Изпаднах в тежък когнитивен дисонанс. Поне когато се събрахте на обсъждате жизненоважния проект , преди това не разменихте ли някоя дума , че в Ямболска област няма родилна помощ ? На фона на купищата капачки, едно великолепно оборудвано на второ , че и по-горе ниво неонатологично отделение стои затворено поради липса на лекари ? Засега временно.
Знам , че ще се намери някой да каже - то и без това никой не ражда в Ямбол. Добре . Обяснете го обаче на жената , която в три часа през нощта идва в болницата с разкритие и се налага да изпратя в най-близката друга болница , разбира се с болничен транспорт и след като се уверя , че с плода всичко е наред , и ще може да стигне успешно. Или на родилките от отдалечени места , които сменят две , а понякога и три линейки , защото колите от филиалите не излизат извън областта. Или на бременните , които се лекуват в отделението и искат да раждат тук. Е , за тези с термин след първи август ще е възможно. Надявам се.
Аз съм акушер-гинеколог второ поколение.Работя в Ямбол вече 30 години. Всички - баща ми , преподавателите ми , моите учители и наставници в акушерството са ме учили , че майчино и детско здравеопазване е приоритет. Не можех да си представя , че някой ще допусне една цяла област да остане без родилна помощ. Мислех , че това е невъзможно. Мислех , че ще има намеса на община , областно ръководство , министерство и ще бъдат взети необходимите мерки. Когато това не стана , очаквах бурна реакция от политици , граждански сдружения и въобще от това , което наричаме общественост. Нямаше такава. Но тази информация беше капката."В битката срещу демографския колапс". Грандиозно. И това в област , където освен всичко друго не може и да се ражда.
Господа , бебетата нямат партийна принадлежност. Ямболска област има народни представители от три политически сили. Очаквах , че някой от тях ще отправи питане към министъра на здравеопазването защо и как се стигна до ситуацията една българска област да остане без родилна помощ...
И така. Моите очаквания , основани на моите знания и убеждения , се разминаха трагично с действителността
Два - три журналистически репортажа , малко сензация , един чудесен текст на Седларска...И тишина...До момента , в който нещо се случи.Тогава пак ще има заглавия , камери , микрофони...