В дяволското огледало и обикновените крадци у нас се виждат като супергерои София, България Това, че България е държава на абсурдите, едва ли вече изненадва някого. Та къде другаде може да се случи, кражбата на цял завод да не е престъпление. И крадецът да не е в затвора, а да дефилира по телевизионните студия и убедено да разказва за грабежа, все едно е извършил подвиг, отбелязва в актуален коментар "Монитор". Къде другаде дезориентацията е толкова фрапираща, че на крадеца му ръкопляскат, а държавата хулят, защото му пречила да разполага спокойно с откраднатото. Къде другаде крадците се превръщат в жертви на прокуратурата, запорите на антикорупционния орган не означават нищо, а медиите създават чудовищни манипулации, вместо да търсят истината и да бъдат обективни.

Къде другаде, ако не у нас - в държавата на абсурдите, където всичко може да се случи, а стереотипите са обърнати наопаки. Къде другаде, ако не у нас крадецът вика дръжте крадеца в опитите си да замете следите. Няма как по друг начин да опишем „епичната“ сага на оръжейния търговец Емилиян Гебрев да открадне „Дунарит“. И то пред погледа на държавните институции и цялото общество. Че държавата е безсилна срещу наглостта на олигархията, отворила уста да глътне всичко по пътя си, това всички отдавна го знаем. Но явно и обществото ни вече не реагира, потънало в потока от дезинформация. Постепенно е загубило чувствителността си към лъжите, а хората са станали някак интровертни за заобикалящия ги свят. Трудно различават доброто от злото и истината от лъжата, а песимизмът изцяло ги е завладял.

В държавата на абсурдите дезинформацията се създава от медиите на олигархията, които в старанието си да прокарат поръчките на своите господари, дават трибуна на всякакви манипулации, фалшиви новини и откровени лъжи. Виновни са и журналистите им на повикване в опитите си да заблуждават общественото мнение. Защото моралът отдавна отсъства. Защото у нас от край време хора като Иво Прокопиев или Цветан Василев се опитват да налагат на обществото кой е прав и кой не е. И ако им се противопоставиш, както прави нашият издател Делян Пеевски, помията те залива и така години наред. За олигархията е жизнено важно да задуши в зародиш всеки опит да се стигне до истината. Кой се опитва да открадне „Дунарит“? Със сигурност това не е Пеевски, въпреки опитите на олигархията от години да наложи в съзнанието на хората мантрата, че „за всичко е виновен Пеевски“.

В съботния брой на „Капитал“ прокопиевата дружина от писачи направи поредните безпочвени внушения в тази посока. Та чак свърза отравянето на Гебрев (ако въобще е бил отровен) с интереса на Пеевски към „Дунарит“, като разбира се не пропусна да му припише и несъществуващи руски връзки. А лишените от към всякаква логика „конспиративни“ теории на финансираните от екс-банкера Василев сайтове, като „Фрог“ и „Биволъ“, отново минаха границите на нормалността. Тях трябва да ги коментира психиатър, при това добър, защото тези момчета явно имат нужда от лечение. До фалита на пирамидата КТБ през 2014г., а вероятно и към момента, оръжейният завод „Дунарит“ продължава да е собственост на Цветан Василев през неговата офшорка „ЕFV International Financial Ventures“. Същата офшорка е собственик на българското дружество „Хедж Инвестмънт България“, което от своя страна притежава дружеството „Кемира“. А „Кемира“ е собственик на 99,5% от акциите в „Дунарит“. Така на практика, без да е дал и един лев, тъй като „Дунарит“ е закупен, а и впоследствие е финансиран изцяло с пари на фалиралата банка, Василев става собственик на оръжейния завод. Към настоящия момент КТБ има да събира от завода почти 90 млн. лева – раздадени кредити на „Дунарит“, част от които оръжейният завод е предоставил като заеми на други фирми бушони на Василев.

