×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Никулден - всичко за празника

Четвъртък, 06 Декември 2018 01:57

 

Празнуват: Никола, Николай, Нико, Кольо, Ненка, Николина, Нина, Ница

 

Свети Никола се родил през втората половина на III в. в ликийския град Патра. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на града, приел племенника си в храма и от тук нататък той щял да му служи до края на дните си. За разлика от повечето свои събратя светци, Никола умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитвал силно мъчения на преследвачи и екзекутори, но изпитвал радостта да даваш, без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е сторил.
Преданието разказва как спасил един обеднял човек с три дъщери. Когато изгубил всичките си пари, човекът бил решен на всичко, да продаде дъщерите си дори. Но светецът не позволил това да стане. Една нощ разореният получил неочакван дар – кесия с жълтици. С нея оженил едната си дъщеря за богат жених, заживяла тя добре. После получил нов дар – кесия жълтици и за втората си дъщеря. После – за третата. Накрая и за себе си намерил жълтици. Хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно, в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник, осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Сигурно оттогава почитат св. Никола като закрилник на имота и парите.
Веднъж тръгнал да се поклони на Божи гроб. В морето се разразила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Никола възкресил моряка и с молитва успокоил морето. Оттогава пък трябва да е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците.
В жестокото за християните време при императорите Диоклециан и Галерий св. Никола бил епископ на град Мир. Много мъчения и смърт видели очите му. На Възкресение Христово в Никомедия в храма били изгорени 20 000 християни. Мнозина били хвърлени по затворите. Затворен бил и епископ Никола. Спасително се оказало времето на Константин Велики, който не само прекратил гоненията, но и сам приел християнството.
През 325 г. бил свикан Първият вселенски събор в Никея. Присъствали всичките тогавашни 318 епископи. Огромна заслуга за разбирателството, постигнато след дълги дискусии на този събор, имал епископ Никола. Всичките му дела до края на живота му през 342 г. имали цел да умиротворят, да закрилят, да дадат изцеление. Постигал го с чудна лекота, наричали го Чудотворец. Погребали го в катедралата в гр. Мир и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление. През 1099 г. мощите му били пренесени в Италия, гр. Бари, там са и до днес.
Никола означава Побеждаващ.

 

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ НИКОЛА ЧУДОТВОРЕЦ

 

Архиерею Божи, светителю Христов, просветли светилниче на църквата, предивни чудотворче, усърдни молитвениче, бърз помощниче в беди и избавителю от нещастия, отче наш Николае, чуй ме, който с вяра и любов пристъпвам сега към тебе и моля твоето силно застъпничество в предстоящето ми плаване. Ти от младини бе избран съсъд на Светия дух и с високите си добродетели достигна духовно съвършенство и светост и непрестанно вършиш дела на милост и множество чудотворения. Ония, които плават по вода, ти ограждаш с твоята закрила и при бури спасяваш от гибел. Затова и аз, който предприемам това плаване, с вяра припадам пред тебе и усърдно те моля: не ме пренебрегвай, но се смили над мене и ме пази по време на плаването и избави от беди и изпитания. Моли Пастироначалника, нашия Спасител Господ Исус Христос, да просвети ума, изостри вниманието, укрепи десницата и благослови труда на кормчиите на кораба, та спокойно, мирно и тихо да го изведат до пристанището, за да изпълня доброто си намерение с успех и радост, та с благодарност да славя и превъзнасям всесветото име на Живоначалницата Троица и твоето силно покровителство. Амин!

 

ИКОНИ

 

Свети Никола се изобразява в архиерейски червени одежди, достолепен, беловлас, благославя със затворено евангелие.

 

НАРОДНА МИТОЛОГИЯ

 

