Обръщам се към вас, народните представители, защото в дълбоката морална и институционална криза, в растящата дистанция между граждани и управляващи, именно Народното събрание е институцията, която следва да прояви отговорност в решенията си за гражданския мир и за бъдещето на България.

Спомняте си, че точно преди една година от тази трибуна се обърнах към народа и Народното събрание. Очертах ситуацията в страната и проблемите, които раздират обществото ни: необузданата корупция, неефективното управление, концентрацията на властта и обществения ресурс в тесен кръг хора – водещо до задълбочаване на бедността, неравенствата и демографската криза, до западане на образованието и здравеопазването, до срив на институциите.

Посочих пътища за тяхното решаване, целящи засилване на гражданското участие и контрол върху управлението, укрепването на върховенството на закона, засилването на парламентарния контрол върху изпълнителната власт, повече прозрачност и отчетност в работата на институциите, укрепване на пряката демокрация, въвеждане на финансова децентрализация, подобряване на бизнес средата. Призовах парламента, като централен орган на държавната власт, към действия за постигане на тези важни за обществото ни цели.

Ясно заявих, че „времето за промяна неумолимо изтича, така както изтичат навън младите и трудоспособни българи, както гаснат едно след друго българските села и оставените на произвола български пенсионери. Призовах парламента да концентрира усилията си върху важните за бъдещето на страната решения. Спомняте си, предполагам, предупредих, че ако това не се случи „или апатията ще продължи да изпразва България, или улицата ще помете статуквото.“

Тези мои думи бяха пренебрегнати, предполагам с надеждата всички проблеми да потънат в апатията. Но днес улицата, изпълнена с възмутени и загрижени за бъдещето на България хора, дойде за оставки.

Ако Народното събрание бе упражнявало по-силен, пълноценен контрол върху изпълнителната власт, сега нямаше да има порочно изхарчени милиарди, мастити олигарси, пълни с валута шкафчета и пълни с гневни хора улици.

Ако Народното събрание се бе вслушало в призивите и ветата за недопускане на лобистко законодателство, сега нямаше да бъде с такова намалено доверие и щеше да влияе много по-конструктивно върху обществените процеси

Има и нещо още по-разочароващо от загубата на доверие и то е загубата на достойнство, защото парламентът допусна да се превърне в безпрекословен изпълнител на волята на министър-председателя. Никой в тази зала не се осмели да зададе дори един въпрос при доклада на главния прокурор.

След 2 месеца на нестихващи протести в страната, на незапомнена консолидация на нашите сънародници зад граница, на тежка дискредитация на България в световните медии, всичко вече е казано и диагнозата на такова управление е окончателно поставена.

Очаквам от българския парламент да не влиза повече в ролята на обслужващ персонал на министър-председателя, да не подменя обществения дневен ред, да не скверни парламентаризма с неграмотни упражнение за нова Конституция и Велико народно събрание, които имат за цел единствено спасяване на днешното правителство. Това само удължава агонията и подклажда гнева на хората.

Не липсата на нова Конституция и на Велико народно събрание изкараха хората на улицата, а липсата на морал в управлението, подриване на устоите на държавността и корупцията.

Българите ясно заявиха своята воля и исканията за незабавни оставки, това, което чувате отвън днес и хората продължават да се стичат, са оставки на правителството и на главния прокурор, честни избори и ново доверие.

Тези оставки са неизбежни, защото хората излязоха от хипнозата на пропагандата, преодоляха страха и настояват за своето правото да живеят в нормална държава – желание, несъвместимо със сегашното управление.

И когато тези оставки станат факт, призовавам ви да предотвратите всякакви опити на статуквото да измами очакванията на гражданите и да се бетонира зад експертен кабинет, който няма да бъде нищо повече от марионетка на сегашната власт. Това ще бъде единственият начин това Народно събрание да излезе с достойнство от тази кризисна ситуация.

Българският парламент е най-висшата институция в държавата и следва да бъде най-уважаваната, което зависи от това дали народните избраници ще вземат своите решения, съобразявайки се най-вече с волята на своите избиратели. И ако не искате да чуете мен, то трябва да чуете поне вашите избиратели, които днес са отвън и да не гласувате за експертно и каквото и да е друго правителство в мандата на това Народно събрание. Както и да не гласувате предлаганите промени в избирателния закон, защото те са недопустимо отстъпление от демократичните завоевания на българите през годините. Ако претендираме, че сме демократична държава, не можем да решаваме политически въпроси с полицейски методи, не можем да рискуваме да има ескалация на напрежението. Политическите въпроси се решават с политически средства и когато доверието е окончателно загубено е ясно какви са средствата – оставка, разбира се.

Трябва да има дебати – и за промени в Конституцията, и за превръщането на държавата ни в страна с върховенство на правото, реално разделение на властите, ефективни, отчетни и прозрачни институции, работещи ефективно в интерес на гражданите, а не на личности, партии, олигархични кръгове. Трябва да има и дебат за необходимите фундаментални условия, без които няма сигурност на личността, собствеността и бизнеса. Условия, без които няма европейски доходи и качество на инфраструктурата и обществените услуги.

Тези дебати обаче и бъдещите решения трябва да се водят и да се вземат от следващото Народно събрание и правителство с необходимия кредит на доверие. Хилядите хора отвън днес са доказателство, че е акумулирана огромна обществена енергия за промяна, че в България се роди силно гражданско общество, което ще търси решения за истинско европейско бъдеще на България, което ще изисква морал в политиката и ще бъде безкомпромисно към всеки управляващ, дръзнал да предаде обществения интерес.

Искам от тази трибуна най-отговорно да се обърна към протестиращите и към полицията за недопускане на насилие и не поддаване на провокации, защото не можем да си позволим точно в този критичен за България момент справедливите искания на хората да бъдат опорочени. В този исторически момент следва българският парламент да бъде на висотата на обществените очаквания и да предотврати въвличането на страната в хаос, безредици и безпътица.

Като изразители на волята на народа ви призовавам да последвате волята и исканията на българите за незабавна и безусловна оставка на правителството. Нямаме друг път за излизане от блокажа на държавата освен мирния, нормалният политически акт на оставка при загуба на доверие.