×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Кеворк Кеворкян: Featured

Четвъртък, 03 Януари 2019 19:34

ИСТОРИЯ ЗА ПАНТАЛОНИ - ТЕАТЪРЪТ ОКОЛО Ф-16

Но преди това -
КАКВО ПОСТИГНАХМЕ ПРЕЗ 2018 - ЗАЕДНО!


90 публикации - 704 682 харесвания - 110 075 споделяния - 59 111 коментара - средно по 7 828 харесвания на публикация

ОБЩО ОТ ДЕКЕМВРИ 2016
220 публикации - 1 184 890 харесвания – 185 967 споделяния -105 869 коментара
/според официалната статистика на Фейсбук/

***
ИСТОРИЯ ЗА ПАНТАЛОНИ - ТЕАТЪРЪТ ОКОЛО Ф-16
Властта винаги очаква с нетърпение края на годината, за да се наиграе като Дядо Коледа, това е любимата й роля – на разпасания и сякаш леко подпийнал Старец, който хвърля подаръци наляво и надясно.
Но този път тя бе опровергана не от друго, а от търговските реклами.
Те се оказаха по-честни, което си е направо истинско чудо.

Една от тях ни казва, че „малкото е доброто тук“.
Така си е наистина, няма как да не се съгласим. Задоволявайте се с малкото - и то е нещо, това ни внушава въпросната реклама, не се подлъгвайте от големите лафове.
Това откровение трябваше да го чуем от политиците, но ни го доставиха тъкмо рекламите. И те са по-откровени от Властниците - и заслужават щедър подарък от техния си Дядо Коледа.

Малкото е доброто тук, така е - като изключим нашенския героизъм, който все е в големи порции. Само дето често е излишен и дори измамен.
Преди няколко дни се навършиха 15 години от атентата срещу военната ни база в Кербала, при който загинаха петима българи.
Някой предложи подвига им да влезе в учебниците. Да си пушечно месо - и това вече минава за подвиг.

Споменаха виновника за лошата подготовка на нашите войници - някакъв заместник началник на батальона. Нито дума обаче не чухме за политиците, които, заради ду.едавските си напъни, ги пратиха като жертвени овце на заколение в Ирак.
Соломонпаситата – идеолозите на новия героизъм - пак ги пожалиха.
И те продължават кротко да си преживят с днешния си интернационализъм.

Ами сегашните ни войничета по-подготвени ли са?
Някой има ли отговор на този въпрос – но не с дежурните лафове, присъщи на цивилните гарги, които временно се мотат из Министерството на отбраната. Само преди няколко години тия службаши предизвикваха ироничните подмятания на кадровите военни. Сега и те свикнаха с гаргите. Армията сигурно е станала по-боеспособна от това.

Добре, че най-после ще купим американските Ф-16.
Как ще ни помогнат те, е отделен въпрос – важното е алъш-веришът да върви.

Сещам се за един коментар от Фейсбук - може да мине за коментара на изминалата година: „Гледахте ли руския военен парад? Ако ни нападнат, само с оркестъра си ще ни превземат!“
Тъй че, десетина Ф-16 няма да ни са излишни – поне оркестъра да озаптят.

Така неусетно стигнахме до лошия театър и лошите актьори.
Няма човек, който да не е бил сигурен, че тъкмо славният Ф-16 ще пори още по-славното ни небе - дори кравата Пенка беше наясно с това.
Защо им беше нужно тогава на управниците да разиграват провинциалното си театро, след като на всички е ясно, че имат автономността и куража на един свален панталон.

Комисии, препирни, кампании на прислугата от черносотници на Властта, някои от които освен че са нетърпими тъ.анари, са и пределно нахални.
Един направо клеветеше президента Радев, че е имал вземане-даване с „Грипен“, затова лобирал за шведския самолет. Жив да го оплачеш въпросния храбрец, защото ако Радев го подгони с един съдебен иск, никой от чорбаджиите му няма да го защити.
На телевизията, която дава трибуна на подобни типове, направо трябва да й пуснат кепенците - и без друго никой не я гледа.

ГЕРБ са в „европейско развитие“, но иначе са си в медийния палеолит - пропагандните им способности се изчерпват в мятането на камъни, съпроводено с дивашки крясъци.
Освен това са и истински мазохисти - все намират най-отблъскващите типове да ги защитават, с нужда и без нужда.

Дори руският оркестър да беше цъфнал на „Дондуков“, пак щяхме да вземем Ф-16 - защо беше тогава театрото?
Някой от отбора на медийните примати вероятно е подсказал на Властта да се кълчи, уж в името на обективността, да се терзае докрай.
Включиха в театрото и американски помощник държавен секретар – един от петимата, сетне и самият държавен секретар.

