Димитър Михов - етнолог
Между общините „Тунджа” и Елхово, между селата Драма и Малък манастир, метафорично напомняйки граничното си минало, стоят останките на една крепост. Това е по-малката сестра на известната ни крепост от Манастирските възвишения – били между България и Византия, между санджаците Паша и Чирмен, а и между териториите на Българската екзархия и Цариградската патриаршия.
       Ето какво ще прочетем от Константин Иречек:
       „И двата върха, доста подобни на чешкото Средногорие в Рип, са обрасли с гъста гора, а освен това и двата имат на върховете си остатъци от големи стари крепости... Равнината около двата върха е пълна със старини, с църковища и могили. На запад от Големи манастир при селото Талашманлии [(Генерал Тошево)] неотколе, казват, намерили в една могила стъклени и глинени съдове, а до тях на сребърно синджирче малък златен полумесец, украсен с няколко червени камъчета. И около близкото Делджилери стърчали 33 могили близо една до друга. В същото село сега стават новоустроените годишни панаири, главно за тъкани платове, железни оръдия и др. Утре щеше да се отваря тазгодишният панаир. Един околийски чиновник, който отиваше там за надзор, ме изпрати чак до Голям манастир. От него узнах и за градището на другия маломанастирски връх; то е, казва, четириъгълник, 150 крачки дълъг и 80 широк…”
       Братя Шкорпил пишат:
       „До сега още живеят по тези страни гърци и Мънастирский връх може да се приеме като граница на сегашното българско и гръцко население с изключение на гръцкото село Акбунар [(Генерал Инзово)], което се намира на север от споменатий връх близо до окопът [Еркесия]. На юг от Мънастирский връх, в страната, която завзема Каваклийската [(Тополовградска)] околия, живеят гърци в с. с. Голям и Малък Мънастир, Дуганово, Синапли, Козлуджа и Кавакли...”
       Та относно тези гърци, наречени „кариоти”, отдавна се водят разгорещени спорове, те не са ли едни погърчени българи, но както и да е. Аз лично имах преподавател, който вярва, че са гърци – проф. Иван Карайотов. Може би, защото проявявах видимо по-голям интерес от другите студенти, в края на първата ни лекция при него, без да знае нищо за мен, той ме запита: „Ти гърче ли си?” Никой никога не ме бе питал нищо такова. „Задавате ми много труден въпрос.” – отговорих. Но понеже прозвуча двусмислено, добавих: „Българин съм. Но сред предците ми има и гърци.” Той ми каза, че произхода му е от Тополовградското село Орешник (Козлуджа) и извеждаше фамилното си име Карайотов от „кариоти”.
       По границата на община „Тунджа” с община Тополовград, между землищата на селата Генерал Тошево и Каменна река, тече Джума дере - свещена рекичка за живеещите там преди Освобождението татари, чиято религия била мюсюлманска секта. Това ми разказа възрастният учител по история Александър Александров, родом от Каменна река. Каза ми, че описания от Иречек златен полумесец на сребърно синджирче, намерен в могила до с. Генерал Тошево, той тълкува като свидетелство за по-ранни татари, които, отпреди падането ни под робство, приели християнството. Че, като копаели основите на храма „Св. Архангел Михаил” в с. Генерал Тошево, през 1845 г. намерили техни погребения, за което съдели от изкуствено деформираните им черепи, това той знаел от баба си. Показа ми знаци по скалите на Джума дере, които той определяше като първобългарски и означаващи граничността на мястото.