като най-долнопробна пияница -

изпих литър спомени незабравени

и половинка мечти несбъднати.

Поръчах си чалга просташка,

изкъртих на обувките токчетата

и върху масата полугола танцувах,

събрах всички жадни мъжки погледи

и върху земята като чинии ги счупих.

Чаках те да си изпиеш виното,

мъртво пиян да удариш по масата,

да ме завиеш ядно с палтото си

и за косите да ме извлачиш.

После, да ме целуваш в тъмното,

под балкона на твоята къща -

всички тухли да паднат отгоре ни

и веднъж завинаги да ни затрупат.

Чаках те да изкрещиш: „Моя си!

От тази вечер на друг не те давам!”

А ти, мълчиш виновно и си лочиш виното.

... Знаеш, че утре пак ще те обичам...

Весела Йосифова