от Болярово. Това е казал международно известният български юрист пред състав на АС Сливен тази седмица.
АДВ. Ш.: Моля да отмените процесната заповед № Я-3-702/10.10.2018 г. на директора на ОДБХ-Ямбол за заличаване на регистрацията на обекта и принудително избиване на животните като нищожна, поради неизпълнение на императивна норма на ЗВМД, или алтернативно като постановена при съществено нарушение на административно-производствените правила и материално-правните разпоредби, и в несъответствие с целта на закона. Ще представя писмени бележки в предоставен от съда срок. Бих искал да обърна внимание на някои основни моменти: Първо - нищожност на заповедта.
Тя е издадена в изпълнение на нищожна заповед на изп. директор на БАБХ № РД-1349/18.07.2018 г., която от своя страна е издадена в нарушение на нормата на чл. 47, ал. 1 от ЗВМД. Това прави обжалваната от нас заповед нищожна. Многократно в съдебното заседание молихме съда да се произнесе по нищожността на обжалваната заповед и разчитаме на това, че той ще се произнесе с окончателното на тази инстанция решение. Второ – неоснователност. Въпросната процесна заповед е издадена на основание чл. 138, ал. 1, т. 2 от ЗВМД. В обжалваната заповед ответникът и АНО е посочил следните обстоятелства, представляващи според него грубо нарушение на ветеринарно-медицинските изисквания. В заповедта са посочени четири такива обстоятелства, за които не бяха представени по делото никакви потвърждаващи доказателства - нито за посещенията на 03.08.2018 г., нито за посещението на 27.08.2018 г., нито за посещението на 18.09.2018 г. Що се отнася до посещението на 19.07.2018 г., за което бе представен в днешното съдебно заседание видеозапис считаме, че това доказателство е негодно, не доказва тезата на ответника и доказва нещо повече, опит за престъпно деяние от страна на лицето записано във видеозаписа да въведе в заблуждение, и чрез това заблуждение да получи достъп до животновъдния обект от страна на п. А.П.. По никакъв начин този запис не доказва препятствие на законово допустимо посещение в животновъдния обект на нашия доверител.
По делото не бяха събрани никакви доказателства, че изричните покани на собственика и ползвателя на животновъдния обект до ветеринарните власти доказват грубо нарушение на ЗВМД. Напротив, по делото бяха събрани достатъчно доказателства за това, че ползвателите на животновъдния обект няколкократно, по различни начини са канили представителите на ответника, да влязат в обекта и да извършат законовите си задължения по отношение на този животновъден обект. Ако те някога не са били допускани до животновъдния обект, което е съмнително, моля да се приеме, че това е било извършено на правно основание и при наличие на опит за непозволено въвеждане в заблуждение на ползвателите на животновъдния обект за това, че в него е налице опасност от заразяване на животни с болестта „чума“ по ДПЖ. Очевидно, че акцията на ответника за установяване и доказване на опасността от заразяване с „чума“ по ДПЖ е подготвена в нарушение на закона. Стопаните не са предупредени, предварително и информирани, въвеждани са в заблуждение, редица действията на ответника са предприемани насилствено и без знанието на стопаните, свидетелство за което е проведеното заседание през април месец 2019 г., тоест, осем месеца след процесните събития, в които се свиква заседание от км. на Б., в присъствие на представители на БАБХ и стопаните от района на Б., в това число и г-жа А.П., в което се изпълняват, подчертавам със закъснение от месеци, се разясняват действията на ветеринарно-медицинските власти. В момента не обсъждаме дали тези действия са законосъобразни.
Всичко това е събудило обосновани съмнения и протести на собствениците на животни, които бяха широко разпространени чрез медиите в България. Те стигнаха не само до парламента, не само до президента на РБ, който има изрично заявено становище по въпроса, но и до федералния министър на здравеопазването в Г. и до Дирекция „SANTE” на Европейската комисия, която се занимава с въпросите за безопасност на животните. Изключително странно, да не кажем правно недопустимо е, ответникът да сочи през юни месец, че животните от животновъдния обект са умъртвени, в свое послание, свое писмо до Международната организация за безопасност на животните и в същото време, все още неясен представител на ответника, за който се твърди че е С.К., по-късно да настоява да извърши преглед на вече умъртвените животни.
