Илко Капелев:
Конете му не нздържаха, ала стоят изправени като обелиск
на върха
{vbox7}fdce5cc013{/vbox7}
Тази метафора ми хареса и затова я сложих начело на това есе. Вярно е, че конете на сърцето на Владимир Висоцки, които той “впрегна” в толкова свои незабравими песни, не издържаха, но те до днес стоят изправени на върха като обелиск. Много му дойде животът на 42 години и той се сбогува със слънцето. Това стана точно на 25 юли 1980 година. Една година преди това бях се уволнил от казармата и моята братовчедка Мария ме “зареди” с негови текстове. “Прочети ги, този руснак сега е много популярен!” В родната казарма нито думичка не отронваха за него. Въобще не знаехме, че съществува такъв поет, бард, театрал… А той вече е бил известен чак в САЩ, във Франция, където се жени за французойката с руски корен Марина Влади. Оставя след себе си 30 блестящи роли в киното, в театъра играе непрестанно. Оставя и над 700 текста – стихотворения и песни. Играе едновременно и в театъра, и в киното. Един от най-известните бардове и в СССР, и в Америка, и в другите континенти, когато умира за него в родината му съобщава само вестник “Вечерна Москва”, и то на третия ден. В деня на погребението му улиците около театър “Таганка”, където той работи приживе, са претъпкани с народ; покривите на съседните сгради са почернели от хора, ще паднат сградите…
Роден на 25 януари 1938 година, Висоцки е едва 42-годишен, когато го застига сърдечният удар. Някои хлевоусти антируснаци и сега се опитват да променят версията за смъртта му: бил умрял от злоупотреба с алкохол. Не е вярно, защото имаше пришита ампула против употреба на алкохол и това го предпазваше. Той просто не е пиел по това време. Употребявал е алкохол преди това, но пак заради тези “коне” на сърцето, за да могат да издържат на натоварванията от тогавашната действителност. По време на смъртта му новината достига до всички краища на необятна Русия и най-вече до САЩ и Франция, до цяла Европа. В САЩ станцията “Гласът на Америка” дни наред пуска само песни на Висоцки.
В края на войната е бил едва 7-годишен. И той като милиони други съветски деца е плачел за коматче хляб, отвсякъде го е притискала опасността от гладна смърт. Помни всичко за войната и в своите стихове я описва с такъв драматизъм, с какъвто много малко поети умеят. След смъртта му едни от най-известните бардове в Съветския съюз – Булат Окуджава и Юрий Визбор, пишат най-хубавите си песни за него.
Висоцки е епоха. Той е гениален и ми се струва, че и днес някои не разбират това. Не разбират и него, не го разбират, защото в своите стихове и песни той отразява човека по един много задълбочен и своеобразен начин, разглежда неговата емблематичност като най-висш разум на планетата; същевременно Висоцки успя по безцеремонен начин да заклейми тоталитарната система без да намрази заради това отечеството си, успя да се присмее на дядковците, които вместо да се приберат на заслужен отдих, искаха да ръководят съветския колос до края на дните си. Висоцки много хора у нас не го разбират, защото са задавени и от злоба към СССР и Русия и с класическо тесногръдие умеят да хулят страната на Пушкин и Есенин, Толстой и Тургенев, Окуджава и Висоцки, Аннтон Павлович Чехов… Без да познават творчеството на нито един от тях. Някои от тези хора дори не познават Русия или знаят за нея много бегло, ала когато трябва да я замерят с поредната си плюнка, го правят с порядъчна настървеност…
Висоцки още приживе бе толкова популярен, че неиздал книга и без да е пусната на пазара негова плоча, бе принуден да дава автографи на свои стихотворения написани на пишеща машина. А е вече 35-годишен.
…В Москва около кинотеатър “Россия”, на Пушкинския площад или Страстной бульвар, все едно, и досега се събират студенти с песните на Висоцки. Пеят, а понякога пеейки плачат. Плачат за своя кумир, когото не познават, но чиито песни познават, защото са живи. Ако бе жив, Володя щеше да бъде на 75 години, щеше да пише своите песни, с които увековечи героизма на своя народ в Отечествената война, с които прослави Човека и заклейми палячовщината в живота. Неговите коне, които непрестанно препускаше и не им даваше минута покой, не издържаха Не издържаха, но стоят изправени като обелиск на върха. На гроба си той е с криле на ангел и с китара в ръце. Китарата бе неговият ключ за отключване на синевата. Там някъде, където се рее неговият неуморим дух…
{vbox7}779485cb{/vbox7}
Статията е публикувана по Московско часово време