Те, които вече не са сред нас,
са част от духовния бит на ямболската бохема
Тенко Тенев
Илко Капелев
Много са ямболските артисти, които се преселиха в небесния дом. Пишещите тия редове неведнъж са се докосвали чрез спомена до палитрата имена на хора, които са обогатявали духовната култура на Ямбол. Като колоритни образи в литературните среди ще останат Димитър Яръмов, Георги Братанов, Димитър Вълев, Стефан Чирпанлиев, Антон Шиков…
Много често, когато сантиментът бие във вените, се сещаме за Марко Недялков, който, ако беше жив, тази година(2011 г., бел. а.) щеше да навърши 80 години; за присмехулника Александър Миланов; еретичния Димитър Арабаджиев… (Те и тримата са от Овчи кладенец, община „Тунджа”; до края на живота си живяха в София с духа на Тунджалъка, ала тяхна „столица“ си остана Ямбол…) И тук няма как да не споменем името на техния голям приятел от детинство Атанас Желязков, който до края на живота си остана в своето родно село, но непрестанно лееше пот на литературната нива…
Докосваме се до мъдрите слова на проф. Стоян Илиев и Любчо Бумбалов; дочуваме сакралните думи на Трифон Йосифов и Андрей Карадимов… От тепетата на Пловдив до нас достига гласът на Добромир Тонев, от столицата – на приятеля на ямболските творци Росен Босев… Звучат ловните лакърдии от Ради Царев; с библейска кротост ни се усмихва писателят Любомир Дойчев… Всички те дадоха много, за да го има ямболското писателско дружество, основано на 23 ноември през далечната 1979 г. А първи негов председател бе незабравимият Недялко Месечков… Но списъкът на тия, които вече ги няма сред нас и които докрай останаха верни на изящното литературно слово, ще бъде съвсем непълен, ако тук не прибавим светлите имена на поетесите Божана Драгнева (която стопли толкова много сърца със своите директни, леко “настръхнали”, малко гневни и изключително етични стихове); Кирилка Христова (която бе майсторка на интелигентния стих и която сякаш само тя можеше да се „досети“, че… „надеждата крепи човека,/ когато я крепи човек…); Мария Вирхов (която си отиде много млада и чийто художествен свят за да разбереш, трябва да имаш дълбока и широка поетична култура, усет към екзистенциалното, мистичното, загадъчното мислене, което винаги е различно от мисленето в делничната проза…). Всички те, за съжаление, напуснаха без време този свят!
Ето, още „срещаме“ по улиците на Ямбол вестникарят, редакторът на вестник „Ямбол“, дългогодишният читалищен деятел Станко Станков, който наблюдаваше обществено-политическия живот в града (но и участваше в него) с една лека и беззлобна ирония…
Тук някъде „наоколо“ е и журналистът от вестник „Народен другар“ Димитър Стоевски (човек с невероятно чувство за хумор), който през 1980 г. оглави вестник „Изгрев“ към АПК – с. Войника, а през неговата школа преминаха Илко Капелев и Кирилка Христова (с които той основа вестника), Димитър Бечев, Димитър Попов и др.
Само преди няколко месеца, на 8 ноември 2019 година, си взе сбогом със слънцето на 85-годишна възраст емблематичният Димчо Рошманов – читалищен и оперетен деятел, който остави дълбоки следи в дейността на читалище „Съгласие-1862“… Бай Димчо – вечно въодушевен, емоционален, - бе чист оригинал; чувства се неговото отсъствие в обществено-културния и артистичен живот на Ямбол!
Всеки, който носи дори и частица от ямболската култура в сърцето си, няма как да не свързва легендарния камерен ансамбъл „Дианополис“ с основателя му - маестро Николай Султанов, и дългогодишен негов ръководител… Аристократ по душа, маестро Султанов беше грееща звезда на културния небосклон на града! Той бе обичан от всички и винаги имаше по няколко добри думи за всеки свой почитател…
Ярка фигура в културния живот на града е името на дългогодишния директор на Ямболската регионална библиотека Марин Беленозов (бай Минчо), пренесъл духа на Родопите в Тракийката низина. Тук трябва да се вмъкне името на художника Марчо Атанасов; ще се докоснем до невероятните фантазии на Христо Лепов. В градския колорит на незабравимата кохорта на ямболската бохема са врязани още имената на културния и театрален деец Йордан Петров (Дачко), на Кирил Караманов и Петър Марков; незабравимия и очарователен магьосник на словото Влайо Димов… Бумтят във въздуха бунтовните стихове на Петър Гинчев; на безкрайно талантливия Недялко Динев… Чуваме в простора гласа на невероятния актьор Груди Кадиев, на неговия колега Петър Ралев…
Ето, до нас достига и благият, леко приглушен глас на афориста Стоян Стоянов, който не преставаше да твърди, че… „В афоризма е толкова тясно, че има място само за едната истина“!
