"Рождество Христово е светъл празник и тържествен ден!
Той поражда във вярващите умиление. У богопреданите - преклонение. У ревностните - смирение.
Историята говори и свидетелства за безброй неправди преди Рождество Христово. Какъв бе тогава светът? Човечеството тънеше в греховен мрак. Злото се бе вкоренило дълбоко в човешкия живот. Безправие, насилие, завист, омраза, користолюбие и властолюбие се ширеха навсякъде, защото човечеството робуваше на всички низки страсти. То се бе отдалечило от Бога, от своя единствен и истински Творец и Промислител. В своята безпомощност, то бе заприличало на жалък роб, погиващ от собствените си неправди и жестокост.
Но Божията любов е всесилна! Тя побеждава и спасява! Тя не отстъпва от Своето творение! С раждането на Богомладенеца Господ Иисус Христос – яви Се при нас Слънцето на правдата, чието Спасително слово озарява и просвещава света вече двадесет века. Озарява тези, които повярват в Него и Го приемат като свой Бог и Спасител.
Свята е Рождественската нощ! Дивна е ангелската песен: „Слава във висините Богу и на земята - мир, между човеците - благоволение!” Тази умилна песен и днес услажда боголюбивите, миролюбивите, човеколюбивите и правдолюбивите. Да възпяваме и ние с ангелите Бога заради Неговото необикновено снизхождение! Защото само Божията любов е неизмерима. Само Божията благост е всеобхватна. „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен”. /Ин.3:16/
Обикновено човекът се стреми сам да се издига, сам да постига успехи, дори да се самоизтъква и да хвали своите собствени постижения. А с раждането Си, Богомладенецът ни разкри истинската кротост, спасяващото смирение, постоянното търпение и неотпадащата любов. И по това Бог се приближава до човека, като го учи и той да проявява към ближните си тези християнски добродетели.
Какво, обаче, наблюдаваме в реалния живот? Конфликтът на интереси не изпълва ли общественото пространство? Въоръжаването не се ли засилва с всяка година и не вещае ли смърт и гибел за човечеството? Затворите не са ли пълни с множество нарушители на моралния закон? Алчните не издигат ли своя глас за все повече власт и богатство? Горделивите не притесняват ли подчинените си, безсрамно изтъквайки своето могъщество и мнимо величие? Правата на човека не се ли погазват всекидневно?
Защо споделената истина не се приема от обществото, а натрапените лъжи жадно и безкритично се поглъщат?
Защо милостта е прогонена, а жестокостта се разпространява?
Къде е днес мирът, за който всички копнеем? В семейството ли? В училищата ли? В учрежденията ли? В обществото ли?
Ако няма мир в нашите души, може ли обществото пълноценно да просъществува?
Ще има ли мир горделивият, когато „Бог се противи на горделиви”? /Яков 4:6/
Ще има ли спокойствие завистливият, когато „завистта превръща човека в дявол и го прави зъл демон”? /Св.Йоан Златоуст/
Ще има ли радост злопаметният, като знаем, че „Господ не приема молитвите на този, който е злопаметен срещу брата си”? /Св.Ефрем Сириец/
Ще има ли лукавият утеха, когато лукавството е …бесовско безобразие, което е изгубило истината и мисли да скрие това от мнозина”? /Св.Йоан Лесечник/
Ще има ли веселие гневливият, когато „гневът е послушен демон, самопроизволно безумие, отсъствие на разум”? /Св.Йоан Златоуст/
Ще има ли тишина този, който отмъщава, тъй като „когато отмъщаваш – отмъщаваш не на другия, а на самия себе си”? /Св.Йоан Златоуст/
Ще има ли блаженство сребролюбецът, когато „сребролюбието е смутило цялата Вселена; всичко е довело до безредие; то ни отдалечава от блаженото служение на Христа”? /Св.Йоан Златоуст/
Ще бъде ли жизнерадостен клеветникът, а знайно е, че „горко на клеветника, защото той ще гори в пламъка и ще проси капка вода и няма да я получи”. /Св.Йоан Златоуст/
Христос донесе Божествения мир, който радва и утешава всяко боголюбиво сърце. За приелите Христовия мир, той е духовно богатство, което никой не може да им отнеме. Но ако сърцето е помрачено, в него би ли намерил място този благодатен мир? И ако духът ни е размирен, ще може ли сред нас да победят разбирателството, съчувствието, дълготърпението и взаимната любов? Колко актуално звучат думите на преподобни Серафим Саровски: „Придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят”.
Драги Отци: „Какво друго е служението на Бога, ако не това да нямаш в ума си нищо чуждо (на Бога), когато го славословиш, нито похоти, когато Му се молиш, нито злоба, когато Го възпяваш, нито омраза, когато Му се покланяш, нито ревнивост, която спъва преклонението пред Него; защото всичко това са мрачни стени, които обгръщат бедната душа и тя не може в чистотата да служи на Бога, ако има в себе си тия страсти…” /Преп. авва Исаия/
Вие, монаси и монахини, които сте се посветили на Бога, живеете ли за Бога и при това единствено за Него? А вие, православни християни и християнки, нима не знаете ли, че животът ви навсякъде трябва светло да сияе! /Св.Йоан Златоуст/
На Рождество Христово и в навечерието на Новата 2013 го дина, архипастирски призовавам всички свещенослужители, монаси, монахини и православни християни да усилим молитвите си към Миротвореца Господ Иисус Христос, за да ни благослови да бъдем достойни носители на Неговия Божествен мир и безкрайна любов.
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
ЧЕСТИТА НОВА 2013 ГОДИНА!"