За народа св. Никола, често наричан "Стари св. Никола", е юнакът, който заповядва на морето, водите и ветровете. Такъв бил неговият дял при подялбата на света – по море да ходи, гемии да крепи. Също му се паднали бродовете на реките, службите и трапезите. Той има свръхчовешка сила, с крила хвърчи над моретата и може да размрази дори замръзналото Черно море. Може да спаси изпадналите в беда моряци, но може и люто да се разсърди, да пусне заключените в една пещера ветрове, да изпрати страшна буря. Владее водите и морските дълбини, господар е на зимата, снега и ледения вятър.
Свети Никола според народа притежава и несметните богатства на подводния свят – плава със златен кораб, има златна гега, пие от златна чаша, строи черкви и манастири от злато и сребро. Светецът е християнизираната версия на почитта към добрия дух – прародител, закрилник на дома и фамилията. Свети Никола е патрон на рибарите, ловците, търговците, на овчарите, стадата им и вълците. Лекува, но може и да причини болести. Помага на девойките да се задомят.
Веднъж, посред лято, на Петровден, морето замръзнало и корабите останали посред леда. Но хората се помолили на св. Никола и той размразил водата. Легендата разказва как някога сам той изпаднал в беда, шест седмици преседял на една дъска в морето, молил се с вяра и Господ го възнаградил за вярата – не само го спасил, но и го назначил за защитник на всички пътуващи по вода, да държи ключовете на седем извора и да не пуска водите им, пусне ли ги, ще се издавят хората.
На Никулден жертвеното животно е риба, шаран. Казват, това останало от деня, в който светецът сторил чудо, запушил с шаран дупката на пробитата гемия и спасил хората от сигурна смърт. Според друг вариант с риба запушил цялото море, пресушил го и Мойсей не успял да мине с кораб по него. Свети Никола е ту млад момък със златни крила, който успял да надвия морската юда (или Деница, морска змеица), ту беловлас старец с дълга, бяла като снега брада. В образа му се съчетават прастари езически представи с християнски мотиви и символи. Той е митичен юнак, сражава се и надвива морски чудовища, тъмни сили на злото, мрака и ужаса. Някога, когато хората още нямали оръжие, змейове и смоци живеели редом с тях, женели се за тях дори. Един змей тръгнал с цяла върволица годежари, змейове, змеици, смоци и малки змейчета, за да иска мома от съседно село. Ала бащата не искал да жени момичето си за змей. Помолил се на св. Димитър, после – на св. Илия. И двамата отказали да му помогнат. Само св. Никола не отказал, разсърдил се, разфучал се, пуснал заключените студове, ледове и вихрушки. Мраз сковал земята. Измръзнали годежарите. Само змеят жених успял да стигне портата на годеницата, ала едва пристъпил, и се свлякъл, извикал "вардък", после – "савдък", и издъхнал. Оттогава и станали празниците Варвара, Сава и Никола.
Особено силно било чувството на св. Никола за справедливост. Разказват, че когато се застягал за рая, мястото, което по право и святост му се полагало, подир него тръгнала цялата му рода, братя, братовчеди и пр. Но той категорично и без да се замисля, ги спрял. "Не – рекъл им, – не сте достойни и не може по роднинство там да ви приемат." Това също можело само със светците да се случи. Затова и старите българи са го почели не с един, а с два празника: Летни Св. Никола (9 май) и зимни – Никулден.
Два са празниците му и защото неуморно се труди и спасява закъсалите сред буря, нуждаещите се от помощ.
Завидял му веднъж Касиян за такава почит, наметнал дебелия си кожух и тръгнал да се жалва на Господ. Защо така несправедливо е разпределил почестите: на едни по два празника в годината отредил, а на него – веднъж на четири години (29 февруари). Погледал го Господ как се е увил и пуши чибука си, пратил да повикат за св. Никола, но дълго чакали. Нямал време светецът за светски разговори, буря се вихрела в морета, моряци в опасност го очаквали. А когато се появил мокър, запъхтян и морен, Господ посочил към него и рекъл: "Виждаш ли, Касияне, защо неговите празници са два, а на теб и един ти е много." Затова е и един от любимите български светци. В народната песен св. Никола "гради църкви и манастири", почива си, седнал под сянката на един явор, а св. Неделя го буди, умее да работи, но и хоро да води. До него играе "малка мома, малка мома с тънка риза копринена". Подарила є я самата Света Богородица за това, че е полюляла люлката на младия Бог.
Светецът пази не само от природни бедствия, но и от крадци и мошенници. Вероятно тази му дарба са си харесали банкерите, решавайки да празнуват в негова чест.
Свети Никола е покровител на бедните неомъжени девойки.
Вярва се, че дом, закрилян от него, е защитен от всякакви посегателства. Закриля сиромасите, несправедливо осъдените, защитава затворниците.
Ако човек почита св. Никола, може да се излекува от всякакви болести. Пастирският момент в култа към него обяснява донякъде чудодейните му възможности да стои между световете, да изцелява неизлечимо болни, да подчинява същества от отвъдното на силата си.
Неговият празник е в чест на водната стихия, моретата, реките и езерата. Денят на св. Никола (6 декември) се празнува от всички с обща църковна служба и риба шаран, който е ритуалната жертва на всеки дом.
Казват, че на 6 декември всички морски съдове спират във водата в чест на своя повелител.

