Шило в торба не стои! – такава народна мъдрост имаме. Е, аз съм шилото.
Предварително искам да заявя, че уважавам и почитам Църквата и лекарите, не желая да бъда разбрана неправилно! Имам приятели и от едните и от другите среди.
Този път повод е решението на МС да отпусне 5 / пет/ милиона лева за заплати на свещеници.
Това е чудесно. И свещениците имат семейства, които трябва да изхранват, имат разходи като всички останали. И те се трудят, следователно трябва да получат възнаграждение.
Но не това ще е акцента на писанието ми.
И църквата както и болниците станаха търговски дружества.
Влизаш за лечение, ако искаш прилично бельо или да се смени по време на престоя по някаква причина, трябва да си платиш, за да те обърне на друга страна, донесе вода, подлога и пр. внимание – пак трябва да бръкнеш в портмонето.
При постъпване докторът пише на един лист ( не на рецепта) какво трябва да се купи от аптеката – лекарства, превързочни материали и др.. И здрав – нездрав след пет –седем дни си плащаш чинно за престоя в „заведението” и тогава може да си тръгнеш – на носилка или на крака – няма значение! Клиничната пътека е свършила!
След това започва ходене по мъките – търсиш непрекъснато консултации с лекар, ангажираш сестра да слага инжекции, рехабилитатор и пр. и пр.
Докато дойде краят ти….
Пенсионер съм с почти 40-годишен стаж, но „държавната ми стипендия” ( защото е колкото стипендия на студент!) е почти еднаква с тази от малцинствата, даже по-ниска! Получавам я от пощата, за да платя веднага сметките и да зная с колко лева разполагам за месеца. Пощата в комплекса е пълна тогава с цигани – цели семейства! Мислех, че ще плащат сметките си и казах, че можеха да изчакат да си вземах възрастните пенсиите. Една от майките ми каза, че всички са за пенсии и че „децата й са много болни” и затова са пенсионирани. А тези „тежко болни” младежи се смееха, забавляваха, излизаха за по цигара и се връщаха с кроасан или някакъв деликатес обратно на същото място на опашката при майка си. Замислих се , че може да е наследствено заболяването им. Иначе как цели семейства ще са пенсионери по болест? То от цялата махала, по-малко от половината са здрави…Много болен народ, бе!
Та да се върна на църквата. Искаш да сключиш църковен брак – има такса, която трябва да платиш. Роди ти се рожба, трябва да е християнче, за кръщаване – такса. Освен това има изисквания какво да се занесе: 2 хавлии, сапун, 1 л. олио, свещи за отеца и всички присъстващи и др.. Ако искаш да спомене отчето името на твой близък в молитвите си за здраве – плащаш.
За тъжен ритуал – опело в храма или край гроба на покойника – такса.
Майка на моя приятелка помагаше в един от храмовете . Тогава изобщо не купувах даже и аз олио, брашно, захар, сапун, хавлии…Защото за ритуалите са необходими няколко капки олио. Всичко, което е занесено какво да го правят? Грехота е да се изхвърля!
Имам позната, на която цялото семейство се облича от дарения за църквата не само у нас, но и от извън страната. Активисти са и могат да си избират първи, чудесни, нови или почти нови дрехи!
Когато мога ходя да запаля свещичка в храма. На християнски празници се старая да не пропускам. Запалила съм свещите, отдръпвам се малко встрани и съм се унесла в молитви за здраве на близките ми хора и за покой на починалите и виждам почти цели свещите се гасят от обслужващия персонал и хвърлят в кофа с вода до свещника! Да изчакат да си тръгна поне!
Спомням си на погребението на дядо ми (Бог да го прости!) се постеше. Затова баба реши да се направи кисело зеле с бял боб за тези, които постят и няма да могат да хапнат от курбана на закланото животно. Преди да си тръгне отчето, баба го помоли да изчака да му сложи поне от вкусната манджа боб със зеле .
- А, аз постя, но попадията и децата не постят. – каза той и извади от чантата си едно
5 - литрово бакърче - Тури, тури, напълни го да хапнат за „Бог да прости” – допълни.
Моите почитания към свещениците! Не слагам под общ знаменател всички.
Случи ми се веднъж да посетя събиране на друга църковна общност( нарочно няма да я спомена по име). Щеше да идва автор на една книга, която ме заинтригува и исках да чуя и видя нейния автор. Бе наета голяма зала, пълна, едва си намерихме място да седнем. Авторът закъсняваше и организаторите запълниха времето. Излезе оркестър и засвири много приятни мелодии и всички запяха. Видях, че текста вървеше от мултимедия на екран . След известно време пуснаха някакви дълбоки неща – като гюмове и от трибуната отправиха призив:
- Давайте, братя и сестри, който даде повече, повече ще му бъде простено!
Пуснах левчето си (толкова можех да си позволя) в съда, който ми подадоха отляво,но след малко от дясно ми подадоха същото. Зачудих се да не връщат обратно, но видях, че другото продължава по реда …и така в продължение на около 10-20 минути непрекъснато се носеха и връщаха тези дълбоки съдове като гюм. Принудена бях само да го подавам на стоящите до мен….
Така и не дочаках да пристигне авторът, защото стана късно и трябваше да се прибираме с такси след това…
Църквата не разрешава да се внасят свещи отвън. Най-евтината е 0.20 лв. , може да се купи и до 5 лв. за специални ритуали.
А може да си купиш 200 броя свещи за 2 лева . Особено около гробището се предлагат непрекъснато – кой както може – започват от 4 лева, ако откажеш свалят на 3 лева и ако упорито отказваш, ги получаваш за 2 лева, купувам си от там, признавам . Дали е грешно да паля от тях в храма и на гроба на близките ми покойници?
Таня Кирова /ТанКир/