Докато позволяваме несправедливостта да царува, не можем да бъдем истински единни Днес търсим оправдания в миналото и често загърбваме своя дълг пред настоящето и бъдещето. Идейната безпътица на първенците катострофира в апатия, отчуждение и безверие. Все повече не знаем какъв е идеалът ни, а съединението остава повече на думи. Все повече се призовава за нова съединение. но се пропуска, че то минава през разделение.Все повече се иска от нас да се разделим с всичко, което тежи и спира движението на нацията напред. Трябва да се разделим с беззаконието, с арогантността, с апатията.. Да съзнаем, че докато позволяваме несправедливостта да царува, не можем да бъдем истински единни. ...Да помним, че истинската оценка на делата ни ще я дадат онези, които идват след нас..Но съдбата на нацията се кове тук и сега. Наш дълг е заедно да съградим достоен и справедлив живот, свободна демократична и просперираща държава. Да живее Съединението! Да живее България