Свети Никола спасява кораби

Свети Никола вино пие,
насред море кораб се дави,
кораб се дави с триста юнака.
Първи кораб все златари,
златари се молба молят:
– Изкарай ни накрай море,
накрай море, на бял пясък,
ще те дарим триста оки,
триста оки злато и сребро! –
Втори кораб все орачи,
орачи се молба молят:
– Изкарай ни накрай море,
накрай море, на бял пясък,
ще те дарим триста кила,
триста кила бяла пшеница! –
Трети кораб все лозари,
лозари се молба молят:
– Изкарай ни накрай море,
накрай море, на бял пясък,
ще те дарим триста мери,
триста мери благо вино! –
Свет Никола отговаря:
– Не ви искам триста оки,
триста оки злато, сребро;
не ви искам триста кила,
триста кила бяла пшеница;
не ви искам триста мери,
триста мери благо вино;
а ви искам един колак
и той да е на деня ми,
на деня ми, на Никулден;
искам ви една мера
и тя да е на деня ми,
на деня ми, на Никулден;
искам ви една пар
и тя да е на деня ми,
на деня ми, на Никулден!

Как станал Никола светия

Никола бил най-малкият син на едно голямо семейство. Имал много братя и много сестри. Веднъж въшлясали. И майката взела да пощи децата от гадинките. Едни изпощила, но останали от по-малките деца и се стъмнило. Тогава тя запалила фенер и го дала на малкия Никола да го държи, докато изпощи всички деца. Докато майката пощела, Никола, нали бил дете, все мърдал насам натам и не светел хубаво, а тя му се карала и викала:
– Свети, Никола, свети, Никола!
И оттогава всички започнали да му викат Свети Никола. Така му и останало името. Ето откъде е и светията св. Никола.

Бедният човек и св. Никола

Един беден човек отишъл на пазар и край една църква, до църковната врата, видял да се продават икони. Мнозина купували иконите и той поискал да си купи. Попитал селянина, който ги продавал, каква ще му е ползата, ако си купи икона.
– Голяма полза ще имаш, приятелю – казал му продавачът. – Слагаш иконата в един ъгъл на къщата срещу слънцето, палиш всяка вечер свещ и се молиш на Бога всяка вечер и всяко утро да те пази от арамии и всякакви лошотии.
Като чул това, човекът си купил две икони: едната – на Света Богородица, другата – на св. Никола. Отишъл у дома си, сложил ги в един ъгъл и като нямал свещи, палел по една малка борина.
Една вечер човекът отишъл на гости с жена си, запалил пред иконите една по-голяма борина и излязъл от къщата, без да я заключи. Жена му искала да я заключи, той не давал, понеже иконите му пазят къщата. Тръгнали и оставили къщата незаключена. За беда един съсед чул кавгата им и през нощта ограбил къщата. Като си дошъл на сутринта човекът, видял дома си ограбен.
– Е, домакине – рекла жена му, – аз като ти казвах да заключиш, ти не ме слушаше и вярваше, че иконите ще ти пазят къщата!
Човекът грабнал една тояга и посегнал да удари иконата на Богородица с думите:
– Защо, Богородице не си ми пазила къщата, ами си седяла така и си гледала как арамиите (крадците) ме ограбват, светлина ли не ти оставих, или какво?
– Не се ядосвай, стопанино – казала жената, – Богородица има дете на ръце, може да го е изнесла на двора и от това да не е видяла арамиите.
– Може и това да е било, жено, добре, ами старият каква работа е имал, че не е видял? Той като стар човек, трябвало е хич да не заспива и да ни пази къщата.
И се обърнал човекът към св. Никола със закана, че ако до един ден не върне в къщата откраднатите неща, ще наложи с тоягата иконата.
Тогава св. Никола се явил на сън на крадеца с един голям нож и започнал да го реже парче по парче, заплашвайки го, ако не върне всичко откраднато. От страх крадецът скочил в полунощ, грабнал откраднатите неща и ги върнал на мястото им. Като се развиделило, сиромахът видял, че всичко си е на мястото, и казал на жена си:
– Е, видя ли, стопанке, че свети Никола ми донесе всичките неща, дето ни откраднаха?
– Видях, стопанино, и сега повярвах. А ти отивай да донесеш повече борина да палим на иконата на свети Никола, за да ни пази и по-нататък!

