МИНАЛО,  КОГАТО ЯМБОЛ БЕШЕ СТОЛИЦА НА ДЖАЗА В БЪЛГАРИЯ

Владимир Гаджев и Христо Карастоянов разказаха за корените на джаза в Ямбол и за връзките на тази музика с „Кукерландия“ на срещата „Кукер джаз или когато Ямбол беше столица на джаза в България“, която се състоя в Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол. На срещата присъства и заместник-кметът на община Ямбол Енчо Керязов, който приветства присъстващите с думите: „Ямбол е бил пръв в много отношения. Преди сто години тук излиза първото и единствено в България и на Балканите футуристично списание „Кресчендо“, в Ямбол се е състояла и първата джаз среща.“

Двамата писатели и журналисти споделиха спомените си от 4-5 март 1974 година, когато в Ямбол се провежда първата международна джаз среща, на която гостуват „Бели, зелени, червени“, „Гач” - Чехословакия, „Кариер” - Полша. Тя е запомнена с кукерчето на Георги Зайков, емблема на джаз срещата, кукерите, които посрещат гостите от България, Полша и Чехословакия на вратата на ресторант „Златен рог“ в Градския парк, манекенките, които пристигат от ревю на „Яница“ в заведението и вдигнали градуса на настроението сред музикантите и мъжката част от публиката.

В ролята си на модератор на срещата Христо Карастоянов представи своя гост от София: „Владимир Гаджев е вероятно най-добрия анализатор и познавач на джаза не само в България, а въобще на джаза като социология. Той е изтъкнат джазов критик, журналист и преподавател по „История на джаза, поп и рок музиката“ в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София.“ Владимир Гаджев е автор и на няколко книги за музика и изкуство.

„През 1974 година Ямбол стана център на първата джаз среща в историята на България. Повече тук не се проведе фестивал на джаза. Сопот, като по-голям и по-могъщ град от Ямбол, си присвои този фестивал и през 1977 година го поднови.

Карастоянов изтъкна, че инициатор на джаз срещата бил известният художник Георги Зайков, който имал добри контакти в София. Неговият син Константин Зайков, който е фотограф и подготвя Фотоизложбата-конкурс „Кукерландия“, беше инициатор на настоящата среща.

Ямболският писател сподели, че музикантите от ансамбъл „Тунджа“ изсвирили няколко такта, върху които трябвало да импровизират джазмените в джемсешъна и те го направили по невероятен начин.

Христо Карастоянов каза, че втора международна джаз среща в Ямбол не е имало, защото властите в града тогава са негодували срещу дългите коси и бради на гостите от Полша, чийто външен вид уронвал комунистическия морал. От което се е възползвал Сопот, за да приеме гостите от страната и чужбина.

Владимир Гаджев изтъкна, че в Ямбол са корените на джаза в България, които са обусловени от авангардизма на града – футуризма, анархизма, Гео Милев, който още през 1922 година изнася сказка за джаза в НЧ „Съгласие“.

Гаджев показа тетрадка от архива на своя близък приятел Кирил Кръстев, писал за тази музика през 1929 година, която сега е притежание на журналиста. Той представи и флагче с кукерчето, емблема на джаз срещата. Дори и печат е бил изготвен със стилизирания символ тогава. По-късно това кукерче се превръща и в емблема на маскарадния фестивал "Кукерландия".

Той призна, че джаз срещата в Ямбол е съпроводена с много грешки, но и голям ентусиазъм. Всяка формация трябвало да свири по 30 минути, но само „Бели, зелени, червени“ били на сцената 90 минути, чийто пример бил последван и от останалите. Така се получил 6-часов джаз маратон.

Бюджетът е бил голям за онези времена, пари дали и многобройните предприятия в Ямбол, където също имало концерти на джазмените.

Владимир Гаджев завърши срещата с думите, че дълбоко в културните пластове на Ямбол тлее онова въгленче, които би могло да се разпали и в града на Тунджа отново да има джаз фестивал.

Материалът е на пресцентъра на община Ямбол