Кеворк Кеворкян:

Вторник, 23 Април 2019 11:38

КОЛКО СТРУВА БЪЛГАРСКИЯТ ЖИВОТ
Тия дни научихме още една подробност от Ценоразписа на Българския живот: ако те убие паднала ограда на изоставено/закрито военно поделение, струваш 5 хиляди лева.

От години се разправяли за проклетата ограда на поделението в Хасково – общината се оказала безсилна да накара тлъстягите от Министерството на отбраната да направят нещо.

Накрая, едва преди месец, министърът/Каракачанов обявил обществена поръчка – „от малките“, понеже събарянето на оградата струвало пет хилядарки.

Обаче получили само една оферта- кой ще си губи времето в тези крадливи времена с пет хиляди лева.

А офертите трябвало да са три – нали все спазват законите.

И докато ги спазвали, оградата паднала.

Имало „обезопасителна“ лента край оградата, но вятърът я отвял – вятърът никога не стига до тлъстите чиновници от Министерството, прекалено са тежки, за да ги отвее.

И накрая убили човека.

Ето така вятърът на бездушието и глупостта накрая ще отвее и Българския Живот.

Сега всичко ще бъде на секундата забравено.

Горкият човек също – той в последните си мигове сигурно се е питал такъв ли край заслужава, защо го наказват Скотовете, за какви грехове, това ли е изобщо смисълът на Живота – да те премачка като животно.

Това е невъзможна държава, невъзможна, цяло чудо е как крета по някакъв начин.

Фантоми купуват, спечелени войни сънуват в празните си глави – обаче една келява ограда не могат да съборят.

Абе, извади пет хиляди лева от тлъстия си джоб и ги дай, направи нещо полезно с министерските си пари.

И ако си толкова алчен за показност, сложи една табела: „Тук имаше ограда, която лично съборих, защото иначе щеше да стане ясно колко струва българският живот“…

Най-тъпото е убийството да бъде наричано „нелеп инцидент“.

Нищо подобно: това е дълго подготвяно убийство,

И все няма виновни, все е виновна Случайността.

Така е, когато Случайници властват на всички равнища.

Сякаш някакъв Кръвожаден бог е надвиснал над нас – Богът на Случайността.

Как оцелява такава държава?

Представям си киселите физиономии на някои от овластените Случайници, затова им казвам:

Държавата е всеки един от нас, със смъртта на всеки от нас умира по малко и тя. Просто е.

А проклетата ограда в Хасково не се срутва за първи път.

Още в края на 90-те години част от нея се стоварва върху две момичета.

20 години по-късно отново се случва същото.

През тези 20 години обухме натовски ботуши, влязохме в Европейския съюз, бяхме Председатели… – властниците гордо навириха гребена си.