Свети Никола и лодкарят

Веднъж един лодкар навлязъл навътре в морето. Появила се буря. Тогава той започнал да се моли на св. Никола да го спаси и наистина това станало. За благодарност принесъл курбан – шаран на св. Никола. Когато в мрежата на рибаря има много риба и някоя от тях изписка, то значи, че тя кълне рибаря и той ще умре.

Циганин лъже св. Никола

Един циганин отишъл през зимата за дърва в гората. Качил се на едно високо дърво и не могъл да слезе. Рекъл:
– Миличък свети Никола, помогни ми да сляза от това дърво – ще ти запаля една голяма свещ!
Заслизал надолу. Слизал, слизал, току стигнал до половината. Като видял, че му е останало още малко, рекъл:
– Ех, аз вече и сам ще си сляза, няма да ти паля свещ, свети Никола.
Та като се откачил един клон от дървото, а циганинът – от чеп на чеп, от чеп на чеп – удрял се, падал, удрял се, падал, та накрая се строполил на земята.

Свети Никола и св. Илия

Свети Никола кораб ковал да плава с него по Черно и по Бяло море. Като го свършил, тръгнал по морето. На кърмата седнал брат му св. Илия, който бил владетелят на вихрушките. Като плавали, срещнали в среднощи, тъмни полунощи, морската юда. Тя плувала срещу тях, искала да удари кораба и да го потопи. Тогава св. Никола помолил брат си св. Илия да мигне с око, та зората да се вдигне, и с око да трепне, та огън да излезе. Свети Илия го послушал, вдигнала се зората, излязъл огън, от който морската юда отслабнала и се изтощила. Двамата братя я уловили, а тя започнала милно-милно да им се моли:
– Простете ми, моля ви, простете ми, че аз не съм морска юда, ами съм Божията майка.
Братята познали, че ги лъже, и я отвели със себе си.

Свети Никола – рибар

Свети Никола бил рибар. Веднъж тръгнал да продава риба. Стигнали го и други търговци на риба и му завидели. През нощта те отсекли главите на конете му и побързали да го изпреварят.
Като станал той и видял каква е работата, помолил се и наслагал главите коя където се случи. Конете оживели и продължил пътя си.
Като стигнал търговците, всички се разбягали и си казали: "Тоя ще да е светец, щом заклани коне успя да съживи."

 

РИТУАЛИ

 

Коли се курбан, празнично жертвоприношение в чест на светеца, задъл­жително риба. Затова празникът се нарича още Рибни Св. Никола, Мокри Св. Никола, Рибена черква.
Хлябът се разчупва от бащата високо над главите – да са високи класовете по нивите.
Понякога остават парче от обредния хляб на тавана за светеца – да пази къщата от мишки.
На места раздават за здраве от дясната половина на обредната жертва.
В отделни региони главата на рибата се яде на следващия ден (Николова патерица). Ако някой не го стори, светецът се сърди и удря с патерицата си.
Кръстата кост от главата на рибата се пришива в шапчицата на малките деца, за да ги предпазва от уроки и всякакви лоши магии. Вярвало се е, че е лековита също при безсъние, хъркане и други болести, помага и при болести по добитъка. Костта се стърже на прах, размесва се с вода, престоява три дни на покрива, под звездите, и след това се дава на болния да пие.
Рибарите оказват специална почит на светеца. Първата уловена този ден риба се изяжда още на брега. След 6 декември риболовът вече е забранен.
Празнуват се семейно-родови служби "служба", "светец", "оброк", "наместник" в чест на светеца – закрилник на фамилията, дома, имота. Рано сутринта момите канят роднините на гости с вино и китка босилек. Закачлива и весела мома "джумбашлийка" обикаля роднините с наниз люти чушки на рамо и кросно в ръка. Хлябът за обредната служба в чест на патрона се меси от най-младата жена в къщата. Трапезата се реди вечер. На нея някога са присъствали само мъже. За разлика от Варвара и Сава Никулден е типично мъжки празник. Прекадява се от най-възрастния. Питата се разчупва високо над главата пак от него. През двете половини се изсипват варена царевица или жито и се благославя: "Колкото зърна – толкова копє. Къщата да е пълна с челяд, а кесията – с пари."
На Никулден се събират младежите, които ще коледуват, и отиват да канят своя станеник да влезе в ролята си.
Освещава се нов дом. Новодомците колят курбан и редят тържествена трапеза.
На много места се правят сглядни празнични хора, на които момите играят, а момците си избират невести.
Която девойка иска да се ожени, трябва да се помоли на светеца сутринта рано на празника му, да остави пред иконата му цветя и дарове.
Празнуват търговците и банкерите, воденичарите, ловджиите, овчарите, които почитат св. Никола за свой патрон.
Овчарите пазят от свареното жито (царевица) на Никулден и дават от него на животните чак до Гергьовден. Пастирският аспект в култа къв св. Никола го сближава със св. Влас и св. Георги. Свети Никола притежава чудодейни възможности – стои между световете, изцелява неизлечимо болни, подчинява същества от отвъдното на силата си.
Свети Никола е светец, на когото често се посвещава курбан за избегнато опасно премеждие.