Да не би да не забележи простолюдието, как се опъваме, колко ни навиват – пък ние, нали сме си мъже, се съпротивяваме мъжки - и прочее подробности от Историята на сваления панталон.
А всичко беше ясно, още когато Тръмп каза, че разчита да не се мотаме с алъш-вериша – иначе ще последва друга история за сваления панталон, не толкова ведра колкото покупката на Ф-16.

В крайна сметка, простолюдната публика сигурно си е казала: „Хайде, плащайте, че ни омръзна от героизма ви!“ Кой ще намаже сега обаче - и какво?
Чухте американските войници как посрещнаха Тръмп в Ирак - такива екзалтирани крясъци техен президент скоро не е предизвикал.
Особено когато обяви новата си идея: отсега-нататък ще водим войни, само ако ни плащат.

Подписваш чека и те защитаваме, колкото можем - и докато не пристигне руският оркестър.
Хубава, ясна идея и нашите хора сигурно са я разбрали – заслужават една снимка за спомен, от панталона нагоре. Това ще им е кяра.

Други актьори, също лоши, обаче са получавали доста повече.
Митов, например, го довлякоха от Националния демократически институт на САЩ и направо го назначиха за български външен министър. Сетне го прибраха в някой гардероб – той си беше кротко момче и не си отваряше много-много устата.

Други обаче изобщо не я затварят. Захариева специално ще я сложат на някоя витрина – като Николай Младенов, който отговаря в ООН за мира в Близкия Изток, лесна задача за един панталон.

Сега търсят място за Ирландската пастирка – намекна го по телевизията една журналистка, която познава тайния живот на Върхушката. Не можах достатъчно бързо да посегна и да й издърпам ухото, когато каза, че Пастирката предизвиквал най-голям интерес в сайта на нейния вестник.

Един влиятелен политик ми каза, че щели да го натаманят в НАТО – вече с вдигнат панталон. Питах го дали е пил нещо и той отрече.
Е, ако това се случи, онзи оркестър ще превземе без бой и главната квартира на НАТО.

Тия назначения – те не са едно или две – минават някак безшумно, като израз на спонтанната милост на Опекуна към една или друга наша гарга. Но, всъщност, са кулминацията на един друг театър, доста по-безсрамен от този за Ф-16, при това и доста по-продължителен.

Възнаградените особи години наред се трудят като хамали за интересите на Опекуна, главно с думи - и задължително дурашки.
Диви изхвърляния, диво слагачество – тия дори изобщо не носят панталони – и накрая ги застига милостинята.
Пастирката най-усърдно продаваше русофобията си – и накрая тъкмо тя ще му осигури подаянието.
Ако някой се съмнява в това - да си види, къде са му панталоните.

Несръчното театралничене около Ф-16 неизбежно ни напомня за панаирите около обществените поръчки за едно или друго.
Всъщност, дори определянето им като „обществени“ вече си е едно предизвикателство. Всички са наясно кой ще спечели поредната далавера, но пиеската усърдно е разигравана.
Тази практика отдавна е развратила всички по веригата, чак до най-долу, до най-келявото село - там касапницата е доста по-кървава, но технологията е същата. Притворството е заразително.

Чух по телевизията за някаква разправия с руснаците – Слава Богу, без участието на оркестъра.
Подарили на Софийската община елха, но в украсата й имало и звезди – обичайните коледни украшения, не ония от Кремъл.
И това предизвикало гняв в социалните мрежи.
Но преди време там приеха доста по-спокойно един друг подарък - „Бронзовата къща“.

На мястото на Мавзолея - едно съоръжение което намирисваше на източен деспотизъм, се пръкна нещо временно, доста неясно, за мнозина дори лековато - като лековатите години на Прехода; направено от днес за утре, слагаме го и го махаме… - с всички асоциации, които събужда това тричкане/колебание.

А между двата символа, разхвърляни във Времето, ние си крачим нанякъде, колкото да се намираме на работа – орисани сме да вървим, без да стигаме до никъде.
И без да знаем докъде сме я докарали…
Сякаш сме наказани на „път/пътуване без спиране“, което било най-ниското ниво на Ада в будизма.

Хората се умориха и отвратиха от това безкрайно тътрене, изпитват отвращение от несмислените напъни все по нещо неясно, днес така, утре – иначе, важното е да плющят знамената на глупавото бодрячество.

***
* На www.kevorkkevorkian.com може да намерите: Публикации, Книги, Списание, Галерия, Всяка Неделя, Нови свидетелства, Интимно от профила.
***
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=777608515937205&id=100010641917787

Read 720 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2019 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo