Беше буря. В деветия вал„
Оцелях завързана за мачта.

Утрото сипа нова печал,

Просмукано в облак намачкан.

С морето мътни тревоги изпих…

Наметна ме с прясна надежда.

Морето – по-нежно от стих,

Във мене копнежи отглежда.

Прибира дъха ми, прострян на вълна,

Овалва въздишки споени солено.

Ако си взема от него сълза,

Ще спре да ми бъде студено.

Ще му пристана. Ще бъда Луна,

Люляна в откликващо тяло.

Вземи ме, Море, със чеиз – самота.

Предложи ми красиво начало…

Творбата е премирана в националния конкурс  на община Стралджа "Дървото на живота", посветен на поетесата Станка Пенчева