Автор: Благомира Халачева
Някой тихо ме събуди.
Докосна ме без устни с шепот.
Бе дъжд попътен топъл, весел.
Усетих го и се заслушах.
Да се разходим под дъжда и боси.
Да помълчим, чуй как ни вика
и е залепил носле в стъклото!
Да потанцуваме в дъжда на чисто!
Събуди ли те?
Не поглеждай строго!
Да го усетим в нас!
Да ни намокри!
Да го усетим, нека да отмие
това, което си отиде.