Все някога ще бъда уморена
от дългия си полет към звездите.
И ще поискам някой да ме вземе
във шепите си.За почивка.

Да ми свали крилете отмалели.
Със устни да ми вдъхне земен въздух.
В прегръдката си да ме залюлее.
И да го чувствам.И почувства.

Да ме научи да обичам.По човешки.
Да ми покаже как се ходи по земятя.

И ако някога ме види тъжна,
да каже:
– Пазя ги… Крилата ти…