на България все повече разбират същността на проблема с Република Северна Македония. Потискането на правата на гражданите в РСМ, които са граждани и на Република България, е предизвикателство за самия Европейски съюз, защото те са и европейски граждани. Страната ни нито налага вето на европейската интеграция на РСМ, нито стопира този процес, но очаква от своите европейски партньори да се уважават основните европейски принципи и интересите на всяка държава член на Европейския съюз. Очакваме да спре процеса на дебългаризация, да се изкорени езикът на омразата, превратното тълкуване и представяне на България в учебници, музеи, на паметници, включително и в публичното говорене на представители на официални институции, както и в държавната политика. Тогава нашият народ и нашето общество ще са готови да кажат "Да" на започване на преговори. България е открита за диалог по откритите въпроси и работи за подписването на двустранен протокол с Република Северна Македония, който се очаква да бъде представен в началото на ноември. Най-важното е да се уважават правата на българите в РСМ. Ще анализираме този протокол и ще го подпишем, ако сме доволни от резултатите, които трябва да съответстват с Националната рамкова позиция, приета от българския парламент. България очаква не нови обещания и декларации от страна на югозападната ни съседка, а правнообвързващи гаранции, включително изменение на Конституцията на РСМ и включване на българите сред държавотворните народи, изброени в нейния преамбюл. Нуждаем се от реални и обективни резултати от продължаващото преброяване в Северна Македония, без да бъдат притискани хората да изразят своята национална идентичност. Нуждаем се от признание на историческата истина, така както се случи в диалога на РСМ с Гърция. И ако всичко това е изпълнено, имаме нужда от следващата гаранция от страна ЕС – пътната карта, която да бъде включена в преговорния процес и преговорната рамка за РСМ. Всяка европейска страна е преминала през своя катарзис и този процес бе особено болезнен в страните от постъветското пространство в Централна и Източна Европа. Българското общество също още лекува раните, нанесени от тоталитарния режим в кампанията за насилствена смяна на имената на българските турци. Затова страните, които кандидатстват днес да бъдат член на европейското семейство, не могат да подминат този процес на катарзис. Няма как да го подмине и Република Северна Македония. /Платена публикация/