Още преди 5-6 години малцина от нас, познаващи в детайли манталитета и принципа на управление в територията, предупреждавахме, че дирижиращата партия затяга леко, но постоянно примката около опозиционно настроените граждани, неправителствени организации, комитети и партии. Относително затишие имаше преди европредседателството и през шесте месеца, в които герберите го играха демократи и западни балканисти. Имаше си дадена разпоредба, сведена на когото и както трябва, опозиционерите да бъдат оставени да си говорят на свобода, а журналистите да не се закачат прекалено, за да не станем за резил пред гостите, а и да покажем, че и властниците ни са народняци, даже обичат вицове за тях да се разказват. В момента, когато европредседателството свърши, приключи и демократичното търпение на овластените колониални сахиби, които излязоха от лятото на 2018 година омаскарени, с паднал рейтинг и замесени в поредица скандали , един от друг по-кошмарни, но категорично даващи индикации за управленско безсилие, безидейност и тотална некадърност. Именно след края на лятото на 2018 година маските тотално паднаха, смокиновите листа също, а властващите из територията осъзнаха нещо изключително тревожно - властта им се клатеше със страшна сила. Те го усетиха за пръв път след избирането на Румен Радев, но като кратък трус, но през миналата година разбраха, че земетресението е с магнитут в собствената им партия и във власт, разбира се. Отначало опитаха с кризисен пиар, но той вече не действаше. Проклетото народонаселение беше придобила имунитет към щама на герберолъжата. Именно тогава бе моментът, в който стратегът герберски е дал картбланш за репресиите, защото тази година е важна за оцеляването, за усвояването, за оставането, изборите са на живот и смърт за една партия- тази, която управлява. От ЕС съща са в паника, защото и там могат да се разделят с властта и ще си искат рестото от нашите за поддръжката, която оказваха, като си затваряха очите за българските безобразия. От сега нататък няма да бъдат пожалени нито журналисти, нито граждани,адвокати, инженери, учители.

Герберите можеха да си позволят да го играят демократи, докато не бяха заплашени от падане от власт. Вече не могат да си го позволят. Ще бъдат прагматици и циници, тъй като все някой е подшушнал старата максима : „Горко на победените“. Особено ако са управлявали 11 години. Докато потъват, ще давят и нас. горко и на оцелелите.

Росица Бакалова