Отделно, по информация на синдиците, качена на сайта на банката, КТБ има да събира от дружеството майка „Хедж Инвестмънт България“ около 53 млн. евро необезпечени кредити. Така общата задлъжнялост на дружествата от групата на „Дунарит“ достига 200 млн. лева. Много ли е или не, но нито „Капитал“, нито съпридружните му сайтове, а още по-малко зависимите от Василев „Фрог“ и „Биволъ“, коментират този безспорен факт – задлъжнялостта на дружествата от групата на „Дунарит“. Не ги коментират, защото не ги устройва. Защото това са парите на вложителите, изгорели в пирамидата. Защото всеки истински купувач на едно предприятие трябва да се погрижи първо за дълговете му. Да, но Василев и Гебрев не искат. Псевдо–собственикът Гебрев няма да плати и лев от тези дългове, защото ако го стори, каква далавера ще е това. Той иска да заграби завода без пари, защото така е най- сладко. Къде по-лесно е да се оплаква пред услужливи журналисти, как държавата или пък някаква офшорка му пречили да си присвои завода. Да се правиш на клоун по телевизионните студиа поне не струва пари.

Поведението на Гебрев не е нещо ново. Всички предходни кандидат собственици на „Дунарит“, а и на другите активи, придобити от Василев с пари на КТБ, не искаха да плащат. Да си припомним фамозния „инвеститор“ белгиецът с руски паспорт Пиер Луврие, който през март 2015г. обяви на пресконференция, че купува от Василев поредица от предприятия, между които БТК, „Дунарит“, „Авионамс“, „Гарб“, „Фърст Диджитъл“ и други, за смехотворната сума от 1 евро. Още не можем да проумеем, това проява на върховна наглост ли беше или тотална подигравка с държавата и измамените вложители. Ами следващият руснак Дмитрий Косарев, който няколко месеца по-късно също публично обяви, че е новият собственик на предприятията, защото се бил разбрал с Василев, срещу защита на семейството на фараона, да продаде предприятията и двамата да си разделят печалбата в съотношение 80% за Василев и 20% за Косарев. Даже договорът им бе публикуван в медиите.

Пореден нагъл опит на Василев и сподвижниците му да откраднат без пари активите на фалиралата банка, а държавата да пие една студена вода за тези 3,5 млрд. лева, платени от Фонда за гарантиране на влоговете. След провала и на Косарев, дойде ред на следващия „собственик“ на „Дунарит“ – новото подставено лице на Василев Емилиян Гебрев, който също няма никакво намерение да плати на държавата дълговете на завода. Че Гебрев е марионетка в играта на фараона измамник е повече от ясно. Както Луврие и Косарев, така и Гебрев е само поредния изпълнител в схемите на Василев да заграби активите, закупени с парите на вложителите на фалираната от него банка и да не позволи на синдиците да върнат предприятията в масата на несъстоятелността. Няма да се връщаме назад във времето, когато Василев се оплиташе в лъжите си, че активите уж били на банката, а после че били негови – т.е. на специални дружества бушони, контролирани от него, нищо че били купени с парите на вложителите и така нататък. Едно обаче е ясно. Василев прави поредица от опити да отклони активите от масата на несъстоятелността на фалиралата банка, да ги запази за себе си и за крадливата си банда от сподвижници, които му помагат.