Разбира се, няма как да не споменем името на учителя на много днешни художници - бай Стефан Бъчваров, певеца на Тунджа; на мъдреца Павел Бакалов; на непоправимия бохем и артист Георги Зайков… А както находчиво писа приживе журналистът Борко Ненов, „Ташко Попов бе висока топка в културния живот на Ямбол…“ Този художник, който съвсем не копнееше да бъде в светлините на прожекторите и сякаш отбягваше шумните аудитории, притежаваше невероятно мощно творческо оръдие: талант, талант, безкраен талант! През не толкова дългия си живот (той живя само 69 години) Ташко Попов остави огромна палитра от сложни живописни платна и други произведения…
А може ли без артистичния Трифон Леров, с колоритното прозвище Бътето, който посвети целия си житейски път на дърворезбата и културната традиция на Ямбол? Завършил Художествената академия при проф. Асен Василев, той бе преподавател и директор на училището за приложни изкуства в Котел… И, най-вече, дългогодишен директор на Художествена галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол...
Греят в духовността на Ямболския край и история имената на професорите Ян Лихардус, Велизар Велков и Александър Фол, чийто принос за проникването в нейните дълбини е огромен.
Можем ли да забравим незабравимия професор Иван Славов (1928–2012)? Изключително духовит и находчив, перото му бе посветено на остри и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура – кича, безвкусицата, деформацията на човешките нрави… Той неуморно преследваше не само кича и чалгата, но и еснафщината като цяло, плиткоумието и неграмотността във всичките им форми…
В навечерието на пролетния кипеж – 7 март 2020 г., ни напусна на 86-годишна възраст едно голямо име в българската литература – професор Иван Сарандев. Той е роден през 1934 г. в Ямбол в семейство на бежанци от Одринска Тракия. През 1958 г. завършва с пълно отличие „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Заедно с големия поет Владимир Башев основава в. „Пулс“, а през 1988 г. е избран за професор по „История на българската литература между двете световни войни“. Монографията му „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“ е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ за 1986 г. и националната литературна награда „Йордан Йовков“ - за 2000 г.
Отдавна не е сред нас и едно от светлите имена сред писателите в България, един от големите приятели на Ямбол – писателят Николай Петев, който през 2013 г. бе избран за народен представител в 42-то Народно събрание от листата на БСП в Ямбол. На 15 октомври 2013 година той, председател на СБП в течение на три мандата – от 2003 до 2013 година, безмълвно се сбогува с най-близките си хора, с приятелите, със слънцето, с перото, със синевата… Обичаше безумно хората, затова написа своите “17 есета против този свят” – против безобразията в него, против цинизма, лицемерието, подлостта и всички ония зловещи капани, които подлецът залага на ближния си. Уви, Николай не можа да види този свят такъв, какъвто го сънуваше…
…Няма как в тази светла палитра да се мине без едно изключително име – това на Стефан Лазаров… Той не беше художник, нито се правеше на писател, най-малко бе музикант… Но винаги стоеше зад ямболските културни дейци и непрестанно ги подкрепяше… Беше артист по природа! По звездния път към покоите на Вечността пое на 4 юни 2019 година – само на 68 години. Бизнесмен, общественик, председател на ямболския общински съвет през 90-те години, дългогодишен член на Сливенския епархийски съвет... Стефан беше изключително колоритен човек, с невероятно чувство за хумор… Освен с неговия широк размах в работата, с многобройните му обществено-културни контакти и с неговата невероятна популярност, ние ще го запомним и с… живописните му разходки рано сутрин по несъбудените още улици на Ямбол с любимото му куче Ромел... Стефане, липсва ни твоят шумен, понякога огнен, понякога сприхав, но дълбоко в сърцето ти доброжелателен и отправен с приятелство към хората глас!