Това е уникален случай, господа от БАБХ, ще станете исторически известни. Вие вече сте станали, тъй като в областта Б., както знаем вече от медиите, е налице паметник на Вашата дейност, има паметна плоча. Естествено, че при подобни обстоятелства, стопаните на животновъдния обект ще подхождат със засилено подозрение относно законността на действията на въпросните лица. Въпреки това, те не са си позволявали вменените им закононарушения. Искам да обърна изрично внимание на следното – ноторно известно е на всички юристи в тази страна, че всеки административен акт трябва да почива на истинни обстоятелства по силата на чл. 7, ал. 1 от АПК. Факти не могат да се създават с документи. Фактите са обективни и лежат извън доказателствената сила на документите, особено от страна на заинтересованата страна, каквато е ответника по настоящото дело.
По безспорен начин, категорично ясно е установено, че зараза във въпросния животновъден обект не съществува, а това е едно от главните основания за издаване на обжалваната от нас заповед. Тази заповед е основана на недоказани твърдения. В противен случай, животните от животновъдния обект не трябваше да ни гледат от територията на нашата земя, а от друго място. Те не трябваше да раждат агнета, които в момента блеят в кошарата и не трябваше да поставят под съмнение основанията на въпросната заповед. Те са веществени доказателства и могат да се видят от целия образован свят. Намират се в животновъден обект № 8720-0355 и могат обективно да бъдат установени. С твърдения не се доказват обективни факти, тези факти трябва да подлежат на подробна детайлна и обективна проверка от съда. Съдът има пред себе си представени достатъчно доказателства за неистинността на основанията на обжалваната заповед.
Въпреки че, чл. 47, ал. 5 от ЗВМД квалифицира Заповед № РД-1349 от 18.07.2018 г. на Изп. директор на БАБХ, уважавания от нас г-н Д. И. като неподлежаща на обжалване, то това не отменя обстоятелството, че въпросната заповед е нищожна и като такава не подлежи на изпълнение, а на обезсилване, от което следва, че постановената на нейно основание обжалвана заповед на директора на ОДБХ-Ямбол също е нищожна. Необжалваемостта на заповедта на директора на БАБХ не я прави юридически основателна и обоснована. За да се произнесе по обжалваната заповед на директора на ОДБХ-Ямбол от 10.10.2018 г., съдът е длъжен да се произнесе по нищожността, алтернативно по основателността и обосноваността на предходната заповед на изп. директор на БАБХ. В чл. 47, ал. 1 изрично е записано, че заповедта на изп. директор на БАБХ трябва да бъде придружена от предварителна заповед на Министъра на земеделието, храните и горите. Тоест, ако това условие на закона бъде нарушено, заповедта е нищожна, с всички правни последици от това обстоятелство.
Считам за необходимо да подчертая, че заповедта на изп. директор на БАБХ от 18.07.2018 г. е неоснователна и необоснована, независимо дали е обжалваема или не, и аргументите са няколко. В България не е изолиран щам на вируса на заболяването, което да е обективирано в писмо на ответника по делото. Това писмо е представено на вниманието на съда. Второ – лабораториите на БАБХ в С. са доказано несертифицирани, което не бе опровергано от ответника. Трето – ответникът не представи по делото писмото на лаборатория „Сират“ в М., с което не се доказа, че животните от заличения животновъден обект са болни от „чума” по ДПЖ, и са опасни и заразни. Имаме твърдения, които не са потвърдени с доказателства. Поредици заповеди на БАБХ досежно ситуацията в процесния имот, са взаимно изключващи се, издадени са поредица от заповеди, които постановяват избиване на вече избити животни. Няма да моля ответника, преди да издава нови заповед за избиване на вече избитите животни, все пак да прегледа предишните си заповеди.
Не може, след като си уведомил Международната агенция за безопасност на храните, че 203 животни от процесния животновъден обект са избити, ти със заповеди от 10.10.2018 г. и от мисля 09.01.2019 г., да постановяваш избиване на същите животни. Ако бъдат поставени на преценка всички тези факти и доводи, те неизменно водят до единствения извод, че животните не са заразни, защото не са болни и поради това са живи, след обявяването, че са умъртвени.
Налице е явно грубо нарушение на процесуалната норма на чл. 7 от АПК, което е достатъчно процесуално основание за отмяна на въпросната заповед. Второ – налице е очевидно нарушение на материално-правните разпоредби, тъй като извода за подлежащите на изпълнение на разпоредби на въпросната заповед, се основава на горните съществени процесуални нарушения. С процесуални нарушения не се доказва изпълнение на материално-правна норма. Моля да ни бъдат присъдени и разноските по делото, за които ще представим съответен списък.
http://www.admcourt-sl.org/uploads/0061c419/05470819.htm
съдът ще се произнесе до месец