Или казано просто, окончателно да ги заграби чрез подставени лица, представящи се за „инвеститори“ или кандидат „собственици“, които да дадат приемливо лице на наглата кражба. Но без да платят и лев на държавата. Емилиян Гебрев също не прави изключение. Съществената подробност тук е, че и Луврие и Косарев са свързани с руския олигарх Малофеев. Работят за него или имат съвместни участия във фирми. Този факт ясно показва, че финансовият измамник Василев се опитва, удобно излегнал се на дивана в Белград, няколкократно да прехвърли в полза на руснаците стратегически за страната ни активи, включително двата военни заводи „Дунарит“ и „Авионамс“, и то за без пари. Случайно ли е това или зависимостите на Василев от руснаците най-накрая лъснаха. Къде точно е генезиса на тази връзка е трудно да се определи, но със сигурност началото е в придобиването на КТБ по време на управлението на Иван Костов. Тогава от обикновен дилър Василев се превръща за кратко време в собственик на банка. С какви пари е направено това, също остава без отговор. Виждайки, че планът с придобиването на „Дунарит“ може да удари на камък, предвид запора на КОНПИ върху акциите на завода и многото съдебни дела, заведени от синдиците на КТБ срещу „Дунарит“ и другите длъжници от групата, Гебрев прибягва до последния си фокус от ръкавите.

Да свърже отравянето си през април 2015 г. с интереса си към „Дунарит“ и още по-драматично, да забърка и дежурния виновен за всичко Пеевски в този умопомрачителен комплот от „новичок“ и руски връзки. А медиите на Прокопиев, усетили възможността отново да обвинят Пеевски, разбира се угоднически му пригласят в разпространяването на този фарс. Къде обаче не ви се връзва схемата господа манипулатори. В нещо много просто. Когато е бил тровен Гебрев – през април 2015г., „собственик“ на „Дунарит“ е бил белгиецът с руски паспорт Пиер Луврие, който още през месец март на същата година обяви сделката си с Василев. Та за какъв интерес въобще говори Гебрев към този момента, след като той още не е бил предвиден в схемите на Василев. Към този момент Луврие и ментора му Малофеев контролират завода, дори самия Луврие е назначен за управител на „Кемира“ (дружеството собственик на „Дунарит“) през периода март-юли 2015г., а дори и за прокурист на „Дунарит“. Руснаците се обявяват за собственици на завода до развалянето на сделката от страна на Луврие през лятото на същата година. Поради тази причина Гебрев въобще не им е бил в полезрението. След Луврие на сцената излиза Косарев и чак след неговия провал идва поредното подставено лице на Василев – оръжейникът Емилиян Гебрев, сподвижник на Василев в опитите му да открадне „Дунарит“, но това се случва една година по- късно. Да, наистина малка, но крайно съществена подробност. И последната манипулация на олигархичния кръг „Капитал“, че Пеевски искал да придобие „Дунарит“. Как да го придобие, като не е правил дори опити в тази посока. Не е Пеевски този, който увеличи капитала на „Кемира“, за да се намали участието на длъжника на КТБ „Хедж Инвестмънт“ в същото дружество и то малко след като синдиците на фалиралата банка заведоха съдебен иск за ликвидирането на „Кемира“ заради дълговете именно на „Хедж Инвестмънт“.

И кой придоби новите акции от увеличението – дружеството „ТМН“ на някой си Иван Езерски, който срещу скромните 50 хил. лева стана непряк собственик на „Дунарит“. Предприятие за поне 150 - 200 млн. евро. Чие подставено лице е Езерски. Не е на Пеевски, а на Цветан Василев. Не е Пеевски този, който пробва да увеличи капитала и на самото „Дунарит“, по същата схема, за да намали от 99,5% на 10% участието на „Кемира“ в капитала на завода, имайки предвид, че акциите на „Кемира“ са запорирани от държавата (от КОНПИ) по мегаделото срещу Цветан Василев, като по този начин щеше да ощети държавата. Не Пеевски, а Емилиян Гебрев го направи. И накрая, не е Пеевски този, който прехвърли направо запорираните от КОНПИ акции на „Кемира“ от капитала на „Дунарит“, без да плати и лев на държавата. Каква наглост, да прехвърлиш запорирани от държавния антикорупционен орган акции, сигурно това прехвърляне в една Германия или Франция също ще се приеме за нещо нормално. Не ни се вярва. Не Пеевски, а Емилиян Гебрев го направи, първо акциите бяха прехвърлени от „Кемира“ на подставеното лице (или по-скоро бушон) „ТМН“, без заплащане на цена, а след това от „ТМН“ акциите на военния завод се озоваха в полза на дружеството на Гебрев „Емко“ (нищо, че Гебрев до момента не ги показва в търговския регистър, сигурно защото акциите продължават да са у Василев, а Гебрев е само подставено лице). Така Емилиян Гебрев на практика открадна „Дунарит“, а медиите на Прокопиев аплодираха кражбата. Гебрев бил „собственик“, а държавата му пречела, и офшорката „Виафот“ също. Ще му пречат разбира се и добре, че му пречеха.

