Гранични полицаи поголовно съдят в Ямбол държавата за неразплатени
им възнаграждения. И печелят.
Почти половината дела в ЯОС тази седмица бяха на
служители в ГД "Гранична полиция", които смятат, че
ведомството не им е изплатило
коректно полагащите им се възнаграждения. И печелят.
За какво точно става дума, вижте под основната част
от текста.
Защо изнасяме тази информация ли? Ето защо.
Защото ЯОС е всъщност втората инстанция, която,
всъщност потвърждава решенията на Елховския районен
съд. Тоест много и различни съдебни състави мислят по
един и същи начин в полза на граничарите в общи взето идентични
ситуации. Решенията на съда са категорични, че ГД, респективно Министерството не е подходило подобаващо
към служителите си, волно или безхаберно към хората, които които...Които, всъщност пазят
границата на България, респективно на Европейския
съюз, нали така.
Второ тоест - след като решенията на различните
съдебни състави са категорични, следователно казусът
не е чак толкова сложен. Не може това да не го
разбират най-малкото юристите на МВР. Че и загубили
на първата инстанция да ходят да жалят на
втора...Тоест да се карат хората, на които им е общо
взето ясно, че трябва да се плати да ходят и водят
съдебни дела. .. Поне след първата инстанция, по Решенията на Съда да се бяха спрели. Не! Обжалват и на втора. Че да не плащат разходите от джобовете си?
Но, всъщност защо въобще е трябвало да се стига до
такава епидемична за съдилищата ситуация. Всеки
ощетен по един и същи начин да ходи да търси правата си в съда.
Нима не можеше, да си решат нещата в рамките на
министерството. вместо да ги изнервят и разкарват по
адвокати и инстанции поединично Изчисляват кому колко неразплатена
сума се полага и му я възстановяват. Незабавно или поне, след Решенията на Елховския съд?
Можели са, но не са го направили. Защо ли - ами,
според нас защото - защо не.
Как тъй ще си признаят,
че са сгрешили?
Да ходят да се оправят ощетените
поединично. ПОЕДИНИЧНО - всеки за себеси. Защото - разбивайки простъплението
си на отделни случаи звучи друго. Не като цяло не са били коректни към всички
граничните полицаи въобще, ами сбъркали...
там за Иван Петров например. Той видял жалвал се в
съда, спечелил делата и ето - на основание на
съдебните решения е компенсиран. Яяяя - примерно и Димитър Стоянов видял - жалвал се и спечелил, и Петя Павлова, примерно...И ако някой не се е жалвал и не донесе документ от Темида на него пари няма да дадат. Нищо, че и той като всички останали...
Повтаряме 18 от 45
дела миналата седмица в ЯОС бяха именно на тази тема. Решиния и определения за нарочване на дела.
Един по един , един по един...
Повтаряме, според нас, за да не си признаят грешката или
безхаберието към заплащането на граничните полицаи
като цяло се е стигнало до тук.
Ако живеехме в други времена за такова отношение към
хората, работещи в държавно ведомство, гранични
полицаи, още повече щяха да "хвърчат глави".
Сега обаче времената са други, правилата са други -
либералистични на герберицирани са - всички можем да бъдем прецаквани и ще
,ако могат, да бъдат компенсирани само тези, които тръгнат да търсят правата си
Пък колко се изнервят
хората, колко полезно обществено време се изразходва,
това няма значение за началниците. Заплатката им
върви нали - адвокатите и те доволни.
Ето един от казусите: Ама колко работа са извършили
да смятат сметки и адвокати и съдии- много...И да се има предвид, че
жалбите и решенията все пак са на основата на справка, която
счетоводството е дало на всеки поотделно. Тоест -
така или иначе сметките във ведомството са направени.
Но...Съд, че и на втора инстанция. Няма лабаво отношение и към тези хора,
които пазят границите на България и Европейския съюз. Ако можем да ги прецакаме - що пък не...
От събраните доказателства – приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за
процесния период от време – от 19.06.2016г. до
19.06.2019г. ищецът К.Д.М. е положил нощен труд в
размер на 1626 часа, преизчислени с коефициент 1,143
и приравнени на дневно работно време тези часове
възлизат на 1858,52 часа, като разликата от 232,52
часа се отчита като извънреден труд, който не е
отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност
не е начислена, съответно – не е изплатена по
платежни бележки. Експертизата не е оспорена от
страните пред ЕРС, нито пред ЯОС се претендира
поставяне на допълнителна задача, поради което съдът
възприема заключението на вещото лице по като
компетентно и обективно дадено. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че изчислена по
този начин, дължимата сума за положен нощен труд,
преизчислен като дневен и отчетен като извънреден
труд възлиза на сума в размер на 1579,46 лева.
Тази сума е дължима от ответната страна, като
представляваща възнаграждение за отчетен извънреден
труд вследствие на разликата между заплатен нощен
труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на
отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, като по този начин
исковата претенция за главница се явява и доказана по
размер.
При уважаване на иска за главница правилно и с оглед
заключението но ССЕ е уважена и претенцията по чл.86
ЗЗД.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното
решение, като правилно и законосъобразно, следва да
се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният
съд напълно споделя мотивите към решението на
първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на насрещната страна, направените
пред въззивната инстанция разноски съобразно с
представените доказателства за сторените по делото
такива за адвокатско възнаграждение в размер на 380
лв. Възнаграждението не е прекомерно и е близко, т.
е. е съобразено, с минималните размери съгл. чл.7
ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №164/07.11.2019г. постановено по
гр.д.№474/2019г. по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да
заплати на К.Д.М. ***, с ЕГН **********, със съд.
адрес: ***, адв. М.Д. ***, сумата 380лв.- разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 ГПК.