 

ЗАБРАНИ

 

Когато се приготвят шаранът или друга риба с люспи – мряна, платика, – люспите не бива да се търкалят по земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети беда. Костите на никулденския шаран не се хвърлят – или се изгарят, или се заравят дълбоко в земята.

 

 

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ

 

Овчарите се надхвърлят с овчарските си геги. Който хвърли най-далеч, неговите овце ще са най-здрави и плодовити през годината.

 

 

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

 

За народа денят бележи началото на същинската зима.
"Днес му е денят, утре – снегът", казва българинът и очаква наистина светецът всеки миг да пусне ветровете, които държи затворени в една планинска пещера, да тръсне бялата си брада и да посипе сняг по земята. Студеният Никулден обещава здрава и плодородна зима.
Ако на Никулден се появи скреж, това е добре за зърнените култури.

 

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

 

Трапеза

Празничната трапеза освен риба (тя трябва да е с люспи) се състои само от постни ястия (фасул, сарми и др.). Рибата се пълни с лук, ориз, орехи и се пече на фурна цяла в тесто. Централно място заема и обредният хляб "боговица", "богов хляб", "никулски кравай", "светец". Шарките могат да означат кораб, риба, самия светец как хвърчи над морето. Те са пластично моделирани и най-разнообразни – кръст, птиче, кръг, дъга, подкова и др.
На Никулден трапезата не се вдига цял ден и всеки гост е добре дошъл.

Риба, шаран


В античността рибата е имала различна символика – щастие, живот, виталност, идваща вероятно от бързото є размножаване. Свързва се с подземния свят, на мъртвите се принася като жертва риба. В християнството е символ на водата. Често една от посоките – запад – се изобразява с риба. В ранното християнство е символ на новопокръстените, техен таен разпознавателен знак. В Евангелието привличането към християнството се сравнява с уловени риби. Рибарят символизира кръстителя, а рибата – този, който се кръщава. До IV в. изображението на риба се среща много често върху саркофази, катакомби и пр. Става символ на самия Христос като своеобразно тълкуване на гръцката дума "риба".
Шаранът заедно със змията и кокошката символизира подземния свят, света на мъртвите, на влагата, на хтоноса. Трите животни дори се обединяват, за да изрисуват образа на змея – "до кръста момък, надолу шарен смок", прилича на ерген с рибена опашка, главата му е като на кокошка, тялото му е покрито с люспи.
В митологичната представа за първотворението тези животни са разположени в основата на триизмерното пространство, крепят земята. Според различни етиологични легенди около земята са увити шаран и змия или само огромна змия, която си е захапала опашката. Шаранът и змеят от митологична гледна точка са от един и същ смислов порядък, равнозначни са.
Според друга легенда земята се държи върху главата на щъркел, а под краката на птицата плува шаран. При изобразяването на света чрез вертикален модел, чрез "световното дърво", "дървото на живота", долната страна се заема винаги от змия или риба. Езически предшественик на св. Никола е змеят, а християнизираната му версия отрежда на светеца да бъде посредник между световете, долния и горния, между земята и боговете.
Рибата, както и змеят символизират плодовитост, раждаемост. Против безплодие се използва змийска кожа. Старите българи са оставяли по дрехите на бездетна жена да пропълзят змии. Жена, която има сексуални проб­леми с мъжа си, преспива една нощ с риба между краката, а на сутринта му дава да яде от тази риба и казва тихо: "Както харесваш рибата, тъй да харесаш и мен."
Представата за св. Никола е свързана семантично с митологичните вярвания и представи за рибата и змея.

 

 

 

 

 

 

Read 448 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2019 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo