Що?Ето: социалистически реализъм? в "Жорж Папазов" Featured
Четвъртък, 08 Ноември 2012 01:39Едно от определенията на социалистическия реализъм гласи:следното: "Полукласическо полуизкуство, на не съвсем социалистическия, съвсем не реализъм"
Класическото е - правдиво, исторически конкретно изобразяване на действителността, в съчетание със задачата за идейното възпитание на трудещите се
Можем, да си припомним, а по-младите, родените след 1989 година, да открият вече в една от залите на художествена галерия "Жорж Папазов" соц реализма. Изложбата беше открита вчера с думи на директора на галерията Петко Йорданов. За определянето на соц. реализма и налагането му като направление, художествен метод след 1932 година в СССР, а след 1944 година и в България говори художникът Александър Александров, получил висшето си образование в СССР, в годините на т.нар. Перестройка. Да не забравяме, напомниха думите му, че въпреки определянето му и ужналагенето му като основен метод през годините на т.нар. тоталитаризъм живяха, работиха и излагаха свои произведения големи руски художници.
На Запад, впрочем като навсякъде интелигенцията е с леви разбирания, Изселилите се от Русия след 1921 година, а и по-сетне, творци и интелектуалци стават гръбнака на западноевропейското авангардно изкуство. "И тяхното влияние се усеща и до ден днешен", каза Сашо" Пабло Пикасо дори е член на компартията...В България твориха и се наложиха художници като Борис Ангелушев, Дечко Узунов, Илия Бешков, Стоян Венев, Владимир Димитров - Майстора, Светлин Русев...
И как забравим, като се огледаме, че почти всички, съвременни изтъкнати и изявени, харесвани творци и почитателите им, по един или друг начин са свързани със соц. реализма. Няма как приемственост, майна. Освен онази част от управляващите днес, която не се води от естетически съображения - вж. като върховенска естетика - Борисова, Желева, Фидосова, Цачева, Фонтан-Кабрански...Само като естетика, напомням!
Експозицията е с произведения от фонда на галерията от периода 1944-1989 година. Не се прави, не се композира лесно такава експозиция, така че и да показва основното, но и да демонстрира и нюансите на онези времена. Е, успели са, доколкото разбираме. Нещо малко ми беше "Димитров" и "Ленин" обаче. Повечко бяха на времето... Онези времена, в които премина детството и младостта, поривите и разочарованията, търсенията и...намиранията, признанието и обичта на, към тези, които слушаха вечерта на 7 ноември 95 години след Великата октомврийска "Пятница 13" сред картини, скулптури и пластики, от тогава, когато както казва Христо Карастоянов, от онова време, когато бъдещето беше светло...