Иначе всичко това, за което говорим сега, щеше да е история, която никой нямаше да помни. Защото така е по-удобно. Да се бориш срещу една нагла кражба е доста по-трудно, изисква нерви и кураж. При тези факти да повторим какъв точно е интересът на Пеевски? Сигурно в промените на Закона за банковата несъстоятелност, имащи за цел да спрат вторичното заграбване на активите на фалиралата КТБ, на които Пеевски е съвносител. Да, точно Пеевски, а не някой от биещите се днес в гърдите „борци“ за справедливост. Ако имаше интерес към „Дунарит“ щеше ли да създава закон, с който да увеличава възможностите на синдиците да върнат актива в масата на несъстоятелността. Защото в промените има текст, който позволява на синдиците да оспорят „сделката“ на Гебрев с акциите на „Дунарит“, както и всяко друго подобно прехвърляне на акции. Или щеше да вкара текста за възстановяването в полза на КТБ на неправомерно заличените от квестурата обезпечения, с което възможностите на синдиците за удовлетворяване на фалиралия трезор с активите, закупени с парите на вложителите, станаха реалност. Да си припомним ли и медийния вой на свързаните с вторичното ограбване срещу тези промени. Къде бе „Капитал“ тогава, естествено на страната на грабителите, където е и сега, защитавайки „жертвата“ Гебрев. Сигурно не би направил

всичко това, ако имаше интерес към „Дунарит“ или който и да е друг актив на фалиралата банка. Но е много по-лесно да се повтарят заучените мантри, нищо че нямат общо с действителността. Апропо, „руските връзки“ на Пеевски съществуват само във фантазиите на Прокопиев и платените писачи на Василев. Такива няма нито в убежденията на Пеевски, нито в поведението му на политик, в контактите му, а още по- малко можете да ги намерите в съдържанието на медиите му. Та Пеевски е само на 38 години, той дори и руски език не е учил в училище. По време на 90-те, най- смътната и неясна страница от новата ни история, е бил още дете. Истината е, че сагата на Гебрев със „собствеността“ на „Дунарит“ не е нищо повече от продължение на опитите на Василев да открадне, чрез поредното си подставено лице, последния актив на КТБ, чрез който финансира съществуването си в Сърбия и мрежата си от сайтове и платени журналисти. Но този обикновен на пръв поглед фарс започна да преминава в откровена патология, поради което и трябва да приключи.

Държавата, чрез синдиците на КТБ, трябва да обяви „Дунарит“ за продажба, но реална, а не като тази на Гебрев. И новият собственик, който и да е той, трябва да плати дълговете на групата дружества към фалиралия трезор. Или пък държавата да го направи, както постъпи с „Авионамс“, въпреки продължилите почти две години опити на Василев безпредметно да обжалва и пречи на процеса, сега военно-ремонтния завод „Авионамс“ е държавна собственост. Това е пътя и истината, всичко друго е пълен абсурд. Как тези абсурди се виждат като на длан в кражбата на "Дунарит" от Цветан Василев и Емилиян Гебрев четете в "Монитор" TАГОВЕ: цветан василев емилиян гебрев дунарит иво прокопиев кражба facebook google+ linkedin twitter pinterest