А как можем да не споменем името на световно известния скулптор, ваятелят на камъка Иван Колев, който е от Тунджанския край (род. 2 септември 1928 г. в с. Болярско, Ямболско – поч. 7 август 2015 г. в София), но до последните си дни живя и твори в столицата… Незабравимият бате Иван, чиито легендарни бикове продължават да „рият“ на брега на река Тунджа - до Крайречния булевард в Ямбол!?… Или на неговия колега, ямболския скулптор с „кремъклия“ характер (ала с отзивчиво и справедливо сърце) Минчо Огнянов, който подари на добрите ямболци благодатна чешма в центъра на града и паметник… Негова е скулптурната композиция на фронтона на читалище „Съгласие“. Минчо бе известен не само в Ямбол, неговите творби и днес греят надлъж и на шир по земите на отечеството и в чужбина…
Има такива хора, които идват на белия свят с името си. И стават артисти… Такъв човек бе небезизвестният диригент, композитор и поет Лазар Павлов, роден на 4 април 1931 година… Трябвало да го кръстят на дядо му Васил, но тъй като тогава – когато се родил, било Лазаровден, баща му Кольо Павлов отсякъл: „Ще бъде Лазар! То детето дойде с името си, Лазаровден е днес…” И така бате Лазар навлязъл в чудноватата синева на живота с името на св. Лазар…
Прехвръкват искри от театралното елховско огнище на Стойчо Стойчев. Незабравими остават имената на основателя на Тракийския ансамбъл Атанас Паленков, маестро Стоян Гагов, народната певица от Стралджанския край Вълкана Стоянова; народната певица от Боляровския край Елена Граматикова.
…Непълен, уверяваме ви, съвсем непълен ще бъде този разказ за радетелите на ямболската бохема, ако тук не бъдат вмъкнати имената на колоритната ямболска „триадица“: акордеониста Ташко Бянов, кларнетиста Велико Прахолята (както го знаят навсякъде) и божествено надарения (почти уличен музикант) Илийката…
Бат’Ташко огряваше (в най-хубавия смисъл на думата) навсякъде: в бившия Клуб на дейците на културата, в пенсионерските клубове, по сватбите на приятели (той озвучи годежа в Овчи кладенец през 1980 г. на отдавна поелата към звездите поетеса Таня Самсонова и нейния съпруг от селото Александър Петров)… Сладкодумен, кротък, добър, малко рязък на моменти, Бат’Ташко навсякъде бе сърцето на компанията…
Бай Велико Прахолята (в качеството си на журналист съм взимал интервюта от него, но съм пропуснал да го питам откъде носи това прозвище - Прахолята, с което го знаеха всички негови почитатели; бел. на Ил. К.) бе ненадминат! Кларнетист в оркестъра на ресторант „Боровец“, той винаги беше облечен модерно, емоционално, понякога „крещящо“ като рокер! Бе над 80-годишен, когато палеше колата и хукваше към морските комплекси Слънчев бряг или Албена! Бил е 16 или 17-годишен, когато направил опит да се запише като доброволец във Втората световна война…Не го приели, защото нямал навършени години… Той обаче подправил документите си и все пак заминал на фронта… Истински патриот! Беше около 70-годишен, когато около него все още се въртяха млади жени… Поклон, бай Велико!
А Илийката… Илийката бе виртуоз на акордеона! Любимец на първия човек на ОК на БКП в ония години – Димитър Йовчев, той много пъти му е свирил с акордеона си… Свирил е и на Тодор Живков и редица други соц величия! Написах за вестник „Делник“ художествен очерк за него под заглавие „Илийката: „Душата ми е музика…“ Разказа ми как веднъж си загубил акордеона… Приятели му подарили едно малко акордеонче… Като отрезнял и го видял, възкликнал огорчено: „Ами ако ме види сега Ибро Лолов с тази лакърдия!“ ( Ил. К.) Илийката бе велик музикант! Възмургав, с греещи, приятни черти, той свиреше като бог! За съжаление алкохолът в последните години го смаза… Поклон пред големия ти талант, Илийка!
А как можем да не споменем ямболския меломан Валентин Вълчев - Валюша! Той бе изключително фин и талантлив журналист, неговите очерци грееха като мъниста… А когато се налагаше, превръщаше перото си в меч, с който воюваше срещу нечестивците…
Преди две години – на 18 април 2018 г., т.е. 10 дни след Великден, от гробищен парк – Ямбол към Онзи свят изпратихме дългогодишния талантлив журналист, писател и публицист Борислав Ненов. С хилядите си текстове в периодичния печат и своите невероятни книги („Ямболските страсти – някога и вчера“, „Гримасите на прехода“, „Нови страници за стария Ямбол“ и др.), както и със своето човеколюбиво отношение, Борко, който тогава бе само на 54 години, си извоюва правото да бъде жив сред живите… Ние все още живеем с измамното (за съжаление!) чувство, че един ден нашият приятел и колега Борко Ненов ще излезе от неизвестността и ще се върне при всички нас: които го познаваха, които го обичаха и които продължават да го чакат… Борко бе изключително добър, безкористен човек с огромен талант! Поклон, приятелю!
Всички те, както и много други ваятели на ямболската духовна култура, вече не са сред нас, но техните творчески огньове се ветреят в сърцата ни!...
Сполай ви, скъпи приятели! Почивайте в мир и покой ви там, високо сред светлините на звездите!
2011 (2020)
Ямбол