Тезата, че конституционните промени първо трябва да бъдат обсъждани с партиите, се разминава с дневния ред на обществото. Видяхме как най-голямата партия и с най-голям финансов, човешки и административен ресурс внесе предложение за Конституция-недоносче, подигравка към правото в България. Аз избрах друг подход. Моят път беше първо разговор с академичната общност за идентифициране на проблемите, разговор с неправителствени организации и граждани, който направих публично, за да стане ясно как обществото вижда необходимостта от тези промени. Проведени бяха срещи с експерти, консултации с институции и на следващ етап бяха планирани разговори и с политическите партии, за да може проекта, който внасям, да може да мине и през парламента.
Днес общественият дневен ред е друг, поради гражданските протести и пълното изчерпване на лимита на доверие в този парламент. Не виждам в момента някакво основание да внасям своите предложения за промени в Конституцията. Ще ги внеса, когато българският парламент придобие отново легитимност и може адекватно да разгледа тези промени.
Цялото общество е свидетел, че липсата на диалог с парламента не се дължи на президентската институция. Внасям достатъчно ясни, подробни и аргументирани мотиви при налагане на вето, а от парламентарната трибуна се заявява, че депутатите даже няма да гледат мотивите и просто ще отхвърлят ветото на президента. Ето това е липса на диалог.
Политическият дневен ред е толкова наситен, даже критичен за бъдещето на страната, че няма да позволя да се подменя с каквито и да са кадрови въпроси. Няма как да имам различия с началника на кабинета си, защото всеки в президентството следва да спомага за реализацията на моята политика. Като президент моята грижа е да пазя достойнството и перспективата за развитие на всеки млад човек.
Не се меся в делата на никоя партия. Многократно съм го заявявал. Но и не допускам никой да се меси в моите дела.
Когато ни управляват лошо и разпиляват ресурсите, а упражняването на властта очевидно не в интерес на народа, винаги ще критикувам. Ако БСП вземе властта, ще критикувам там, където виждам, че нещата не се вършат както трябва. Моите критики са към тези, които управляват и когато управляват неефективно. Никога не съм снемал своята подкрепа от г-жа Нинова в нейните усилия да превърне БСП в силна опозиция, защото без силна, обединена и конструктивна опозиция всяка демокрация залинява.
България вече е в криза – политическа, социална, здравна, икономическа, породена от голямата криза в управлението, което е с изчерпано доверие и капацитет. Управление, което ежедневно ни тласка към безпътица, благодарение на което България пропада и става негативен „герой“ в световното медийно пространство. Губи легитимност във вече всички международни институции. На това трябва да се сложи по-скоро край с незабавни, честни, прозрачни избори и дебат за почтеност в политиката и за нов обществен договор. Само изграждането на ясни механизми за прозрачно, отчетно и отговорно управление може да върне доверието на хората в собствената им държава.